Израелската политика на война, представяна като неизбежна съдба, а не като избор, стои в основата на анализа на палестинския журналист и анализатор Рамзи Баруд, публикуван в Z Network. В своя текст той разглежда как реториката за „екзистенциална заплаха“ се използва системно от израелското ръководство – и особено от премиера Бенямин Нетаняху – за да оправдае военни действия, включително продължаващата война в Газа.
Още на 28 октомври 2023 г., по време на разширяването на военните операции в Газа, Нетаняху заявява: „Има моменти, в които една нация е изправена пред две възможности: да действа или да умре.“ Както подчертава Рамзи Баруд в анализа си за Z Network, тази формулировка не е изключение, а част от дългогодишен модел – войната се представя не като политическо решение, а като неизбежност.
Реториката на „неизбежната война“ в израелската политика
Според Баруд, в израелския политически дискурс и в значителна част от западните медии се е наложила логика, при която противоречието остава без критика: държава може едновременно да води война и да твърди, че действа единствено в самозащита. Това, по думите му, не е случайно явление, а фундаментален елемент от начина, по който се изгражда политическото оправдание за военни действия.
Тази логика има дълбоки исторически корени. Още преди създаването на държавата Израел през 1948 г. – събитие, известно за палестинците като Накба („катастрофа“) – идеята за „оцеляване“ е била свързвана не със съжителство, а с доминация. Както пише Рамзи Баруд в Z Network, сигурността никога не е била отделена от експанзията.
Вижте още – Джефри Сакс: „Велик Израел“ стои зад войните в Близкия изток
От „нов Близък изток“ към нарастваща международна изолация
Анализът обръща специално внимание на периода непосредствено преди атаките от 7 октомври 2023 г. Тогава Израел, по думите на Баруд, е бил в позиция на нарастващо международно влияние. Процесът на нормализация със страни от арабския и мюсюлманския свят се е ускорявал, а израелското ръководство открито е говорело за „нов Близък изток“.
През септември 2023 г., в изказване, цитирано от Reuters, Нетаняху заявява пред президента на САЩ Джо Байдън, че е възможно „историческо мирно споразумение между Израел и Саудитска Арабия“, което би довело до край на арабско-израелския конфликт. Няколко дни по-късно, в ООН, той говори за „благословиите на нов Близък изток“.
Според Рамзи Баруд в Z Network, тази стратегия е била насочена към интеграцията на Израел чрез икономическа и геополитическа мощ, а не чрез решаване на палестинския въпрос.
Войната в Газа обаче обръща тази тенденция. Вместо да укрепи позициите на Израел, тя ускорява международната му изолация. Данни от проучване на Pew Research Center от юни 2025 г., цитирани в анализа, показват, че в повечето от изследваните 24 държави преобладават негативните нагласи към Израел, а доверието към Нетаняху остава ниско.
Заселническият модел и логиката на постоянната експанзия
На този фон израелската политическа реторика се връща към познатия модел – предупреждения за унищожение и екзистенциална заплаха. Дори когато се правят опити да се възстанови наративът за „нов Близък изток“, той бързо отстъпва място на езика на оцеляването.
Както отбелязва Рамзи Баруд в Z Network, това разкрива по-дълбок проблем: в рамките на този политически модел алтернативата на доминацията не е съжителство, а унищожение.
Баруд свързва тази динамика с по-широката логика на заселническия колониализъм. В такива системи експанзията не е случайна, а структурно заложена. Контролът трябва постоянно да се разширява и утвърждава, а съпротивата на местното население се представя като ирационално насилие. Разликата, според него, е че Израел не е срещнал реални външни ограничения. За разлика от други колониални проекти, които са били ограничени от геополитически фактори, Израел е действал в условия на продължителна подкрепа от САЩ и западните сили. Това, по думите на Баруд, създава структурни стимули за продължаване на същия курс.
Вижте и това – Докато светът гледа към Иран, Израел извършва фактическа анексия на Западния бряг
Самоизпълняващо се пророчество: войната като стратегия и риск
Анализът подчертава, че фиксацията върху „екзистенциалната заплаха“ не може да се обясни само с външни фактори. Тя е свързана и с вътрешни напрежения.
Още през 2023 г., по време на дълбока политическа криза, президентът Ицхак Херцог предупреждава за възможен „конституционен срив“. В същото време в израелския обществен дебат се появява понятието за „проклятието на осмото десетилетие“ – идеята, че еврейските държавни образувания исторически отслабват около този период. Както отбелязва Рамзи Баруд в Z Network, самият Нетаняху е представян като лидер, който вижда себе си като ключов за преодоляването на този исторически цикъл – знак за дълбока несигурност относно бъдещето на държавата.
В крайна сметка, според анализа, се оформя парадокс: заплахите, представяни дълго време като хипотетични, започват да придобиват реални измерения – но не като неизбежност, а като резултат от самите действия на Израел. Военните кампании в Газа, Ливан, Йемен и други региони не водят до устойчиви политически решения, въпреки използването на значителна военна сила. Вместо това, те задълбочават изолацията, конфликта и вътрешната нестабилност.
Рамзи Баруд заключава в текста си за Z Network, че Израел не просто се изправя пред криза, а постепенно я създава сам. Възможностите за алтернативен път – основан на равенство и историческо признание – са съществували, но никога не са били реално приети в рамките на доминиращия политически модел. Така, по думите му, държавата се движи по траектория, която не е продиктувана от неизбежност, а от отказ да бъде мислена друга перспектива.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
