Докато САЩ бяха ангажирани с конфликта в Иран, китайският президент Си Дзинпин направи това, в което Пекин е най-силен – търпеливо използва разсейването и вътрешните противоречия на Вашингтон. Това е основният извод в анализ на Axios, който разглежда геополитическите последици от войната далеч отвъд самото бойно поле.
Според Axios конфликтът е позволил на Китай да укрепи дипломатическите си позиции, да засили доминацията си в чистата енергия и да събере ценна информация за американските военни способности – без да изстреля нито един изстрел и без значителни разходи. Последиците от това засягат веригите за доставки, енергийните пазари, геополитическия риск и дори надпреварата в изкуствения интелект и въоръженията.
Вижте и това – Русия и Иран се сближават: войната ускорява стратегически съюз
Как Китай използва разсейването на САЩ
колажът е илюстративен
Един от най-тревожните изводи, според Axios, е военният ефект от конфликта върху САЩ. Вашингтон е използвал около 80% от запасите си от стелт крилати ракети JASSM-ER, като е прехвърлил ресурси от Тихоокеанския регион към Близкия изток.
Войната е довела до сериозно изчерпване на ключови военни ресурси, включително:
- ракети Tomahawk
- системи Patriot
- прехващачи THAAD
- дронове
По този начин Китай е получил, по думите на Axios, „безплатен майсторски клас“ по съвременна американска военна стратегия. Пекин е наблюдавал как САЩ използват изкуствен интелект за насочване на цели, как се извършва ротацията на самолетоносачни групи и как евтини дронове могат да изтощават скъпи отбранителни системи. За китайските военни анализатори, които разглеждат сценарии като евентуална операция срещу Тайван, това е информация със стратегическа стойност, сравнима с реални бойни симулации.
Войната изчерпва американските военни ресурси
Паралелно с военните аспекти, Китай се оказва и големият печеливш в енергийния сектор. Въпреки опитите за изграждане на рамка за мир между САЩ и Иран, сътресенията в Ормузкия проток продължават, а според Axios стратегическите щети вече са нанесени.
Когато доставките на петрол и газ се превръщат в инструмент на геополитиката, държавите, зависими от внос, започват да ускоряват прехода към възобновяеми източници. Именно тук Китай има значително предимство. Страната контролира над 70% от глобалните вериги за доставки на соларни панели, вятърни технологии, батерии и електромобили.
В същото време Китай е приблизително 85% енергийно самодостатъчен. Възобновяемите и ядрената енергия вече надхвърлят 20% от общото потребление и са изпреварили петрола като втори по значение източник. Освен това стратегическите петролни резерви на страната са запълнени. Според Axios колкото по-дълго продължават сътресенията в Ормузкия проток, толкова по-дълбока става зависимостта на световната икономика от китайската енергийна инфраструктура.
Енергийният шок работи в полза на Пекин
Докато американската реторика се изостря, Китай действа по-тихо и последователно. Според анализа на Axios Пекин е участвал в дипломатически усилия чрез посредничество на Пакистан, опитвайки се да събере страните на масата за преговори.
В същото време действията на САЩ са изпратили противоречиви сигнали към съюзниците им. Изтеглянето на противоракетни системи от Южна Корея, намаленото покритие с Patriot в Азия и пренасочването на военноморски сили към Персийския залив са породили съмнения относно стабилността на американските гаранции за сигурност.
Анализаторът Иън Бремър отбелязва, че в столици като Сеул, Токио, Канбера и Тайпе все по-ясно се възприема идеята, че ангажиментите на САЩ вече не са безусловни.
Дипломатическо предимство и сигнал към съюзниците
Войната оказва влияние и върху технологичната конкуренция. Масивните инвестиции в изкуствен интелект в Персийския залив – включително от компании като Microsoft, Oracle и Nvidia – са изправени пред сериозен геополитически риск след удари по инфраструктура, свързана с този сектор.
Това дава предимство на Китай, който вече разполага с втория по големина изчислителен капацитет за изкуствен интелект в света и не е зависим от същите външни условия. Според Axios всяка забавена западна инвестиция в региона е пропусната възможност за изграждане на алтернатива на китайската технологична инфраструктура.
Редкоземните елементи и технологичната надпревара
Друг ключов фактор е контролът върху редкоземните елементи, който често остава извън общественото внимание. Китай контролира около 70% от добива и приблизително 90% от преработката и производството на магнити, което му дава критично предимство в индустриите на бъдещето.
САЩ към момента не разполагат със значим капацитет за преработка на тежки редкоземни елементи. Това е особено важно, защото съвременните оръжия – включително ракети Tomahawk, JDAM системи и дронове Predator – разчитат на тези материали за прецизно насочване.
Според Axios всяко използвано високотехнологично оръжие в конфликта увеличава зависимостта на САЩ от вериги за доставки, които те се опитват да изградят наново, но все още не могат да заменят напълно.
Ограниченията пред Китай
Въпреки стратегическите предимства, анализът прави и важна уговорка. Ако кризата в Ормузкия проток се задълбочи и доведе до продължителен енергиен шок в Европа и Азия, това може да намали глобалното търсене и съответно да удари китайския износ.
Китайски официални лица, цитирани от Axios, подчертават, че Пекин предпочита бърз край на конфликта и търси геополитическа и икономическа стабилност. Въпреки това те признават, че много държави започват да гледат на Китай като на фактор на стабилност в момент, когато САЩ изглеждат по-непредсказуеми.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
