Когато през пролетта на 1998 г. Сенатът на САЩ одобрява първото голямо разширяване на НАТО след края на Студената война, една от най-влиятелните фигури в американската дипломация реагира не с триумф, а с тревога. Джордж Ф. Кенан, човекът, чиито идеи стоят в основата на американската политика на сдържане спрямо СССР, предупреждава, че решението за приемане на Полша, Унгария и Чехия в Алианса може да се окаже историческа грешка.
Думите му са публикувани на 2 май 1998 г. в статията на Томас Л. Фридман Foreign Affairs; Now a Word From X в The New York Times. Поводът е решението на американския Сенат от 30 април 1998 г., с което САЩ дават съгласие за ратификацията на протоколите за присъединяване на Полша, Унгария и Чехия към НАТО. Според официалните данни на Congress.gov резолюцията е приета с 80 гласа „за“ срещу 19 „против“.
Предупреждението на Кенан от 1998 г.
Кенан казва пред Фридман, че според него това е началото на нова Студена война. Той очаква Русия постепенно да реагира все по-остро и това да повлияе на политическия ѝ курс. В думите му няма симпатия към съветската система, нито защита на руската имперска политика. Точно обратното: тежестта на предупреждението идва от факта, че то е изречено от човек, който десетилетия по-рано е помогнал на Вашингтон да разбере логиката на Москва и да изгради стратегия срещу съветската експанзия.
В разговора си с Фридман Кенан нарича разширяването на НАТО „трагична грешка“ и казва, че няма реална причина за него, защото в онзи момент никой не заплашва никого. Той предупреждава и за политическия капан, който самият Запад създава: ако Русия реагира враждебно, поддръжниците на разширяването ще използват тази реакция като доказателство, че винаги са били прави за руските намерения. Според Кенан обаче това би било погрешен прочит, защото самото разширяване ще помогне да се произведе реакцията, която после ще бъде сочена като оправдание.
Цитатът е потвърден и преразказан в анализ на The American Conservative, който припомня разговора на Фридман с Кенан. Cato Institute също цитира същото интервю и посочва, че Кенан е предупреждавал още през май 1998 г. за възможните последствия от първата вълна на разширяване на НАТО.
Вижте и това – Британски архиви: Лондон е знаел, че разширяването на НАТО ще провокира Русия
Кой е Джордж Кенан и защо думите му тежат
Джордж Фрост Кенан не е маргинален критик на американската външна политика. Той е един от най-важните американски дипломати и стратези на XX век. Роден е през 1904 г., влиза във външната служба на САЩ през 1926 г. и се превръща в един от най-добрите американски познавачи на Русия, Съветския съюз и отношенията между Москва и Вашингтон.
През 1946 г., докато е в Москва, Кенан изпраща до Държавния департамент прочутата „Дълга телеграма“ – документ, който предлага нов подход към отношенията със СССР и по-късно се превръща в основа на американската стратегия през Студената война. Според Office of the Historian към Държавния департамент на САЩ именно Кенан формулира идеята, че Съединените щати трябва да водят дългосрочна, търпелива, но твърда политика на сдържане на съветските експанзионистични тенденции.
Година по-късно, през 1947 г., Кенан публикува в Foreign Affairs статията The Sources of Soviet Conduct под псевдонима „X“. Тя става известна като „X статията“ и публично въвежда доктрината на сдържането. Именно затова Фридман озаглавява текста си от 1998 г. Now a Word From X – „А сега дума от X“.
От сдържането на СССР до критиката към НАТО
Парадоксът при Кенан е, че човекът, смятан за интелектуален архитект на политиката срещу СССР, по-късно започва остро да критикува начина, по който Вашингтон прилага собствената му идея. За него сдържането не означава автоматична милитаризация, разширяване на военни блокове и трупане на гаранции, които САЩ може да не са готови реално да защитят. То е по-скоро дългосрочна стратегия, основана на познаване на противника, хладнокръвие, дипломатическа мярка и историческо търпение.
Това обяснява и реакцията му през 1998 г. Кенан не твърди, че страните от Централна и Източна Европа нямат свои страхове от Русия. Не отрича и правото им да търсят сигурност. Неговата тревога е друга: че Съединените щати поемат стратегически ангажименти в регион, който Русия възприема като жизненоважен за своята сигурност, без да има ясна необходимост, без сериозен обществен дебат и без достатъчно разбиране на руската историческа чувствителност.
Именно това го кара да говори толкова остро за решението на Сената. Според него дебатът във Вашингтон е бил повърхностен и слабо информиран. Той е особено раздразнен от представянето на Русия като държава, която едва ли не чака момент да нападне Западна Европа. За Кенан това е исторически невярно и политически опасно, защото смесва СССР като комунистически режим с постсъветска Русия от 90-те години.
Припомняме – Как отказаха на СССР и Русия членство в НАТО
Разширяването на НАТО към Източна Европа
На 30 април 1998 г. Сенатът на САЩ одобрява протоколите за присъединяване на Полша, Унгария и Чехия към НАТО. Arms Control Association отбелязва, че решението е прието въпреки възраженията на част от сенаторите, които предупреждават, че разширяването може да навреди на отношенията с Русия и на бъдещия контрол върху въоръженията.
Администрацията на Бил Клинтън представя разширяването като стъпка към „неделима, демократична и мирна Европа“. В изявление след гласуването, публикувано от The American Presidency Project, Клинтън заявява, че приемането на Полша, Унгария и Чехия ще засили НАТО, ще разшири зоната на стабилност и ще намали риска американски войници отново да бъдат изпращани на европейски бойни полета.
Кенан вижда същото решение през друга призма. За него това не е просто техническо разширяване на отбранителен съюз, а промяна на цялата архитектура на следвоенна Европа. Той се страхува, че вместо Русия постепенно да бъде включена в нов европейски ред след края на СССР, тя ще бъде избутана към усещане за изолация и обкръжение.
Джордж Фрост Кенан е роден на 16 февруари 1904 г. в Милуоки, щата Уисконсин. Завършва Принстънския университет през 1925 г. и още на следващата година постъпва във външната служба на САЩ. През 30-те години получава специализирана подготовка като експерт по Съветския съюз и служи в Европа, включително в Германия, Москва, Виена и Прага. По време на Втората световна война е в Берлин при влизането на САЩ във войната, а след това отново служи в Москва.
След „Дългата телеграма“ и „X статията“ влиянието му във Вашингтон рязко нараства. През 1947 г. става първи директор на Policy Planning Staff в Държавния департамент – звеното за стратегическо планиране на американската външна политика. През 1949 г. става съветник в Държавния департамент.
Кенан служи като посланик на САЩ в СССР през 1952 г., но престоят му в Москва е кратък и напрегнат. По-късно е посланик в Югославия в началото на 60-те години. Според Institute for Advanced Study той постоянно се движи между дипломацията и академичния свят, като именно институтът в Принстън се превръща в негов дългогодишен интелектуален дом.
След активната си дипломатическа кариера Кенан става историк, преподавател и автор. Пише над 20 книги и множество статии за Русия, Съветския съюз, американската външна политика и дипломатическата история. Institute for Advanced Study посочва, че той два пъти получава както наградата „Пулицър“, така и National Book Award – за Russia Leaves the War и за Memoirs, 1925-1950. През 1989 г. получава и Президентския медал на свободата.
Кенан умира през март 2005 г. на 101-годишна възраст в Принстън, Ню Джърси. До края на живота си остава уважаван, но често неудобен глас в американската външнополитическа традиция – човек, който е помогнал да се изгради стратегията на Студената война, но по-късно предупреждава, че победата в нея може да бъде пропиляна чрез самоувереност, историческа слепота и прекомерно разширяване на военни ангажименти.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
