Тази Коледа децата можело и да останат без подаръци – не заради инфлацията или икономическата криза, а заради Владимир Путин. Поне така твърди репортаж на CNN, според който „руски вълци с руско ДНК“ навлизат в Лапландия, защото всички ловци били изпратени на фронта. Историята е подкрепена с интервюта с развъдчици на елени и „финландски учени“. Именно с този пример италианската журналистка Клара Статело започва своя анализ, публикуван в L’Antidiplomatico, като симптом на по-дълбок и опасен процес – т.нар. когнитивна война.
Според Статело подобни абсурдни разкази не са изключение, а част от утвърден медиен модел. От „руски войници, отвличащи баби“, през видеа с руски военни на камили, тротинетки и велосипеди (защото уж били останали без техника), до противоречиви версии за Путин – ту умиращ, ту вече мъртъв, ту заменен с двойник. Всички тези наративи, пише авторката, съжителстват парадоксално с други – че руската армия е „разпадната“ и без ресурси, но в същото време представлява екзистенциална заплаха за Европа.
От „руските вълци“ до коледните подаръци
Както подчертава L’Antidiplomatico, тези истории не се публикуват само в жълти издания. Те присъстват в реномирани европейски медии и се подписват от утвърдени журналисти. Това, според Статело, ги прави далеч по-опасни. Не става дума за безобидни фалшиви новини или кликбайт, а за целенасочена операция по формиране на общественото възприятие.
Авторката определя този процес като когнитивна война – форма на конфликт, при която целта не е територията, а съзнанието на гражданите. Чрез медии, публични фигури и политици обществото бива мобилизирано да приеме военни ангажименти, които изискват икономически и социални жертви, като неизбежни и морално оправдани.
Как медиите изграждат абсурдния образ на врага
В анализа си Клара Статело описва няколко основни стъпки в изграждането на „врага“. Първата е дехуманизацията – превръщането му в абсолютното зло. Путин бива сравняван ту с Хитлер, ту със Сталин, с което всяка възможност за диалог се изключва априори.
Следва дискредитирането – врагът е представян като слаб и обречен. Русия е „хартиен тигър“, икономиката ѝ е на ръба на колапса, армията – разпадната. Паралелно обаче се налага и третият елемент: заплахата. Същият този слаб враг е представян като непосредствена опасност за Европа, която уж е под постоянна хибридна атака – от дронове до саботажи и нарушения на въздушното пространство.
Четвъртият компонент е супрематизмът – представата за „цветната градина“, заобиколена от „джунгла“. Този наратив, по думите на Статело, служи за оправдаване на всяка външна намеса и война, прикрита като защита на демокрацията. Критиците биват заклеймявани с фрази като „който не е съгласен, да отиде да живее в Русия или Китай“.
„Супероръжията“ на Путин и фабриката за страх
Както отбелязва Клара Статело в анализа си за L’Antidiplomatico, когнитивната война срещу Русия не започва с войната в Украйна, нито дори с Майдана. Още в началото на 2010-те години в западната преса започват да се появяват сензационни материали за предполагаеми руски „супероръжия“, които граничат с откровена научна фантастика.
Сред тях са публикации за т.нар. психотронни оръжия, които уж превръщали политическите опоненти на Кремъл в „зомбита“. Истории, първоначално разпространени в британски медии и впоследствие препечатвани от италиански и други европейски издания, без критична проверка, но с ясно внушение за зловещата и нечовешка природа на „путинската машина“.
Наративът стига още по-далеч с твърдения, че Русия използва животни като бойни средства – делфини и белуги, обучени за шпионаж и саботаж. Кулминацията на този медиен абсурд, посочва Статело, е историята за „гигантски убийствен октопод“ – тайно оръжие на Кремъл, което според американския Daily News можело да парализира жертви от десетки метри разстояние с отровата си.
Дали тези истории са плод на информационни „опорки“, свързвани с разузнавателни среди като MI6, или просто са създадени за повече кликове, няма решаващо значение, отбелязва авторката. Важното е, че те изпълняват своята функция – изграждат ирационален, демонизиран образ на Русия, който подготвя общественото мнение за по-сериозни форми на конфронтация.
Вижте още – Три европейски лъжи за войната в Украйна
Когнитивната война като нова форма на мобилизация
Целта на тази конструкция, пише Клара Статело, е нормализирането на войната. За да бъде приета, тя трябва да бъде представена като „свята“ – като защита, хуманитарна мисия или износ на демокрация. Жертвите се превръщат в „странични ефекти“, а бомбите – в „интелигентни“.
Авторката прави исторически паралели с Афганистан, Ирак, Югославия, Палестина, Виетнам и Корея, подчертавайки, че същият език на оправдание се използва от десетилетия. Разликата днес, според нея, е че Русия използва сходни аргументи – и именно това тревожи западните елити, защото подкопава усещането им за морална изключителност.
В заключение Клара Статело призовава към възстановяване на автономното и критично мислене – допускане на „забранените“ гледни точки, скептицизъм към официалните наративи и връщане към историческия контекст. След демистификацията на пропагандата, предупреждава тя, може да се окаже, че Европа отдавна използва идеологията си като прикритие за войни и господство – първо в името на религията, после на „цивилизацията“, днес на демокрацията. А всичко останало, заключава L’Antidiplomatico, е пропаганда.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
