Новите т.нар. записи „Миндич“ отново поставят обкръжението на украинския президент Володимир Зеленски в центъра на голям корупционен скандал. Този път въпросите вече не са само за енергетиката, а стигат до отбранителния сектор, производството на ракети и дронове, западната финансова помощ и дори дипломатическите контакти около евентуални мирни преговори.
Скандалът се върти около украинския бизнесмен Тимур Миндич — дългогодишен близък на Зеленски от времето на студиото „Квартал 95“. Според публикацията на Марта Хавришко в Berliner Zeitung, преди почти половин година украинските антикорупционни органи са публикували записи от киевски апартамент, приписван на Миндич. Тези записи са станали част от разследването, известно като операция „Мидас“, свързано с предполагаема схема за отклоняване на около 100 милиона долара от държавната енергийна компания „Енергоатом“.
Rififi à Kiev
Timur Mindich, un proche du président Zelensky, visé par des enquêtes pour corruption a quitté le territoire ukrainien le 10 novembre, quelques heures avant une perquisition.A priori il a oublié un bagage cabine en partant !
”Touche pas au Grisbi ” pic.twitter.com/S5v3LA2Uer— Harry Boone (@Harry_Boone) November 10, 2025
Реакцията в Киев е била бърза, но според материала — избирателна. Част от заподозрените са били арестувани, други са напуснали страната, включително самият Миндич, който според публикацията се намира в Израел. Под натиск Зеленски е отстранил и най-близкия си съветник Андрей Ермак, описван дълго време като един от най-влиятелните хора в президентската администрация. Въпреки това, пише Хавришко, случаят не е приключил, защото в края на април „Українська правда“ е публикувала нови записи, които разширяват обхвата на скандала, пише InoSmi.
От „Енергоатом“ към отбранителния сектор
Според публикацията новите записи сочат към мрежа от лица от обкръжението на президента, сред които Тимур Миндич, бившият първи съветник Сергей Шефир, бизнесменът Александър Цукерман и други. Твърди се, че този кръг е оказвал влияние върху ключови държавни решения — не само в енергетиката и банковия сектор, но и при назначения в правителството и в държавни предприятия. Най-тревожният елемент в новата част на разследването, според Хавришко, е възможното пренасяне на този модел и към украинския отбранителен сектор — именно областта, в която се влива значителна част от западната помощ.
В анализа на Berliner Zeitung основният риск е формулиран така: ако твърденията се потвърдят, може да се окаже, че част от украинската политическа и бизнес върхушка е превърнала войната в източник на доходи. Според публикацията това би означавало, че печалбите на определени кръгове зависят не само от размера на западната помощ, но и от продължителността на самия конфликт.
Fire Point и въпросите за западната помощ
Голяма част от новите записи, посочва Хавришко, споменават компанията Fire Point — украинско оръжейно предприятие, което днес е сред водещите производители на ракети и безпилотни системи в страната и получава значително държавно финансиране. Според публикацията само преди няколко години компанията е била свързана с кастинги за актьори и локации за снимки, а днес произвежда далекобойни дронове и системи като FP-1, FP-2 и FP-5 Flamingo, предназначени за удари по дълбокия тил на Русия.
Възходът на Fire Point е описан като изключително бърз. Според материала компанията е търсила международно признание, привличала е известни западни фигури като Майк Помпео, сключвала е сделки зад граница, планирала е завод за ракетно гориво в Дания и технологични партньорства с германски отбранителни компании. Интересът от страни от Персийския залив също е представен като част от този рязък растеж.
Но според Хавришко записите поставят въпроса дали успехът на Fire Point се дължи само на иновации и производствен капацитет, или и на привилегирован достъп до властта. В публикацията се твърди, че компанията е имала предимство благодарение на връзки с най-близкото обкръжение на Зеленски. Миндич отрича официална роля, но според тълкуването на записите е действал като бенефициент и е лобирал за по-голямо държавно финансиране за производството на ракети и дронове. Споменава се и разговор за евентуална продажба на 33% от компанията за 600 милиона долара на инвеститори от Обединените арабски емирства.
Ако тези твърдения са верни, случаят вече не е просто история за възхода на една отбранителна компания. Той поставя много по-остър въпрос: дали близостта до президентската власт може да размие границата между държавния интерес и частната изгода в страна, която води война и разчита на западни средства за своята отбрана.
Рустем Умеров в центъра на скандала
Рустем Умеров; стоп кадър: YouTube/DWS News
Втората публикация на Berliner Zeitung, написана от Николас Бутилин, поставя фокуса върху Рустем Умеров — бивш министър на отбраната, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана и важен преговарящ за Зеленски. Според Бутилин новите записи връщат Умеров в центъра на вниманието, защото скандалът вече засяга не само вътрешната украинска политика, а и отбранителните решения и мирната дипломация.
Умеров засега не е обвинен официално, но политическата щета вече е сериозна, отбелязва Berliner Zeitung. Изданието се позовава и на Kyiv Independent, според който новите записи поставят въпроса дали скандалът може да навреди на ролята на Умеров в мирните разговори. Същевременно той остава важен за Киев, защото според публикацията продължава да поддържа почти постоянен контакт с американците и участва в разговори с Русия, САЩ и партньори от Близкия изток.
Точно това прави ситуацията особено сложна за Зеленски. Ако Умеров бъде отстранен, Киев може да загуби ключов посредник в чувствителен момент. Ако остане на поста си, ще се засили впечатлението, че дори силно компрометирани фигури се запазват в системата, когато са полезни за президентската власт. Според Бутилин именно това ще бъде наблюдавано внимателно в ЕС и още повече в САЩ.
Новите записи, публикувани от „Українська правда“, според Berliner Zeitung подсказват, че Умеров и Миндич са разговаряли за оръжейни въпроси, кадрови решения и потенциални инвестиционни сделки. В центъра отново е Fire Point. В един от разговорите Миндич, според публикацията, нарича Умеров най-удобния за него министър на отбраната, а Умеров е представен като човек, който пита дали определени решения биха били подходящи „за нас“. Юридически това не е ясна доказателствена основа, подчертава германското издание. Политически обаче пасажите са чувствителни, защото насочват към съмнение, че решения в отбранителния сектор — в момент, когато Украйна е силно зависима от западна военна и финансова помощ — може да са били повлияни от неформални канали около президентското обкръжение. Самият Умеров отхвърля внушението, че е одобрявал спорни решения. Според представената в Berliner Zeitung негова позиция той не е давал оценки или съгласие по нито един от обсъжданите въпроси.
По-широкият натиск обаче нараства. В материала на Хавришко се посочва, че автентичността на новите записи „Миндич“ все още не е потвърдена от Националното антикорупционно бюро на Украйна. Съоснователят на Fire Point Денис Щилерман ги определя като „информационна атака“, а антикорупционните органи и Зеленски към момента на публикацията не са дали ясен публичен отговор.
В същото време опозиционни гласове в Украйна настояват за действия. Според публикацията депутатът Фьодор Вениславски е поискал оставката на Умеров, а държавният антикорупционен съвет към Министерството на отбраната го обвинява във възможна злоупотреба с власт и настоява за национализация на Fire Point.
Политическият риск за Зеленски и доверието към Киев
изображението е илюстративно
И двете публикации стигат до сходен извод: фокусирането само върху Умеров не обяснява цялата картина. Според Хавришко по-дълбокият проблем е възможна системна корупция в украинския отбранителен сектор, която не е отслабнала по време на войната, а може дори да се е засилила под влиянието на големия поток западни средства. Зеленски дойде на власт с обещание да разбие старите корупционни модели, но според този прочит вместо това около властта се е формирала паралелна мрежа, в която близостта до президента, а не държавният контрол, определя кой печели.
Бутилин поставя дилемата още по-пряко. Ако Умеров бъде отстранен, това може да изглежда като опит на Зеленски да жертва поредна компрометирана фигура, за да защити собственото си президентство — както вече се случи с Андрей Ермак. Ако остане, подозренията към вътрешния кръг на властта ще се засилят. И в двата случая въпросът вече е дали Зеленски може реално да се противопостави на логиката на собствения си властови център.
Така скандалът около записите „Миндич“ се превръща в нещо по-голямо от поредно украинско антикорупционно разследване. Той засяга доверието към Киев в момент, когато страната зависи от западни оръжия, западни пари и политическа подкрепа. Ако твърденията се потвърдят, това би означавало, че част от системата, която трябва да защитава Украйна във войната, може едновременно да се е превърнала в канал за лично и групово облагодетелстване.
Именно в това е най-тежкият политически ефект от случая: докато обикновени украинци продължават да загиват на фронта, около върховете на властта се оформя подозрение, че малка група хора, без винаги да има формални постове или видима собственост, може да превръща войната и западната помощ в източник на богатство. Засега това остава обвинение, изградено върху непотвърдени записи и журналистически разкрития. Но дори само политически, както пише Berliner Zeitung, скандалът вече изглежда далеч от приключен.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
