В много страни в отговор на действителни или потенциални размирици се предприема драстичната стъпка за спиране на интернет. Прекъсванията обикновено се случват, когато някой (обикновено правителство) умишлено прекъсне интернет или социалните мрежи.
Мярката е широко критикувана като твърде драстично ограничаване на свободата на изразяване и намеса в ежедневието на хората, особено ако се прави с цел да се заглуши инакомислието, пише ZeroHedge.
Както коментира Катариния Бухолц от Statista, революцията в Египет от 2011 г. и неуспешният турски военен преврат от 2016 г. са отлични примери за спиране на интернет, използвано по този начин.
В Индия – страната, която най-много ограничава достъпа до интернет – спиранията в миналото са били съсредоточени в Кашмир и Раджастан, където са били използвани по време на протести (и превантивно, когато се очакват протести), но също и по време на изпити.
През 2023 г. етническото напрежение в щата Манипур води до повече целенасочени спирания, предизвикани от правителството.
През цялата 2023 г. блокирането и спирането на интернет в Индия е засегнало около 59 милиона души за общо почти 8000 часа, което е най-високото ниво в света според Top10VPN. В Етиопия, Мианмар и Иран потискането на инакомислието, протестите а в един момент и на православната църква са причинили почти еднакво дълги часове на блокиране на интернет за потребителите.
В целия свят спирането на интернет и умишленото забавяне отново станаха по-често срещани. Като се има предвид колко важен е интернет в ежедневието, ограничаването на достъпа до него може да има финансови последици, посочва ZeroHedge.
В Русия, Етиопия и Мианмар огромният брой спирания и тяхната продължителност струват много скъпо. Top10VPN установява, че умишлено прекъсване на интернет и целенасочени блокирания през 2023 г. в продължение на около 1350 часа са стрували на руската икономика 4 млрд. долара.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски