Огнище на хантавирус на круизен кораб с пътници от десетки държави бързо върна познати образи от началото на Covid кризата — изолиран съд, международно наблюдение, страх от предаване между хора и предупреждения за нова трансгранична заплаха. В анализ за Brownstone Institute случаят с MV Hondius е разгледан не само като здравен инцидент, а като пример за начина, по който локални огнища могат да бъдат вписани в по-широкия разказ за „следваща пандемия“, глобална координация и разширяващата се роля на Световната здравна организация.
Автор на анализа е Яфа Шир-Раз, доктор на науките — изследовател в областта на комуникацията на риска и преподавател в Университета в Хайфа и Университета „Райхман“. Нейните изследвания са насочени към здравната комуникация и комуникацията на риска при нововъзникващи инфекциозни заболявания, включително H1N1 и Covid-19.
Според Шир-Раз самата история с кораба не е най-важното. По-важният въпрос е защо и как локален инцидент, свързан с вирус, който е познат отдавна и обикновено не се предава лесно между хора, толкова бързо е бил поставен в международна рамка на страх, несигурност и потенциална пандемична заплаха. Авторката припомня коментара на Дейвид Бел — бивш лекар в СЗО и специалист по обществено здраве, според когото трагичната смърт на няколко души е била превърната в световна новина, докато далеч по-мащабни ежедневни здравни трагедии, като туберкулоза и малария, остават извън фокуса на същите медии.
Огнище на кораб — и познат спомен от Covid
Първите случаи на борда на MV Hondius са регистрирани през април, след отплаването на кораба от Ушуая, Аржентина, по маршрут, включващ Антарктида и Атлантическия океан. По данни, цитирани от Brownstone Institute, един от пътниците е развил симптоми на 6 април и е починал на 11 април. Последвали са още заболявания, медицински евакуации и смъртни случаи.
Вижте още – Хантавирусът на круизния кораб: между официалната версия и съмненията
Шир-Раз обаче умишлено насочва вниманието не толкова към самото огнище, а към медийното му „възпламеняване“. В продължение на седмици случаят не предизвиква глобална тревога. Едва в началото на май историята изведнъж получава силно международно отразяване — с формулировки като „кораб на чумата“, пътници от десетки държави под наблюдение, карантинни мерки и опасения за предаване от човек на човек.
Точно тук авторката вижда силна прилика с началото на Covid-епохата. Изолиран кораб, блокирани пътници, международно наблюдение, неяснота около начина на предаване и усещане, че локално събитие може да се превърне в трансгранична криза — всичко това неизбежно връща спомена за Diamond Princess, круизния кораб, който в началото на 2020 г. се превърна в един от първите големи символи на глобалната Covid-тревога.
Според Шир-Раз MV Hondius не е „Covid 2.0“. Хантавирусът не е SARS-CoV-2, а мащабът на събитието е несравнимо по-ограничен. Но в комуникационен план историята пасва почти идеално на вече познатия „пандемичен сценарий“: рядък зоонозен вирус, научна несигурност, пътници от много държави и възможност — макар и ограничена — за предаване между хора.
Особено важен в анализа на Brownstone Institute е моментът, в който случаят с MV Hondius избухва като международна новина. Шир-Раз посочва, че това става само дни след като Световната здравна организация обявява ново едногодишно отлагане на преговорите по приложението PABS към Пандемичното споразумение.
Още по темата – Африка спъна пандемичното споразумение на СЗО
PABS: спорът зад Пандемичното споразумение
PABS означава Pathogen Access and Benefit-Sharing — механизъм за достъп до патогени и споделяне на ползите. На пръв поглед терминът звучи технически, но според авторката той е в центъра на един от най-големите спорове около бъдещата глобална пандемична архитектура.
Става дума за това кой контролира достъпа до патогени, генетични последователности и технологиите, разработени на тяхна база. След Covid много държави от Глобалния юг обвиниха богатите страни, че са получили бърз достъп до генетични данни и биологични проби, но когато ваксините и технологиите са били разработени, контролът върху производството, патентите и печалбите е останал основно в западни правителства и фармацевтични компании. Идеята на PABS е държавите да споделят патогени и генетични данни в реално време, а в замяна да получат по-равноправен достъп до ваксини, лекарства и медицински технологии. Но, както подчертава Шир-Раз, в епохата на mRNA платформите и модерната молекулярна биология самата генетична последователност вече е стратегически ресурс.
Затова преговорите около PABS бързо се превръщат не просто в технически разговор за готовност при пандемии, а в геополитически и икономически спор. Развиващите се страни настояват за трансфер на технологии, местен производствен капацитет и по-бърз достъп до медицински средства. Западните правителства и биотехнологичният сектор от своя страна се опасяват от отслабване на защитата на интелектуалната собственост и на икономическия модел, върху който е изградена биомедицинската иновация.
Според анализа на Шир-Раз без споразумение по PABS цялото Пандемично споразумение рискува да остане предимно декларативно. А това е проблем за СЗО, защото документът не е само инструмент за обществено здраве, а и опит организацията да възстанови авторитета си след Covid.
СЗО между координация, контрол и загубено доверие
Brownstone Institute представя тезата, че кризата около PABS трябва да се разбира в по-широк контекст — промяната в ролята на СЗО след Covid. В продължение на десетилетия организацията е възприемана предимно като професионален координационен орган, който издава препоръки, събира информация и подпомага държавите при здравни кризи.
По време на Covid обаче влиянието ѝ върху вътрешните политики на държавите значително нарасна. Формално СЗО продължи да се описва като консултативна организация. На практика обаче нейните препоръки често се превръщаха в рамка, по която националните правителства изграждаха политики за локдауни, ограничения на движението, ваксинационни режими, извънредни регулации и системи за наблюдение.
Шир-Раз твърди, че това е довело до по-дълбок въпрос: колко влияние трябва да има неизбираем международен орган върху вътрешните политики на суверенни държави. Според нея Пандемичното споразумение и свързаните с него механизми са част от по-широк процес — разширяване на СЗО от консултативен орган към структура с по-силно транснационално координационно и регулаторно влияние.
Тази криза на доверие вече не е само теоретична. Авторката посочва, че през януари 2026 г. Съединените щати са станали първата държава, която формално се оттегля от СЗО от основаването ѝ през 1948 г., като администрацията на Доналд Тръмп е мотивирала решението с поведението на организацията по време на Covid, липса на прозрачност и прекомерна концентрация на власт в международни институции. Малко по-късно влиза в сила и оттеглянето на Аржентина, представено от нейното правителство като част от борба за „здравен суверенитет“.
Шир-Раз отбелязва също, че дори държави, които не са напуснали СЗО, демонстрират нарастващо неудобство. При приемането на Пандемичното споразумение на Световната здравна асамблея през май 2025 г. единадесет държави са се въздържали, сред тях Израел, Полша, Италия, Нидерландия, Русия и Иран.
За авторката важното е, че тези страни не принадлежат към един идеологически блок. Те имат различни политически системи, интереси и светогледи. Общото между тях е тревогата от разширяването на централизираното глобално здравно управление.
„Болест X“ и логиката на постоянната готовност
Втората голяма линия в анализа на Шир-Раз е концепцията „Болест X“. Терминът се появява в документи на СЗО през 2018 г. като част от програмата ѝ за научноизследователска и развойна дейност при заболявания с пандемичен потенциал.
Официално това е техническо понятие — обозначение за неизвестна бъдеща болест, причинена от патоген, който още не е идентифициран, но би могъл да предизвика глобална пандемия. Логиката е, че кризи като SARS, ебола, зика и по-късно Covid-19 показват колко уязвими са здравните системи пред неочаквани епидемии.
Шир-Раз обаче подчертава, че „Болест X“ не е само технически термин. Той въплъщава цяла управленска философия: здравните системи да се организират не около конкретна съществуваща болест, а около постоянната възможност за бъдеща неизвестна заплаха.
Така готовността вече не означава само запаси, планове и протоколи. Тя започва да означава постоянна инфраструктура за наблюдение, споделяне на генетични данни, извънредни регулации, бързи ваксинални платформи и глобални механизми за координация, които да действат още преди да е ясно каква точно е следващата заплаха. В този смисъл MV Hondius, макар и свързан с хантавирус, който не е типичен пример за „Болест X“, пасва добре на комуникационния модел на „следващата пандемия“. Има зоонозен вирус, има научна несигурност, има кораб, има пътници от много държави и има международен контекст.
Според авторката именно такива събития активират колективната памет от 2020 г. и създават комуникационна среда, в която институции, медии, здравни системи и биотехнологичен сектор имат интерес да поддържат усещането за „следващата заплаха“.
Когато извънредното положение става модел
изображението е илюстративно
Шир-Раз разглежда и друг важен ефект от Covid — превръщането на извънредността в постоянен оперативен модел. Преди пандемията медицинската регулация поне формално се основаваше на предположението, че разработването на лекарства и ваксини изисква бавен, предпазлив процес: клинични изпитвания, събиране на данни и дългосрочно проследяване на безопасността.
Covid промени тази рамка. Здравните системи, регулаторите и фармацевтичната индустрия се реорганизираха около скоростта. След идентифицирането на нов патоген основният натиск вече не беше само да бъде разбран, а максимално да се съкрати времето между откриването му, разработването на продукт, разрешението за употреба и разпространението.
В този контекст авторката обръща внимание на механизма Emergency Use Listing на СЗО — списък за спешна употреба, който официално цели да ускори достъпа до медицински продукти при извънредни ситуации, особено в държави без силни независими регулаторни системи. Според Шир-Раз обаче този механизъм дава на СЗО нарастващо влияние върху международното разрешаване, закупуване и разпространение на медицински продукти. Така една и съща институция едновременно дефинира глобалната здравна извънредност, предупреждава за бъдещи пандемии и участва във формирането на механизмите за ускорено внедряване на медицински решения.
mRNA платформите и цената на бъдещата заплаха
В анализа си Brownstone Institute свързва тази логика и с възхода на mRNA платформите. За разлика от по-стария модел, при който всяка ваксина се разработва индивидуално в продължение на години, mRNA технологията се представя като универсална платформа, която може сравнително бързо да бъде адаптирана към различни патогени чрез промяна на генетичната последователност.
Шир-Раз посочва Moderna като ясен пример за тази промяна. Компанията години наред няма одобрен търговски продукт, но предлага на инвеститорите обещанието, че една и съща технологична платформа може да бъде „препрограмирана“ за множество заболявания.
Тук хантавирусът отново се връща в картината. Авторката припомня, че още през септември 2023 г. Moderna е обявила сътрудничество с южнокорейския Vaccine Innovation Center-Korea за разработване на mRNA платформи срещу хантавируси. През 2024 г. партньорството се разширява, а в началото на 2025 г. вече се съобщава за предварителни доклинични резултати при животни. Тези разработки обаче остават в много ранен етап. Хантавирусът по принцип не се разглежда като пандемична заплаха от мащаба на SARS-CoV-2, а одобрена ваксина срещу него няма.
Според Шир-Раз обаче в пост-Covid средата самото съществуване на потенциална бъдеща заплаха вече има стратегическа стойност. Събития като огнището на MV Hondius не създават технологията, но могат да създадат усещането за спешност — обществена, регулаторна и финансова — което променя начина, по който такива технологии се възприемат и приоритизират.
Авторката отбелязва, че скоро след като случаят с кораба става международна новина, акциите на Moderna рязко поскъпват. Тя уточнява, че пазарите реагират на множество фактори и не би било коректно движението да се обяснява само с един епизод, но според нея съвпадението във времето е трудно за пренебрегване.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
