Китай официално започна строителството на Medog Hydropower Station (язовир Мадуо) — мегапроект, който се очаква да се превърне в най-голямата водноелектрическа централа в света. Разположен в отдалечената тибетска област Мадуо, непосредствено до границата с индийския щат Аруначал Прадеш, проектът е част от дългосрочната стратегия на Пекин за енергийна автономия и декарбонизация.
С мощност от 60 000 мегавата и планирано годишно производство от около 300 милиарда киловатчаса, централата ще надмине значително сегашния световен рекордьор — язовира „Трите клисури“. Строителството започна през юли, а въвеждането в експлоатация е предвидено около 2033 г.
Инженерен гигант в „Големия завой“ на Брахмапутра
Medog Hydropower Station ще използва уникалния релеф на района „Големият завой“ на река Ярлунг Цангпо, която по-надолу в Индия е известна като Брахмапутра. В рамките на едва 50 километра тук се наблюдава стръмен спад от близо 2000 метра — рядка географска особеност, която позволява изграждането на ултра-мощна run-of-the-river инсталация.
Този тип водноелектрически централи използват течението и естествената гравитация на реката без създаване на голям резервоар. Вместо да задържат огромно количество вода, те отклоняват част от водния поток през тунели или канали към турбините, след което водата се връща обратно в реката. Това намалява риска от наводнения при пробив, но ограничава възможността за контрол върху потока в сухи или дъждовни периоди.
Може да ви е интересно – Китай показа работещ ядрен цикъл с торий
Проектът включва изграждането на четири тунела по около 20 километра през планината Намча Барва, които ще отклоняват водния поток към турбините. Собственик и изпълнител е държавната корпорация „ПауърЧайна“, а общата инвестиция се оценява на над 1 трилион юана (приблизително 137 млрд. долара).
Очаквани ползи и стратегическо значение
За Пекин централата е не само енергиен, но и стратегически актив. Очаква се тя да осигури стабилен и чист източник на електроенергия, достатъчен за десетки милиони домакинства; да намали зависимостта на Китай от въглища и внос на енергийни суровини; и да стимулира икономическото развитие на отдалечените райони в Тибет чрез създаване на работни места и инфраструктура.
Проектът е част от по-широката програма за „зелена енергия“ на Китай и често се представя от властите като „енергиен пробив на века“.
Екологични и геоложки рискове
Въпреки обещанията за устойчивост, критиците предупреждават за сериозни опасности. Районът е подложен на чести земетресения и свлачища, което увеличава риска за безопасността на подобна масивна инфраструктура. Местността е едно от най-богатите на видове места в Хималаите, а масовите строителни дейности и промяната в речните потоци могат да застрашат екосистемите. Освен това някои от териториите, включени в проекта, са свещени за местното тибетско население.
Medog Hydropower Station е разположена по течението на Брахмапутра — ключов воден източник за Индия и Бангладеш. Липсата на двустранни или тристранни споразумения за вододел прави съседите на Китай особено чувствителни към подобни проекти.
Индия и Бангладеш изразиха притеснения, че централата може да се използва като инструмент за контрол върху водните ресурси, с риск за селското стопанство и питейната вода надолу по течението. Пекин обаче твърди, че съоръжението няма да има голям резервоар и следователно няма да намалява драстично водния поток.
Реакциите в Индия са смесени. Докато някои анализатори предупреждават за „водна хегемония“, министър-председателят на индийския щат Асам Химанта Бисва Сарма заяви, че засега не вижда заплаха и дори допуска, че проектът може да помогне за ограничаване на наводненията.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
