Доналд Тръмп не е измислил системата на „икономическите убийци“, но според Джон Пъркинс я е извадил от сянка и я е превърнал в част от собствения си политически и бизнес модел. В текст, публикуван в личния му блог, авторът на „Изповедта на един икономически убийца“ твърди, че механизмите, които някога са били прикривани зад фасада на легитимност, при Тръмп вече се демонстрират открито.
В публикацията си Джон Пъркинс започва с личен разказ от годините, в които, по собствените му думи, е работил като „икономически убиец“ — човек, участвал в изграждането на зависимости между правителства, корпорации и политически елити по света. Той пише, че е подкупвал държавни служители в различни страни, но го е правил „законно“.
Авторът уточнява, че не става дума за класически подкуп в плик, а за по-рафинирани механизми: стипендии за децата на влиятелни чиновници, завишени плащания към подизпълнители, чиито компании са били собственост на техни роднини, изгодни търговски сделки и други форми на „транзакционен дълг“. Според Пъркинс много американци виждат корупцията като причина за бедността в по-бедните държави, но пропускат, че корупцията винаги има две страни — този, който корумпира, и този, който бива корумпиран.
По думите му именно това е било ядрото на наръчника на „икономическия убиец“ — използване на законни форми на влияние, за да бъдат експлоатирани други държави и общества.
„Законният“ подкуп като инструмент на влияние
Джон Пъркинс
Пъркинс прави връзка между този модел и Доналд Тръмп, като посочва, че бившият и настоящ американски президент е усвоил същата логика. В новата си книга „Изкуството на кражбата: Тръмп и президентството на икономическия убиец“ („The Art of the Steal: Trump and the Economic Hit Man Presidency“) авторът твърди, че разликата между стария модел и подхода на Тръмп е в публичността.
Според Пъркинс всички американски президенти след Втората световна война — демократи и републиканци — са използвали в една или друга форма стратегията на „икономическите убийци“, за да разширяват влиянието на САЩ и да облагодетелстват американски корпорации. При Тръмп обаче, твърди той, тази система вече не се крие зад „патина на легитимност“, а се превръща в част от бранда му.
Авторът пише, че Тръмп не просто използва подобни практики в интерес на държавата или на американския бизнес, а ги насочва към собствената си изгода, към семейството си и към най-близките си съюзници.
Как Тръмп според Пъркинс сваля маската на системата
Един от централните примери в текста на Пъркинс е отношението на Тръмп към участниците в събитията от 6 януари 2021 г., когато тълпа негови привърженици щурмува сградата на Конгреса във Вашингтон. Според Пъркинс именно този случай показва как политическата лоялност може да бъде превърната в своеобразна валута.
На 20 януари 2025 г., още в първия ден от втория си мандат, Тръмп издаде официална прокламация за помилвания и смекчаване на присъди за хора, осъдени или обвинени във връзка със събитията около Капитолия. С нея бяха дадени „пълни, цялостни и безусловни“ помилвания на повечето осъдени, а присъдите на 14 души, сред които фигури от Oath Keepers и Proud Boys, бяха заменени с излежано време. Министерството на правосъдието получи указание да прекрати висящите дела, свързани с 6 януари.
Пъркинс представя този ход не просто като политическо помилване, а като сигнал към привържениците на Тръмп: ако действат в негова полза, системата може да ги защити. В този контекст той припомня, че при щурма бяха ранени най-малко 140 полицаи. Атаката срещу Капитолия се превърна и в едно от най-мащабните наказателни разследвания в историята на американското Министерство на правосъдието.
6 януари: помилвания, лоялност и политическа защита
Според Пъркинс през 2026 г. корупционният елемент се е задълбочил чрез т.нар. „Фонд срещу използването на институциите като оръжие“ („Anti-Weaponization Fund“) — близо 1,8 млрд. долара, предназначени за хора, които твърдят, че са били жертви на политически мотивирано преследване. Американското Министерство на правосъдието официално обяви фонда, като посочи, че той ще разполага с 1,776 млрд. долара и ще бъде финансиран през т.нар. Judgment Fund — постоянен механизъм за плащане на съдебни споразумения и претенции срещу федералното правителство.
Именно тук Пъркинс вижда връзката с логиката на „икономическите убийци“: формално механизмът е правен и институционален, но според критиците му може да бъде използван за компенсиране на политически съюзници на Тръмп, включително хора, свързани с делата за 6 януари. По-късно, както съобщи AP, съд отказа спешно да блокира фонда, но отбеляза, че администрацията е заявила, че вече не възнамерява да го придвижва. Друг федерален съдия във Вирджиния обаче удължи блокирането му, след като поиска по-твърди гаранции, че програмата действително е прекратена, пише Guardian.
Към това Пъркинс добавя и данъчния елемент. Според него същият пакет е бил обвързан със споразумение по съдебен спор между Тръмп и данъчните власти след изтичането на негови данъчни данни. Американски медии, включително Time и Guardian, посочиха, че споразумението включва забрана IRS да проверява минали данъчни декларации на Тръмп, неговото семейство и свързани с тях компании.
Независимо какво в крайна сметка ще се случи с помилванията, фонда и данъчната договорка, Пъркинс смята, че те изпращат ясно послание: „престъплението се отплаща, стига да си лоялен към мен“. Именно това, според него, е същността на „изкуството на кражбата“.
Криптовалутите като нова форма на достъп до властта
Пъркинс обръща внимание и на финансовите интереси на семейството Тръмп, особено в сферата на криптовалутите. Той цитира оценки, според които криптовалутни начинания, активно промотирани от синовете на Тръмп пред чуждестранни инвеститори в Европа, Близкия изток и Азия, са увеличили значително богатството на семейството.
Сред тези проекти Пъркинс посочва TRUMP meme coin и токените World Liberty Financial, които според него много анализатори в криптоиндустрията определят като „шиткойни“ — жаргонен термин за криптоактиви със съмнителна или почти никаква реална стойност.
Тезата на автора е, че тези активи не се купуват основно заради икономическата им стойност, а от хора, които търсят достъп и влияние при действащ американски президент. Тази теза получи допълнителен контекст от разследване на Reuters, според което Тръмп и синовете му са добавили най-малко 2,3 млрд. долара към семейното богатство от основните си криптопроекти, докато външни инвеститори са понесли приблизително същия размер загуби.
В отделен анализ Reuters посочва, че сред разглежданите проекти са World Liberty Financial, TRUMP meme coin, ALT5 Sigma и American Bitcoin. Според агенцията моделът е нискорисков за семейния кръг на Тръмп, защото той използва името, политическата видимост и бранда си, без да влага съпоставим собствен капитал.
Пъркинс вижда в това нова версия на стария модел на „икономическия убиец“: не се продава просто продукт, а достъп, близост и надежда за влияние. Купувачите на подобни активи не инвестират само в криптовалута, а в политически символ, свързан с действащ президент на САЩ.
Подаръци, мита и сделки: Катар, Швейцария, Южна Корея и Пакистан
Сред най-ярките примери, които Пъркинс посочва, е случаят с Катар. Администрацията на Тръмп прие луксозен Boeing 747-8 от катарското правителство, предназначен да бъде преоборудван за използване като президентски самолет Air Force One. Самолетът беше оценяван на около 400 млн. долара и предизвика остра полемика във Вашингтон заради конституционните ограничения върху подаръците от чужди държави и риска от чуждо влияние върху американски президент.
Reuters съобщи, че САЩ официално са приели самолета като подарък от Катар, а Пентагонът е възложил на Военновъздушните сили да намерят начин той бързо да бъде преоборудван за президентски нужди. По-късно агенцията посочи, че само модернизацията и оборудването му за президентски стандарт може да струват стотици милиони долари заради нуждата от сигурни комуникации, защита от подслушване и системи за противодействие на ракети.
Тръмп защити приемането на самолета като изгоден ход за американските данъкоплатци. Катар също отхвърли опасенията, че подаръкът е опит за купуване на влияние, като катарският премиер заяви пред Reuters, че подобни жестове са „нормално нещо между съюзници“.
Критиците обаче видяха в самолета безпрецедентен подарък от чужда държава. Според анализ на Axios стойността на катарския Boeing 747 би била около 100 пъти по-висока от всички подаръци от чужди държави, отчетени за американски президенти между 2001 и 2023 г., взети заедно.
Паралелно с това, по време на посещението на Тръмп в Катар бяха обявени мащабни икономически договорености между Вашингтон и Доха, включително сделки за самолети Boeing и двигатели GE Aerospace, както и отбранителни и технологични споразумения. Пъркинс свързва тези процеси с по-широк модел, при който чужди държави търсят благоприятно отношение чрез жестове, инвестиции, сделки и символични подаръци към американския президент.
Друг пример в текста на Пъркинс е Швейцария. Според него делегация от швейцарски бизнесмени е подарила на Тръмп гравирано златно кюлче и настолен часовник Rolex, след което американските мита върху швейцарски стоки са били намалени от 39% на 15%.
За Пъркинс това е типичен пример за „легална“ транзакция, при която няма непременно класически подкуп, но има последователност от жестове, достъп, политическо внимание и благоприятен резултат.
Пъркинс включва и Южна Корея сред примерите за това как чужди лидери търсят личния език на Тръмп — символи на власт, богатство и признание. По време на посещение в Кьонджу южнокорейският президент Ли Дже-мьон връчи на Тръмп позлатена реплика на древна корона от династията Сила, както и Големия орден „Мугунхва“ — най-високото държавно отличие на Южна Корея. Жестът не беше само церемониален. Той съвпадна с преговори за мащабен търговски и инвестиционен пакет. AP съобщи, че рамката включва постепенни инвестиции, сътрудничество в корабостроенето и намаляване на митата върху южнокорейски автомобилен износ. Reuters уточни, че договорката предвижда обещаният от Сеул инвестиционен фонд от 350 млрд. долара да бъде разделен на 200 млрд. долара в кешови инвестиции и още 150 млрд. долара за корабостроене.
За Пъркинс подобни епизоди показват как класическата дипломация се превръща в персонализирана сцена, на която чуждите лидери не просто разговарят с американския президент, а се стремят да го ласкаят, да му дадат символи на признание и да обвържат тези жестове с икономически и стратегически договорки.
Пакистан е друг пример, който Пъркинс използва, за да покаже как стратегически ресурси, дипломатически ласкателства и търговски отстъпки могат да се преплетат. Исламабад официално обяви намерение да предложи Тръмп за Нобеловата награда за мир за 2026 г., като мотивът беше ролята, която според пакистанското правителство той е изиграл за намаляване на напрежението между Пакистан и Индия. Това беше потвърдено от Reuters, като агенцията отбеляза, че Индия оспорва твърдението за американско посредничество и настоява, че прекратяването на огъня е било резултат от двустранни военни контакти.
Паралелно с това Пакистан започна да се позиционира като потенциален доставчик на критични и редкоземни минерали — ресурс, който САЩ търсят активно заради зависимостта си от Китай в ключови индустрии. AP съобщи, че американската компания U.S. Strategic Metals е подписала споразумение за 500 млн. долара с Пакистан за развитие на критичните минерални ресурси на страната. Споразумението включва сътрудничество с пакистанската Frontier Works Organization и изграждане на полиметална рафинерия.
На този фон Пакистан получи по-благоприятно митническо третиране от някои свои регионални конкуренти. Пъркинс представя това не като единична сделка, а като част от по-широк модел: държава, която предлага стратегически ресурси, символично признание и политическа подкрепа, получава по-добър достъп до Вашингтон и по-изгодна икономическа позиция.
Когато президентската власт се превръща в семеен бизнес
Към това Пъркинс добавя и чуждестранните имотни сделки на Trump Organization. Според него стремежът на чужди правителствени и бизнес лидери да получат благоприятно отношение от САЩ е подпомогнал и международните сделки с недвижими имоти, свързани с Тръмп.
Организацията Citizens for Responsibility and Ethics in Washington, или CREW, оценява, че приходите на Тръмп от чуждестранни имотни проекти през втория му мандат могат да надхвърлят 400 млн. долара и вероятно да стигнат над 430 млн. долара, пише CREW. Това би било значително повече от сумите, отчетени по време на първия му мандат.
стоп кадър: YouTube/
WPLG Local 10
Става дума основно за лицензионни споразумения, хотели, голф комплекси и недвижими имоти в държави, чиито правителства често имат нужда от благоприятно отношение от Вашингтон — по въпроси като търговия, санкции, визи, военна помощ, технологии или достъп до американския пазар.
Пъркинс твърди, че тук проличава най-съществената разлика между стария модел и модела на Тръмп. В миналото, според него, системата е използвала американската държава, за да облагодетелства американски корпорации и да разширява геополитическото влияние на САЩ. При Тръмп, твърди авторът, тази логика е приватизирана: политическата власт се използва за изгода на самия президент, неговото семейство и неговия кръг от лоялни партньори.
Основната теза на Джон Пъркинс е, че Тръмп не е създателят на тази система, а човекът, който е премахнал прикритието ѝ. Според него икономическият натиск, сделките, зависимостите и политическите услуги отдавна са част от американската външна политика. Разликата е, че при Тръмп те вече не се представят като благородна мисия, развитие, демокрация или стратегическо партньорство.
Пъркинс пише, че Тръмп е „свалил маската“, като е поставил милиардери в кабинета си, възхвалил е алчността като добродетел, възнаградил е участниците в щурма на Капитолия, продавал е практически безстойностни криптомонети на чужди представители и дипломати, а същевременно е начислявал високи цени за престой в свои имоти на хора, търсещи достъп до администрацията му.
В този смисъл, според Пъркинс, корупционните тактики вече не служат дори на традиционната цел да облагодетелстват САЩ и американските корпорации, а са насочени към лично обогатяване и укрепване на мрежа от лоялни съюзници.
Изповедта на Пъркинс и предупреждението му към Америка
В края на текста Пъркинс се връща към личния си опит. Той пише, че години наред се е будил посред нощ „облян в пот от вина“, докато не е разбрал, че единственият път към изкупление е да разкаже отвътре за системата, в която е участвал, и да вдъхнови хората да предприемат действия за промяната ѝ.
Затова, обяснява той, пише книги. Новата му книга „Изкуството на кражбата“ е представена от него не само като предупреждение, но и като призив за действие — с конкретен план за това какво могат да направят гражданите, за да се противопоставят на система, която според него превръща корупцията, влиянието и личната изгода в механизъм на властта.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
