Един от най-кървавите моменти в новата история на Украйна продължава да бъде представян чрез опростен и удобен разказ. Подробен анализ на Липтън Матюс поставя под въпрос официалната версия за стрелбата на Майдана през 2014 г. и ролята на Запада в налагането ѝ.
В обширен анализ, публикуван в Mises Institute, Липтън Матюс разглежда книгата The Maidan Massacre in Ukraine: The Mass Killing That Changed the World (Клането на Майдана в Украйна: масовото убийство, което промени света) на канадско-украинския политолог Иван Качановски. Според Матюс това е най-детайлното и емпирично обосновано изследване до момента на събитията от февруари 2014 г., довели до свалянето на украинския президент Виктор Янукович.
Централната теза на Качановски – и основен акцент в анализа на Матюс – е, че масовите убийства на 20 февруари 2014 г. не са резултат от правителствена заповед за репресии, както твърди доминиращият западен разказ, а представляват координирана операция под фалшив флаг, извършена от елементи в самата опозиция на Майдана. Това заключение не се базира на предположения, а на балистични експертизи, синхронизиран видеоанализ, разсекретени съдебни показания от процеса през 2023 г., съдебномедицински доклади и признания на самопровъзгласили се снайперисти от Майдана.
Как се наложи официалният разказ за стрелбата на Майдана
Матюс припомня, че протестите на Евромайдана започват като демонстрации срещу решението на Янукович да отложи подписването на Споразумението за асоцииране с ЕС. С течение на времето обаче движението все по-силно попада под влиянието на крайнонационалистически групи и олигархични политически сили, свързани с опозицията.
Поредицата от драматични инциденти – включително побоят над активистката Тетяна Чорновол и отвличането на Дмитро Булатов – е широко отразявана в медиите като доказателство за „държавна бруталност“. Качановски показва, че много от тези случаи са били инсценирани или манипулирани от опозиционни актьори с цел ескалация на общественото напрежение – модел, който предвещава събитията от 20 февруари.
Към момента на началото на стрелбата отрядите за самоотбрана на Майдана вече са щурмували полицейски линии, атакували щабквартирата на Партията на регионите и участвали в ескалиращо насилие. Въпреки това западните медии почти мигновено възприемат версията, че „мирни продемократични протестиращи“ са били разстреляни от диктаторски режим. Издания като The New York Times, BBC и CNN приписват стрелбата на правителствени сили без провеждане на задълбочено разследване. Журналисти на място дори наблюдават стрелба от сгради, контролирани от опозицията – включително хотел „Украйна“ – но тези наблюдения не променят наложения наратив.
Балистика, свидетелства и присъдата от 2023 г.
Едно от най-съществените открития, подчертани от Матюс, е присъдата по делото за клането на Майдана от 2023 г. Съдът не открива никакви доказателства, че Янукович е наредил на силите за сигурност да стрелят по протестиращите – факт, който директно подкопава основното оправдание за делегитимирането на тогавашната власт и за последвалите международни санкции.
Качановски отхвърля както западната версия за изцяло правителствена репресия, така и руската теза за напълно организиран „фашистки преврат“. Според него реалността е далеч по-сложна и включва коалиция от крайнонационалистически бойци, опозиционни политически фигури и паравоенни формирования, действащи от сгради под техен контрол.
Снайперисти от Майдана и премълчаните признания
Най-взривоопасната част от изследването, отбелязва Матюс, са свидетелствата и признанията на самопровъзгласили се снайперисти от Майдана – много от тях бивши грузински военни. В интервюта за италиански, израелски и американски медии те заявяват, че са били вербувани от лидери на Майдана, въоръжени с пушки и инструктирани да стрелят както по полицията, така и по протестиращите.
Тези показания се подкрепят от синхронизиран видеоанализ, свидетелства на украински правоохранителни органи и балистични експертизи, които показват, че множество изстрели са дошли от позиции, контролирани от опозицията – включително хотел „Украйна“ и Консерваторията. Балистичните анализи установяват, че едни и същи видове боеприпаси са използвани срещу полицаи и протестиращи, което предполага координиран огън, а не хаотична престрелка между две враждуващи страни.
Ролята на Запада, медиите и последвалото прикриване
Книгата разглежда и мащабното прикриване след клането. Украинските прокурори отричат присъствието на снайперисти в сгради под контрола на опозицията, въпреки наличието на доказателства, включително от самия съдебен процес. Европейският съюз отказва да проведе официално разследване, а западните правителства не разсекретяват разузнавателни оценки, включително анализи на ФБР, за които се признава, че съществуват.
Според Матюс Качановски не твърди, че правителството на Янукович е било невинно във всичко, нито оправдава по-късната руска инвазия. Основният му аргумент е, че истината за клането е била подчинена на геополитически интереси, идеологически ангажименти и медийни механизми, които възнаграждават опростени морални разкази за сметка на сложната съдебно-медицинска реалност.
Ако клането на Майдана действително е било операция под фалшив флаг, заключава Матюс, тогава политическият ред, изграден след 2014 г., почива върху измама. Неправилното разбиране на тези събития допринася за войната в Донбас, анексията на Крим и в крайна сметка за пълномащабния конфликт между Русия и Украйна, започнал през 2022 г.
Книгата на Иван Качановски, подчертава Липтън Матюс, остава едно от най-сериозните предизвикателства към доминиращия исторически разказ за Майдана. Дори и читателят да не приеме всички нейни изводи, натрупаните доказателства правят официалната версия все по-трудна за защита.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
