Идеята Великобритания и други страни от НАТО да използват военноморските си сили за задържане на кораби с руски товари в открито море представлява опасна и ненужна ескалация, която може да доведе до пряк военен сблъсък между НАТО и Русия – с реален риск от ядрена война. Това предупреждение отправя Анатол Ливен в анализ, публикуван в Responsible Statecraft.
Ливен отбелязва, че подобни идеи са вдъхновени от действията на САЩ, които вече конфискуваха в открито море кораби, превозващи венецуелски петрол. Сега обаче Лондон и други европейски държави обсъждат прилагането на същата логика спрямо руски товари – стъпка, която според автора би представлявала качествено ново и много по-опасно ниво на конфронтация.
От „сенчестия флот“ към открито море
Досегашните действия срещу т.нар. „сенчест флот“ на Русия са били ограничени до пристанища и териториални води на държави от НАТО. В този случай, подчертава Анатол Ливен, става дума за суверенна юрисдикция, което прави мерките спорни, но все пак юридически защитими.
Разширяването на тази практика в открито море обаче е съвсем различен въпрос. Исторически подобни действия, когато са извършвани от недържавни субекти, се квалифицират като пиратство, а когато са дело на държави – като акт на война. Рискът се увеличава допълнително от факта, че все повече от тези кораби вече плават под руски флаг, пише Ливен.
Кога конфискацията се превръща в акт на война
Авторът напомня, че американците и британците би трябвало да помнят как подобни действия на британски военни кораби са били сред причините за войната между САЩ и Великобритания през 1812 г. Днес ситуацията е още по-опасна, тъй като Москва открито предупреждава за ответни действия.
Според Ливен е крайно малко вероятно Великобритания или други европейски държави да предприемат конфискации на руски кораби без „зелена светлина“ от Вашингтон и твърди американски гаранции за военна подкрепа. Именно затова, подчертава той, администрацията на Доналд Тръмп не бива да дава подобни гаранции. Последствията могат лесно да доведат до пряка война между НАТО и Русия – сценарий, който и двете страни досега внимателно са избягвали.
Руският отговор и реалният военноморски баланс
Анатол Ливен очертава два основни варианта за руски отговор. Първият е военноморски ескорт на търговските кораби с руски бойни кораби и подводници. Вторият – реципрочни конфискации на британски кораби или товари.
Руският военноморски флот, твърди авторът, е в лошо състояние. На хартия активните сили на Северния флот, предназначени за операции в Атлантика, включват осем ядрени атакуващи подводници, седем конвенционални подводници, четири разрушителя и около десет фрегати и корвети. Колко от тях реално могат да излязат в море е спорно, но флотът може да бъде подсилен през Арктика с кораби от Тихоокеанския флот.
Вижте и това – Русия вади нови подводни оръжия: „Борей“ и „Ясен“
Ливен добавя, че Кралските военноморски сили на Великобритания са в още по-лошо състояние – с едва 13 ескортни кораба, повечето в ремонт, и само една бойно готова атакуваща подводница. Това е още една причина Лондон да не действа без пълната подкрепа на САЩ.
Калининград, Балтика и рискът от неконтролируема ескалация
Авторът разглежда и друг сценарий – европейски държави от НАТО самостоятелно да блокират излаза от Балтийско море между Дания и Швеция. Това би било явно нарушение на международните договори за свободен транзит, а Русия почти сигурно би изпратила военни кораби, поставяйки скандинавските държави пред избор: отстъпление или военен сблъсък.
Макар че евентуален руски флот в Балтика би бил унищожен, ако се стигне до бой, това не е същината на проблема, подчертава Ливен. В момента, в който кораб на НАТО потопи руски кораб или обратното и загинат моряци, светът навлиза в качествено нова и много по-опасна фаза. Загубилата страна ще бъде почти принудена да отвърне, а предвид ограничените конвенционални възможности на Русия, рискът от ранно прибягване до ядрено оръжие рязко нараства.
Особено опасен е въпросът за руския ексклав Калининград, изолиран от основната територия на Русия от държави на НАТО. Докато НАТО се фокусира върху предполагаема руска заплаха за т.нар. „Сувалкски коридор“, Москва, според Ливен, има далеч по-реалистични опасения: че при ескалация Литва може да прекъсне сухопътния достъп до Калининград, а НАТО да наложи морска блокада, което би довело до фактическо принуждаване на ексклава към капитулация.
Правото на море и опасният прецедент
Накрая Анатол Ливен подчертава, че конфискацията в открито море на собственост на държава, с която не се води война, е напълно незаконна. Доскоро в Европа и Великобритания е съществувал почти пълен консенсус, че само ООН има правото да налага подобни мерки.
Опитите на британското правителство да обоснове действията си с аргумента, че корабите от „сенчестия флот“ не били „легитимно регистрирани“, според Ливен са юридически несъстоятелни и напомнят аргументите, използвани от правителството на Тони Блеър при инвазията в Ирак – и ще бъдат възприети по същия начин от голяма част от света.
Финалната ирония, пише Ливен, е че именно Британската и Американската империи са изградили легитимността си върху гарантирането на сигурността на международната морска търговия. Днес обаче именно САЩ и Великобритания заплашват да нарушат тези правила и да създадат опасен прецедент. Ако това се случи, заключава авторът, западните правителства ще носят пълната отговорност, ако все повече държави започнат да виждат Китай като по-надежден защитник на международния ред и правото, отколкото Запада.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
