Китайски учени са разработили робот-химик с изкуствен интелект, който може да създава катализатори за производство на кислород от марсиански метеорити – ход, който ще проправи пътя към поддържане на дълъг престой на Червената планета, съобщава South China Morning Post.
Изследователите заявиха, че роботът е намерил оптималната формула на катализатора от повече от 3,7 милиона възможности за по-малко от два месеца.
Те изчисляват, че този процес би отнел на хората около 2000 години.
Известно е, че кислородът е рядкост на Марс. Атмосферата му, която е много по-рядка от земната, е съставена предимно от въглероден двуокис. Кислородът съставлява едва 0,13% от въздуха там, в сравнение с 21% на нашата планета.
Въпреки че не може да бъде попълнена марсианската атмосфера, кислородът е „основен приоритет за всяка човешка дейност на Марс, тъй като ракетното гориво и системите за поддържане на живота консумират значителни количества от него“, пишат учените в статия, публикувана в рецензираното списание Nature Synthesis.
Те добавят, че доказателствата за водна активност на Марс са повишили възможността за „мащабно производство на кислород на планетата„. То ще се осъществява чрез електрохимични процеси на окисление на водата, задвижвани от слънчева енергия с помощта на катализатор.
„Целият процес се извършва без човешка намеса“, заяви екипът.
За целите на изследването те избрали пет вида проби, които идват от Марс. След анализа от робота-химик, който в рамките на шест седмици е бил изграден прогнозен модел чрез обучение от близо 30 хил. теоретични и 240 експериментални набора от данни.
Екипът ще продължава да намалява теглото на робота, за да може да бъде изпратен на космическа мисия. „Надяваме се също така да направим работата му по-мощна. Сега три робота могат да работят заедно. Целта ни е да разраснем мрежа от стотици за по-добро разпределение на работата – едни да се движат по суша за транспортиране, други, да извършват експерименти на място, и трети да извършват полети“, каза той.
Освен това учените планират да обучат робота на всестранни научни познания, така че той да може да взема решения за насоките на изследванията на база изкуствен интелект.