Само часове след кървавото нападение в концертната зала Crocus City Hall в Москва на 22 март, при което загинаха най-малко 137 души, американски официални лица вече посочиха извършител – ИДИЛ (ISIS), включително ISIS-K (регионален филиал на ИДИЛ). Именно тази бързина обаче поставя под съмнение официалната версия, пише журналистът Кит Кларенберг, според когото реакцията на Вашингтон може да е опит да се измести фокусът от други възможни отговорни страни.
И до днес пълната картина около атаката остава неясна. Няма окончателна информация кой е вербувал, финансирал и насочвал четиримата нападатели. Руските власти твърдят, че разполагат с доказателства за участие на Служба за сигурност на Украйна, докато от Киев отхвърлят обвиненията и дори контраатакуват с тезата, че Москва е могла да предотврати нападението. Междувременно се появяват данни за криптовалутни преводи, свързани с таджикско крило на ИДИЛ.
ИДИЛ като инструмент, а не идеология
В своя анализ Кларенберг оспорва широко разпространеното възприятие за Ислямска държава като чисто идеологически мотивирана структура. Според него организацията функционира по-скоро като гъвкав инструмент, който може да бъде използван от различни външни играчи.
Финансирането и командната структура преминават през множество непрозрачни канали, което прави почти невъзможно да се проследи реалният източник на заповеди. Така, твърди Кларенберг, самите извършители често действат без ясна представа кой стои зад операциите им.
Този модел става особено значим на фона на настоящата геополитическа картина – ISIS-K действа именно в региони, където интересите на САЩ се сблъскват с тези на Китай, Иран и Русия.
Как възниква ИДИЛ и кой стои зад създаването ѝ
Кларенберг връща вниманието към произхода на ИДИЛ – организация, която се появява внезапно и за кратко време установява контрол върху значителни територии в Ирак и Сирия, създавайки собствена квазидържава.
По думите му, разгромът на тази структура през 2017 г. не само унищожава халифата, но и потиска дебата за това как изобщо е възникнала. Според Кларенберг, отговорът не е в спонтанна радикализация, а в последователни стратегически решения, взети в Лондон и Вашингтон.
Стратегии, тайни служби и моделът „разделяй и владей“
Ключова роля в този процес, според автора, играе RAND Corporation – влиятелен мозъчен тръст, чиито анализи често се превръщат в реална политика.
Кларенберг посочва редица доклади, включително този от 2019 г. („Extending Russia“), който предлага конкретни начини за отслабване на Москва чрез конфликти по периферията ѝ – от Украйна до Кавказ. Подобни идеи, отбелязва той, впоследствие намират отражение в реални действия.
Още по-рано, през 2008 г., RAND предлага стратегия за „разделяй и владей“ в Близкия изток, включваща използването на вътрешни противоречия между различни джихадистки групи и подкрепа за сунитски сили срещу Иран.
Сирия и моментът, в който ИДИЛ се превръща в сила
Според Кларенберг, именно събитията в Сирия се оказват решаващи. След като президентът Башар Асад отказва проект за газопровод от Катар към Европа, започват координирани усилия за отслабване на режима.
Документи, публикувани от WikiLeaks, показват, че външни сили започват да финансират и подкрепят опозиционни групи. Впоследствие тази подкрепа се институционализира чрез операцията „Timber Sycamore“, координирана от ЦРУ.
Вижте още – ЦРУ и смяната на режима в Сирия
По същото време официалната реторика говори за „умерени бунтовници“, но вътрешни доклади на Defense Intelligence Agency предупреждават, че именно радикални салафитски групи движат конфликта и че съществува риск от създаване на ислямистка държава.
Вижте и това – Британска НПО и издигането на бивш джихадист в Сирия
Въпреки тези оценки, програмите за финансиране, въоръжаване и обучение продължават. Кларенберг отбелязва, че западни служби са били наясно с риска оръжията да попаднат в ръцете на екстремисти като Ал-Кайда и ИДИЛ, но въпреки това операциите не са прекратени. Британски програми за обучение на бойци, логистична подкрепа и дори предоставяне на оборудване също са част от този процес, като вътрешни оценки признават висок риск от „изтичане“ към радикални групировки.
В крайна сметка, анализът на Кит Кларенберг не дава окончателен отговор кой стои зад атаката в Москва. Вместо това той поставя по-широк въпрос – доколко организации като ИДИЛ действат самостоятелно и доколко са вплетени в по-големи геополитически стратегии.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
