Главният аргумент, използван за избягване на преговорите и за продължаване на подкрепата за войната в Украйна, се основава на лъжа. Тази лъжа, повтаряна от президента Джо Байдън, е, че когато Владимир Путин е решил да нахлуе, той е възнамерявал да завладее цяла Украйна и да я „унищожи“.
Нейната несъстоятелност беше многократно разобличена от военни експерти, които посочиха, както преди, така и след инвазията, че Русия не би могла да възнамерява да за владее цяла Украйна, тъй като не нахлу с достатъчно сили за това. Всъщност това беше ключовата причина, поради която висши украински служители и дори самият президент Володимир Зеленски твърдяха броени дни преди нахлуването, че то няма да се случи.
Но ако се вземе предвид елементарната военна логика, фактът, че Путин ангажира само 120 000-190 000 души в кампанията си и мобилизира повече ресурси едва месеци по-късно, след като Киев отхвърли Истанбулското мирно споразумение, показва, че целите му в Украйна са били ограничени и са се свеждали до гарантиране на сигурността на населението на Донбас и Крим от украински нападения и на Русия от разширяването на НАТО. Като се има предвид, че преди години Украйна е прекъснала водоснабдяването и електроснабдяването на Крим, това изисква сухопътен мост към региона; оттук и незаконното анексиране на Херсонската и Запорожката област.
Имаме и косвено потвърждение, че територията не е била негова цел от безупречен източник: генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който заяви, че Путин нахлу в Украйна, за да предотврати разширяването на НАТО. Това би обяснило защо веднага щом тези цели бяха постижими, когато украински официални лица парафираха проекта на Истанбулското споразумение през март 2022 г., Путин спря нападението си и изтегли руските сили от Киев, вместо да навлезе още по-навътре в Украйна.
Този контекст е важен, защото аргументът за увеличаване на военната подкрепа на Запада за Украйна се основава много силно на твърдението, че Русия винаги е възнамерявала да се разшири още повече, да атакува НАТО и да възстанови Руската империя.
Но, както отбеляза известният учен Джон Миършаймър, „няма доказателства в публичните записи, че Путин е обмислял, още по-малко възнамерявал да сложи край на Украйна като независима държава и да я направи част от голяма Русия, когато е изпратил войските си в Украйна на 24 февруари. Това никога не е било една от обявените цели на Путин, нито някога е било приемано на сериозно от украинското ръководство. Дейвид Арахамия, ръководителят на преговорния екип на Украйна в Беларус и Истанбул, наскоро разкри, че „ключовият момент“ за Русия е Украйна да не се присъедини към НАТО, а „всичко останало е просто реторика и политическа „подправка“.
Самият Путин последователно е казвал, че „този конфликт не е за територия… [той] е за принципите, залегнали в основата на новия международен ред“. Не трябва да му вярваме, но все пак си струва да се запитаме: ако амбициите на Путин бяха териториални, щеше ли да изчака до 2014 г., за да анексира Крим? Щеше ли горната камара на руския парламент да отмени временните пълномощия на Путин да използва войски в Украйна през юни 2015 г.? Щеше ли той да се противопостави на референдумите за независимост през 2014 г. в Донецк и Луганск?
Поглеждайки още по-назад, ако Путин наистина е искал да включи части от бившия Съветски съюз, той имаше идеалната възможност да го направи през август 2008 г., когато руските войски бяха само на час път с кола от грузинската столица Тбилиси. Можеше просто да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия и след това да ги присъедини към Русия, но не го направи. Ето защо, разглеждайки сегашното поведение на Путин, бившият заместник-министър на отбраната на САЩ Стивън Брайън заключава, че „Русия няма намерение да се разширява извън зоната на украинския конфликт“.
Фалшивият наратив за руските намерения изпълни основната си цел да обедини западните държави зад Украйна. Продължаването на настояването за това сега обаче рискува прякото въвличане на НАТО в конфликта и застрашава оцеляването на Украйна.
Ако предизвикателството, пред което е изправен Западът в този конфликт, се определя като „екзистенциално“, тогава какъв избор има НАТО, освен да изпрати свои собствени военни сили, за да предотврати поражението на Украйна? Президентът Байдън намекна това, когато заяви: „Ако Путин вземе Украйна, той няма да спре дотук. Тук е важно да се погледне в дългосрочен план. Той ще продължи… Тогава ще имаме нещо, което не търсим и което в момента нямаме: американски войски, които се бият срещу руски войски.
В даден момент ще трябва да се вземе решение или да се разшири значително ангажиментът на Запада, или да се изостави Украйна на произвола на съдбата. Уви, искането на президента Байдън за 61 милиарда долара допълнително финансиране за 2024 г. не постига нито едно от двете, тъй като според нейния висш военен командир Украйна се нуждае от поне пет пъти по-голяма сума, за да спечели. Тъй като украинската контраофанзива вече е изчерпана поради липса на финансиране и на оръжия, и неустойчиви загуби, Украйна вероятно скоро ще се изправи пред руска контраофанзива.
Преди подобно нападение обаче Русия може да предложи на Украйна нови мирни условия, макар и далеч по-малко изгодни от онези, които предложи през март 2022 г. Ако Украйна ги отхвърли, Русия ще използва смазващото си предимство и ще вземе повече територии – нещо, което всъщност тя не желае – за да принуди Украйна да седне на масата за преговори.
Единственото нещо, което обаче ескалацията не може да гарантира, е поражението на Русия. Това е така, защото, потвърждавайки наратива на Путин, че НАТО възнамерява да унищожи Русия, неговата подкрепа както в Русия, така и по света вероятно ще се увеличи безпрецедентно. По този начин един по-разделен Запад ще се изправи срещу по-обединена Русия, този път открито подкрепена от страните от БРИКС, както и от много други големи международни играчи, които в момента стоят встрани. Това на практика би променило стратегията на Америка да използва Украйна за ограничаване на глобалните амбиции на Китай. Вместо това сега Русия и нейните съюзници биха използвали Украйна, за да сдържат глобалните амбиции на Съединените щати.
До голяма степен първоначалният фалшив наратив на Запада за целите на Русия в Украйна ни доведе до този мрачен резултат: отслабена Европейска сигурност, призракът на ядрена война, унищожена Украйна, а глобалната позиция на Америка – подкопана. Западният фалшив наратив вече влезе в употреба веднъж преди да провали Истанбулското споразумение, което можеше да сложи край на войната, преди стотици хиляди да загинат. За да се превърнат мирните преговори в приемлива алтернатива на взаимното унищожение, тази лъжа трябва да бъде разкрита и изоставена.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски