Санкционната война, която Европейският съюз води срещу Русия, започва да се връща към европейските държави под формата на ответни ограничения от Китай. Само ден след приемането на 21-вия санкционен пакет Пекин предприе почти огледален ход: срещу включването на 14 китайски и хонконгски дружества в европейските списъци Китай постави 14 субекта от ЕС под експортни рестрикции. Сред засегнатите е и българският производител на отбранителна продукция „Оптикоелектрон Груп“.
Решението беше обявено от китайското Министерство на търговията на 24 юли и влезе в сила незабавно. На китайските износители се забранява да доставят на посочените европейски компании и организации стоки, технологии и софтуер с двойна употреба – продукти, които могат да имат както гражданско, така и военно приложение.
Вижте още – ЕС отстъпи пред Гърция: изключението за руския газ се оказа в полза на една компания
Какво точно забраняват китайските ограничения
Забраната не се ограничава само до преките доставки от Китай. Чуждестранни физически и юридически лица също нямат право да прехвърлят или предоставят на санкционираните субекти изделия с двойна употреба, ако те са с китайски произход. Вече започнатите доставки трябва да бъдат прекратени, а изключение може да се направи единствено след специално разрешение от китайското Министерство на търговията.
Това означава, че ограниченията могат да засегнат не само китайски компоненти, закупувани директно от производителя, но и такива, доставяни чрез посредници и международни вериги за снабдяване. В обхвата могат да попаднат специализирана електроника, оптични компоненти, материали за производството на полупроводници и определени редкоземни елементи, използвани при изработването на дронове, чипове и военно оборудване.
В официалното си обяснение китайското Министерство на търговията пряко свързва решението с приетия ден по-рано 21-ви пакет на ЕС срещу Русия. Според Пекин Брюксел е включил в него 14 компании от континентален Китай и Хонконг, с което е засегнал законните интереси на китайския бизнес. Китайските власти представят ответния ход като мярка за защита на националната сигурност и икономическите интереси на страната.
Численото съвпадение трудно може да бъде определено като случайно – 14 китайски дружества срещу 14 европейски субекта. Пекин обаче не е публикувал индивидуални мотиви защо е избрал точно тези европейски компании и организации.
В китайския списък попадат три субекта от Германия, три от Франция, по два от Италия и Полша и по един от Нидерландия, Чехия, България и Литва. Сред най-разпознаваемите имена са германският оръжеен концерн Rheinmetall, чешкият производител Tatra Trucks, полската Vigo Photonics, нидерландската корабостроителна група IHC Merwede и литовският производител на лазерни системи Ekspla.
Санкционирани са още Вроцлавският технически университет и френската изследователска структура III-V Lab. Поради това не е съвсем коректно всички 14 субекта да бъдат представяни като предприятия от европейския военнопромишлен комплекс, въпреки че значителна част от тях работят в областта на отбраната, оптиката, електрониката, авиацията и високите технологии.
„Оптикоелектрон“ не очаква сериозни затруднения
изображението е илюстративно
Българската „Оптикоелектрон Груп“ е поставена под номер 13. Базираното в Панагюрище предприятие произвежда оптомеханични и оптоелектронни системи, лазерни устройства, прибори за наблюдение, прицелни системи и друга продукция с гражданско и специално предназначение. Компанията е поддоставчик на международни дружества от отбранителния сектор.
Изпълнителният директор на дружеството Боян Гарчев заяви пред БТА, че компанията не разполага с официална информация защо точно е включена в списъка. Според него вероятната причина е производството на високотехнологични изделия за отбранителната индустрия и партньорствата с водещи международни компании.
От „Оптикоелектрон Груп“ не очакват китайското решение да окаже съществено влияние върху дейността им. Дружеството посочва, че има висока степен на технологична и производствена независимост и не е критично зависимо от доставки от Китай. На този етап не се предвиждат затруднения при изпълнението на текущите договори или при реализацията на бъдещи проекти.
Китайските компании в 21-вия пакет срещу Русия
Независимо от това случаят показва как санкционните решения на ЕС, формално насочени срещу Русия, могат да предизвикат преки последици за предприятия в отделните държави членки. Причината е, че европейските санкционни пакети вече не се ограничават до руски граждани и компании, а все по-често включват дружества от трети страни, обвинявани, че доставят на Москва забранени технологии или подпомагат заобикалянето на ограниченията.
Според Съвета на ЕС 21-вият пакет добавя 51 нови субекта към списъка с предприятия, подложени на засилен експортен контрол за стоки и технологии с двойна употреба. Част от тях се намират в Китай и Хонконг, както и в Индия, Казахстан, Киргизстан, Турция и Обединените арабски емирства. Брюксел твърди, че те подпомагат руския военно-промишлен комплекс чрез доставки на микроелектроника, металообработващи машини и оборудване за производството на полупроводници.
Европейската комисия съобщи, че анализира китайските ограничения и ще поиска разяснения от Пекин. Говорителката на Комисията Паула Пиньо заяви, че Брюксел ще координира действията си със засегнатите държави и компании, пише Reuters.
Вижте и това – Брюксел заплашва Китай, но Европа може да се окаже по-зависимата страна
Първият ответен удар беше срещу две европейски банки
Сегашният случай не е първата китайска ответна мярка, предизвикана от включването на китайски институции в санкционните пакети срещу Русия.
През юли 2025 г. ЕС постави две китайски регионални банки в 18-ия пакет с аргумента, че подпомагат заобикалянето на санкциите чрез финансови и криптовалутни операции. На 13 август Пекин отвърна, като включи две литовски банки – UAB Urbo Bankas и AB Mano Bankas – в китайския контрасанкционен списък. На всички китайски физически и юридически лица беше забранено да извършват трансакции или да си сътрудничат с тях.
Тогава китайските ограничения имаха предимно политически и символичен ефект, тъй като двете литовски банки нямаха съществена дейност в Китай. Показателна беше обаче огледалната реакция – две китайски банки срещу две европейски банки.
През април 2026 г. ограниченията срещу литовските институции бяха отменени, след като ЕС свали от санкционния си списък двете китайски банки. Така Пекин показа, че използва контрасанкциите не само като наказателна мярка, но и като инструмент за преговори: европейско отстъпление води до съответно китайско отстъпление.
При 20-ия пакет срещу Русия Китай се ограничи до остър дипломатически протест и предупреждение, че ще предприеме необходимите действия за защита на своите граждани и предприятия. След 21-вия пакет обаче реакцията вече е незабавна и практически приложима.
Новите мерки не представляват санкции срещу България или останалите засегнати държави като цяло. Те са насочени към конкретни компании и организации, а реалният икономически ефект ще зависи от тяхната зависимост от китайски компоненти и материали. Политическото послание обаче е ясно: когато ЕС включва китайски предприятия в санкциите срещу Русия, Пекин вече е готов да отговаря със същия брой европейски мишени и с ограничения, които могат да достигнат пряко до националните отбранителни индустрии.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
