Отворено писмо на американския икономист и професор Джефри Сакс до германския канцлер Фридрих Мерц, публикувано в Berliner Zeitung, отправя остра критика към съвременната германска и европейска политика по сигурността и предупреждава, че Европа рискува да повтори най-тежките си исторически грешки, ако продължи по пътя на конфронтацията.
„Сигурността е неделима“ – критика към германската политика
В писмото си Сакс настоява, че сигурността в Европа е „неделима“ и не може да бъде изграждана за сметка на сигурността на други държави. Той подчертава, че този принцип не е „нито руски, нито американски“, а е залегнал в следвоенната европейска архитектура – от Заключителния акт от Хелзинки до рамката на ОССЕ. Според него Германия има особена историческа отговорност да подхожда към войната в Украйна с „сериозност и честност“, които в момента липсват в официалната ѝ реторика.
НАТО, нарушените обещания и пътят към конфронтация
Сакс проследява хронологично решенията на Запада след края на Студената война, които според него системно са игнорирали или нарушавали ключови руски опасения за сигурността – често с пряко участие или мълчаливо съгласие на Германия. Той напомня, че в контекста на германското обединение Москва е получила ясни уверения, че НАТО няма да се разширява на изток, и подчертава, че без тези обещания обединението на Германия в рамките на Алианса не би било възможно. Отричането на значението на тези уверения днес, по думите му, представлява форма на исторически ревизионизъм.
Авторът критикува и участието на Германия в бомбардировките на НАТО срещу Сърбия през 1999 г., които определя като първата голяма война на Алианса без мандат на Съвета за сигурност на ООН. Според него това е било преломен момент, показал, че НАТО е готова да използва сила извън своята територия, без да се съобразява с руските възражения. По сходен начин Сакс оценява и едностранното излизане на САЩ от Договора за ПРО през 2002 г., което Германия не е оспорила, въпреки че този договор е бил ключов стълб на стратегическата стабилност в продължение на десетилетия.
Вижте още – НАТО на кръстопът: защо алиансът вече не е фактор
Особено внимание в писмото е отделено на признаването на независимостта на Косово и на решението от срещата на НАТО в Букурещ през 2008 г. за бъдещо членство на Украйна и Грузия. Сакс определя тези стъпки като преминаване на „най-ясно очертаните червени линии“ на Русия и предупреждава, че игнорирането на многократно заявявани жизненоважни интереси на една голяма сила не е дипломация, а съзнателна ескалация.
По отношение на Украйна Сакс е особено критичен към ролята на Германия след 2014 г. Той припомня, че Берлин е бил гарант по споразумението от 21 февруари 2014 г. между президента Янукович и опозицията, което е трябвало да прекрати насилието и да запази конституционния ред, но е било изоставено само часове по-късно. Германия, по думите му, бързо е признала новата власт, възникнала след насилствен преврат, а по-късно не е наложила изпълнението и на Минските споразумения, въпреки ролята си на гарантираща страна. Той напомня и признанията на западни лидери, че Минск е бил използван по-скоро като средство за печелене на време, отколкото като реален мирен план.
Алтернативата според Сакс: дипломация, неутралитет и край на ескалацията
На този фон Сакс отхвърля призивите за още оръжия и все по-остра военна реторика. „Достатъчно пропаганда!“, пише той, настоявайки, че европейските общества са напълно способни да разберат реалността на сигурностните дилеми и последиците от действията на НАТО. Според него мир не може да бъде постигнат чрез отричане на руските опасения.
Вижте и това – Чехия и Словакия спират пари и оръжия за Украйна
В писмото се очертават и конкретни предложения за изход от кризата. Сакс призовава за край на разширяването на НАТО на изток, включително спрямо Украйна и Грузия, за неутрален статут на Украйна с международни гаранции, за демилитаризация на граничните региони и за възстановяване на системата за контрол над въоръженията. Той настоява санкциите да бъдат премахнати в рамките на договорено решение и предупреждава Германия да не подкрепя конфискацията на руски държавни активи, която определя като грубо нарушение на международното право и заплаха за глобалната финансова система.
Сакс завършва писмото си с призив Германия да се върне към традицията на Ostpolitik (промяна чрез сближаване, а не чрез конфронтация – б.р.), която според него е била израз не на слабост, а на стратегическа зрялост. „Без честност няма доверие. Без доверие няма сигурност. А без дипломация Европа рискува да повтори катастрофите, от които уж е научила уроците си“, предупреждава той и призовава Берлин да избере дипломацията и мира пред постоянната конфронтация.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
