С едно изречение, публикувано сутринта, и едно рязко отстъпление вечерта, президентът на САЩ Доналд Тръмп очерта контурите на криза, която далеч надхвърля Близкия изток. „Цивилизация ще умре тази нощ“, написа той. Часове по-късно – примирие.
Но въпросът, който остава, не е дали това примирие ще издържи. А какво вече е било направено – и какво означава това за самите Съединени щати.
От заплаха за „унищожение на цивилизация“ до внезапно примирие
В анализа си за The American Conservative Харисън Бергер описва почти сюрреалистичната динамика на деня: сутринта – реторика за унищожение на цивилизация, вечерта – обявено двуседмично примирие с Иран.
Самото споразумение обаче изглежда нестабилно още от първия момент. Вашингтон и Техеран дават противоречиви версии за съдържанието на т.нар. 10-точков план. Дори не е ясно дали двете страни изобщо говорят за едно и също.
Вижте още – 10 точки, които променят конфликта: Иран твърди, че САЩ са отстъпили
А в Израел – където телевизионни студиа буквално отброяват времето до очакван удар – рязката промяна предизвиква не просто изненада, а открито възмущение, отбелязва The American Conservative.
Карлсън: моментът, в който моралната граница беше премината
Най-силният морален удар срещу тази линия идва от Тъкър Карлсън, който в своя широко разпространен монолог поставя въпроса директно – какво точно подкрепят американците.
Той започва от основата: защо милиони християни са гласували за Тръмп.
Не защото го смятат за религиозен човек – самият той никога не е твърдял това. А защото са го възприемали като защитник. Като човек, който ще защити свободата на вярата, ще се противопостави на агресивния секуларизъм и ще застане зад техните ценности.
„Той трябваше да носи знамето на тези каузи“, казва Карлсън.
И след това идва моментът, в който – според него – всичко се пречупва. Това е операцията срещу Николас Мадуро. Не самият факт, че САЩ действат срещу противник. А причината, която Тръмп дава публично: петролът.
„Ние го правим, защото искаме петрола. Той принадлежи на Съединените щати“, гласи аргументът, цитиран от Карлсън.
И именно тук идва моралният разлом:
„Да вземеш нещо, защото го искаш и можеш – това е кражба.“
Карлсън развива аргумента до крайност – няма значение дали става дума за дребна кражба, банков обир или война. Принципът е един и същ.
„Не можеш да нахлуеш в чужда държава, за да вземеш ресурсите ѝ. Това са различни проявления на едно и също – кражба.“
Той предупреждава, че подобно поведение не просто е неморално, а създава нов стандарт:
„Когато установиш стандарт, ще трябва да живееш по този стандарт. Това, което правиш, ще бъде направено и на теб.“
Това е, по думите му, връщане към „закона на джунглата“ – свят, в който силният взема, защото може. Свят, от който цивилизацията се е опитвала да избяга чрез закони, морал и религия. И именно затова, според Карлсън, въпросът не е политически, а фундаментален:
„Могат ли християните все още да подкрепят това?“
Разрушенията в Иран и паралелите със Сирия
Междувременно фактите на терен дават тежест на тези предупреждения. По данни на иранския министър на културното наследство, цитирани от The American Conservative, над 131 исторически обекта са били повредени или унищожени при удари на САЩ и Израел.
Сред тях са:
– дворецът Голестан (ЮНЕСКО)
– павилионът Чехел Сотун
– джамията „Шейх Лотфолах“
– градината Фин
Поразени са и ключови университети, включително Sharif University of Technology – често наричан „иранския MIT“, чийто компютърен център е разрушен.
Бергер прави паралел, който трудно може да бъде игнориран – с разрушенията, извършени от Ислямска държава в Сирия.
Кой тласка ескалацията и какъв свят остава след това
Анализът стига и до въпроса за влиянието зад решенията. Според Харисън Бергер фигури като Лора Лумър и Марк Левин са сред най-гласовитите поддръжници на ескалацията – включително с намеци, че дори ядрена опция срещу Иран би била оправдана.
Паралелно с това се отбелязва и промяната в поведението на Пентагона – от прикриване на военни действия към тяхното открито показване, включително чрез публикуване на кадри от удари. Практика, която според текста е „внесена“ от израелския модел.
Не примирието, а стандартът е проблемът
В крайна сметка, въпросът не е дали примирието ще издържи. Въпросът е какъв стандарт вече е поставен. Както предупреждава Тъкър Карлсън:
„Ако правилото стане ‘вземам, защото мога’, тогава трябва да си готов да живееш в свят, в който някой по-силен ще направи същото с теб.“
И ако това е новият ред – тогава, както намеква и The American Conservative, „цивилизацията“, за която говори Тръмп, може би вече не е застрашена.
Може би тя вече е започнала да изчезва.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
