В условията на нарастваща геополитическа несигурност и прекъснати доставки на втечнен природен газ, редица държави в Азия отново се обръщат към въглищата като алтернативен енергиен източник. Това показва анализ на Forbes, който проследява рязката промяна в глобалните енергийни пазари и ролята на най-голямата американска въгледобивна компания.
В центъра на материала е Джим Греч – главен изпълнителен директор на Peabody Energy, който описва как клиенти от Япония, Южна Корея и Тайван настояват за допълнителни доставки на въглища, за да компенсират недостига на газ. „Не можеш просто да отвориш крана“, казва той, цитиран от Forbes, подчертавайки ограниченията в производството.
Азия се връща към въглищата заради недостига на газ
Джим Греч и Доналд Тръмп
Според анализа на Forbes, регионът на Североизточна Азия през последните години е намалявал зависимостта си от въглища за сметка на по-чистия природен газ. Настоящата криза обаче обръща тази тенденция.
Япония вече обмисля облекчаване на ограниченията върху въглищните централи, Тайван се готви да рестартира централата Hsinta, Южна Корея премахва екологични ограничения, а Индия ускорява поддръжката на своите въглищни мощности, за да поеме очакваното натоварване.
„Светът, когато се сблъска с проблеми в енергийната сигурност, се връща към въглищата“, казва Греч пред Forbes. „Няма други опции.“
Ръст на цените и ново пренареждане на енергийния пазар
Енергийната криза вече се отразява и на цените. Според Forbes, цената на австралийските въглища от референтния индекс Newcastle е нараснала с около 20% за месец и достига 150 долара за тон.
Тони Кнутсън от консултантската компания Wood Mackenzie предупреждава, че при продължителен конфликт цените могат да достигнат 200 долара за тон. В същото време цените на втечнения природен газ са се удвоили до около 20 долара за милион британски термални единици – еквивалент на около 460 долара за тон въглища.
Въглищата като стратегически резерв в глобална криза
изображението е илюстративно
Компанията Peabody Energy вече работи на пълен капацитет в Австралия, като разширява мината Wilpinjong с цел достигане на 10 милиона тона годишно до 2030 г. Освен това добива 3,5 милиона тона годишно в съвместното предприятие Wambo с Glencore и увеличава производството в металургичната мина Centurion.
Въпреки това, както подчертава Греч пред Forbes, увеличаването на добива изисква време: „Трябват повече екипи, повече техника. Няма бързо увеличение на производството.“
Въпреки негативния си имидж, въглищата остават ключов енергиен източник. Според Международната енергийна агенция глобалното потребление е достигнало рекордните 9 милиарда тона през последната година. Макар в САЩ делът им в електропроизводството да е спаднал от 47% преди 15 години до около 16% днес, те продължават да играят важна роля, особено в условия на криза.
Един от основните проблеми пред Peabody е липсата на ефективен износен маршрут за въглищата от щата Уайоминг. Разстоянието до пристанищата прави транспорта икономически неизгоден, отбелязва Forbes. Въпреки това компанията работи по проекти за нови терминали, включително в Оукланд и мексиканския порт Гуаймас, който може да изнася до 30 милиона тона годишно.
В заключение, според Джим Греч, цитиран от Forbes, всяка голяма криза – от войни до природни бедствия – връща въглищата в центъра на енергийния баланс.
„Никога не е имало война за въглища“, казва той. „Светът не изпада в енергийна криза заради недостиг на въглища.“
Тази логика се потвърждава и от коментар на енергийния експерт Боян Рашев, който отбелязва, че въглищата остават „вечният спасителен избор“ на енергийните системи в моменти на криза. По думите му причината е проста – ресурсът е широко разпространен и повечето държави разполагат със собствени залежи, към които могат да се върнат при проблеми с доставките на нефт и газ.
Рашев подчертава още, че тази възможност съществува само ако страните са съхранили своята въглищна инфраструктура – мини и електроцентрали – вместо да я закрият под натиска на политики за декарбонизация. Именно затова, според него, при всяко сериозно сътресение в глобалния енергиен баланс, светът неизменно се връща към въглищата като най-сигурния резервен вариант.
Европа също обръща курса: въглищата се връщат в играта
Подобни процеси вече се наблюдават и в Европа. Въпреки официалната политика на Европейска комисия за ускорен енергиен преход, редица държави временно върнаха или запазиха въглищни мощности като резерв. Германия и Нидерландия облекчиха ограниченията за работа на въглищни централи, Австрия подготви резервни мощности, а Франция удължи живота на част от своите въглищни ТЕЦ.
Най-ясният сигнал обаче идва от Италия, която реши да отложи окончателното закриване на въглищните си централи с цели 13 години – от първоначалния срок 2025 г. до 2038 г., като част от отговор на задълбочаващата се енергийна криза и несигурността около доставките на газ.
Вижте още – Енергиен завой в Италия: край на въглищата се отлага с 13 години
Решението позволява централите да останат в резерв и при нужда да бъдат реактивирани, което на практика потвърждава една тенденция: въглищата не изчезват от европейската енергийна система, а се трансформират в стратегически буфер. Макар официално представяни като временна мярка, тези политики показват, че при всяко сериозно сътресение – геополитическо или пазарно – Европа също се връща към същия „авариен избор“, за който говори и анализът на Forbes.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
