Пандемията от COVID-19 и последвалите геополитически конфликти показаха колко уязвими са глобалните вериги за доставки. Правителства, които дълго време разчитаха на свободна търговия, евтини доставки и предвидими пазари, внезапно се оказаха изправени пред недостиг на ключови продукти — от медикаменти и чипове до енергийни технологии и критични суровини.
Това принуди държавите да преосмислят ролята си в икономиката. Полупроводници, критични минерали, фармацевтика, батерии, соларни панели и електромобили вече не се разглеждат само като стоки. Те са част от националната сигурност, технологичната независимост и геополитическото влияние.
В този нов свят Китай се оказва не изключение, а най-крайният пример. Пекин не просто подпомага отделни фирми. Той е изградил цяла система, в която бюджетът, държавните банки, местните власти, данъчната политика, фондовете, борсите и стратегическото планиране работят в една посока — към изграждане на национални индустриални шампиони.
Именно това е в основата на анализа на Алекс Камани, публикуван в Oil Price. Според него Китай вече е превърнал държавните субсидии в инструмент, който може да промени правилата на капитализма и да принуди Запада да избира дали да се състезава с Пекин при подобни условия, или да продължи да вярва, че свободният пазар сам ще защити националния интерес.
Субсидиите вече са глобална надпревара, но Китай води играта
Според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, цитиран от Алекс Камани в Oil Price, световните държавни субсидии в 15 ключови индустриални сектора са достигнали 108 млрд. долара. Това се равнява средно на 1,3% от приходите на компаниите и е най-високото равнище след финансовата криза от 2008–2009 г.
Но зад тази глобална тенденция стои много по-голям дисбаланс. Китайските компании в стратегически сектори са получавали между три и осем пъти повече държавна подкрепа от конкурентите си в страните от ОИСР през последните две десетилетия.
Тази помощ не е просто временна антикризисна мярка. Тя е модел на развитие.
По оценки на ОИСР, цитирани от Камани, около 60% от ръста на глобалния пазарен дял на китайските компании през последните 20 години може да бъде обяснен с държавна помощ — директни грантове, евтини кредити, данъчни облекчения и други форми на подкрепа. Китайските компании получават субсидии, равняващи се на около 2,5% от приходите им. За сравнение, при фирми в икономики като Япония и Южна Корея този дял е около 0,3%.
Китай вече не е просто „фабриката на света“
Дълго време Китай беше описван основно като производствена база с евтина работна ръка. Този образ вече е непълен.
Официалните данни на Пекин показват, че през 2025 г. китайската икономика е нараснала с 5%, а индустриалният сектор — с 5,8%. Производството като отделен сектор е отчело ръст от 6,4%. Още по-показателно е, че високотехнологичното производство е нараснало с 9,4%, а производството на оборудване — с 9,2%.
Това означава, че Китай вече не разчита само на евтини потребителски стоки, текстил или масово сглобяване. Страната се движи нагоре по индустриалната верига — към електромобили, индустриални роботи, чипове, батерии, телекомуникационно оборудване, енергийни технологии и изкуствен интелект.
През 2025 г. Китай е произвел 16,524 млн. нови енергийни превозни средства — ръст от 25,1% на годишна база. Производството на интегрални схеми е достигнало 484,28 млрд. броя, с ръст от 10,9%. Производството на индустриални роботи е нараснало с 28%, а броят на зарядните станции — с 11%.
Подкрепата за бизнеса е цяла система, не просто субсидия
Когато на Запад се говори за китайски субсидии, често се създава впечатление, че става дума основно за директни плащания от държавата към избрани компании. Реалността е по-сложна.
Китайският модел включва много повече инструменти: данъчни облекчения, евтина земя, държавно насочени кредити, местни фондове, публични поръчки, инфраструктурни инвестиции, експортна подкрепа, защита на вътрешния пазар и стратегическо насочване на капитала.
Заводът на BASF в Китай; стоп кадър: YouTube/
The Daily Scrum News
През 2025 г. данъчните облекчения, намаленията на такси и възстановяванията на данъци в подкрепа на научно-технологичните иновации и производството са достигнали 2,8557 трилиона юана. Това е огромен ресурс, който не се вижда непременно като пряка субсидия, но работи по същия начин — оставя повече пари в компаниите и им позволява да инвестират, да свалят цени или да понасят по-ниски маржове по-дълго от конкурентите си.
Rhodium Group описва тази система като ново поколение индустриална политика, в която Пекин използва не само бюджета, а и банките, капиталовите пазари и държавно насочените фондове, за да подкрепя приоритетни сектори.
Един от примерите е механизмът за рефинансиране на научно-технологични иновации. Неговата квота е увеличена от 200 млрд. юана през 2022 г. до 1,2 трилиона юана в началото на 2026 г. Това е евтино финансиране, насочвано през банковата система към фирми и отрасли, които държавата смята за стратегически.
Китай вече инвестира в знание, не само в заводи
Друг важен елемент от китайското „икономическо чудо“ е, че то вече не се опира само на масово производство. Китай все по-агресивно инвестира в знание.
През 2025 г. разходите на страната за научноизследователска и развойна дейност са достигнали 3,9262 трилиона юана, което е 2,8% от БВП. Разходите за фундаментални изследвания са нараснали с 11,1%. Това показва, че Китай се стреми не просто да догонва технологично, а да създава собствена научна и инженерна база. В същата посока са и данните за патентите, технологичните договори и иновационните клъстери.
Световната организация за интелектуална собственост посочва, че през 2025 г. Китай за първи път влиза в топ 10 на Глобалния иновационен индекс. Страната е водеща по резултати в категорията „знание и технологии“ и има 24 от водещите 100 иновационни клъстера в света, включително Шънджън–Хонконг–Гуанджоу, който вече е на първо място.
Соларните панели: китайският мащаб срина цените в света
Още по-видим е примерът със соларните панели. Китайското производство продължава да получава сериозно държавно финансиране, което позволява на страната да доминира глобалния пазар независимо от краткосрочните пазарни условия.
Според данните, цитирани от Oil Price, държавно подкрепените китайски субсидии в този сектор са достигали средно почти 3,2% от годишните приходи на компаниите. Това е позволило на производителите да инвестират много повече от конкурентите си и да овладеят над 80% от цялата фотоволтаична верига на доставки. Годишният производствен капацитет на Китай за соларни панели вече е около 1200 GW — почти двойно повече от общото глобално търсене за нови инсталации.
Според ОИСР тази агресивна подкрепа е довела до субсидирано свръхпроизводство. Средната продажна цена на соларните панели е паднала с 90% за последното десетилетие и половина, като често панелите се продават под прага на рентабилност.
Това има двоен ефект. За света евтините китайски панели направиха соларната енергия по-достъпна и помогнаха за рекордно внедряване на нови мощности, включително в развиващи се пазари. Камани посочва например 176% скок на китайския износ на модули за Африка.
За самите китайски производители обаче този модел донесе тежък финансов натиск, падаща рентабилност и вътрешна консолидация. Когато държавата поддържа твърде дълго твърде голям капацитет, резултатът не е само глобална доминация. Резултатът е и ценова война, която изяжда печалбите на самите победители.
Затова Пекин вече започва да намалява част от подкрепата. Китайските власти са намалили и премахнали 9-процентната експортна отстъпка по ДДС за фотоволтаични продукти. При системите за съхранение на енергия в батерии експортните данъчни облекчения са намалени от 9% на 6%, като пълно премахване се очаква до 2027 г.
Електромобилите: индустриална политика на колела
Електромобилите са другият голям пример за китайската стратегия. Пекин години наред подкрепяше сектора чрез субсидии за покупка, данъчни облекчения, инфраструктура за зареждане, преференциален достъп до местни пазари и подкрепа за батерийната верига. Резултатът е индустрия, която вече не просто догонва, а изнася натиск към останалия свят.
Китайските електромобили са конкурентни не само заради ниската цена. Те стъпват върху цяла екосистема — батерии, софтуер, компоненти, суровини, местни доставчици, мащабно производство и държавна подкрепа. Когато всичко това работи заедно, крайният продукт трудно може да бъде победен само с пазарна логика.
Именно затова реакцията на Запада става все по-остра. САЩ наложиха 100% мито върху китайските електромобили, както и 50% мита върху соларни клетки. Мерките обхващат още стомана, алуминий, батерии, критични минерали и други стратегически продукти.
Европейската комисия също въведе окончателни изравнителни мита върху електромобили с батерии, произведени в Китай. Те достигат до 35,3% и се прилагат върху стандартното 10-процентно вносно мито за автомобили.
Митата могат да забавят Китай, но не могат да копират неговия модел
Проблемът за Запада е, че митата са защитна мярка, но не са индустриална стратегия.
Те могат да направят китайските продукти по-скъпи на американския или европейския пазар. Могат временно да защитят местни производители. Могат да дадат време за реорганизация на веригите за доставки.
Но митата не създават автоматично фабрики, инженери, доставчици, батерийни вериги, евтин капитал, промишлена инфраструктура и дългосрочно планиране.
Rhodium Group предупреждава, че Китай вече не просто изнася стоки, а задълбочава зависимостта на света от свои вериги за доставки. Според анализа броят на продуктите, при които Китай държи над 50% от глобалния износ, почти се е удвоил между 2021 и 2024 г. — от 192 на 315.
Китайският модел поставя Запада пред труден избор
Светът вече не е в обикновена търговска война. Той навлиза в субсидийна и индустриална надпревара. Китай показва, че държавата може да изгради цели сектори, да ги направи глобално конкурентни и да принуди останалите икономики да реагират. Западът, от своя страна, все по-често отговаря с мита, разследвания, ограничения и собствени индустриални програми.
Но големият въпрос остава отворен: може ли свободният пазар сам да се състезава с държава, която организира капитала, кредита, данъците, инфраструктурата и индустриалната политика около една обща цел?
Ако Западът реши да копира Китай, той ще трябва да приеме по-силна роля на държавата в икономиката. Ако откаже, рискува да загуби още индустриални сектори. Ако се ограничи само до мита, може временно да забави китайския натиск, но не и да възстанови собствената си производствена база.
Затова най-важният извод не е, че Китай субсидира повече. Изводът е, че Китай превърна субсидиите, кредита, данъчната политика, иновациите и производството в единна национална стратегия.
Именно това го превръща в икономическо чудо на XXI век — не чудо на свободния пазар, а чудо на държавно организирания индустриален капитализъм.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
