Прокуратурата в Милано започна официално разследване по шокиращи обвинения, че групи италиански граждани са пътували през 1992–1996 г. до Сараево, за да участват в уикенд „снайперски сафари“ по време на обсадата на града от босненско-сръбските сили. За предполагаемите „екскурзии за стрелба по цивилни“ за първи път съобщи Al Jazeera, а ReMix потвърди основните данни и добави допълнителни елементи, включително съмнения, изразени от британски военнослужещи.
Обсадата на Сараево — най-дългата в съвременната европейска история — отнема живота на повече от 11 000 души. Ако обвиненията се потвърдят, случаят би означавал участие на богати граждани от ЕС в едно от най-мрачните престъпления на войната в Босна.
Как започва италианското разследване
Инициатор на процеса е италианският журналист и писател Ецио Гавацени, който в сътрудничество с адвокатите Никола Бриджида и бившия съдия Гуидо Салвини подава в прокуратурата жалба за „убийство, извършено с особена жестокост и подли мотиви“. На основата на неговите данни прокурорът Алесандро Гобис стартира разследване в Милано.
Гавацени разказва пред La Repubblica, цитирана от Al Jazeera, че жалбата му „разкрива част от обществото, която години наред е укривала истината под килима“.
По думите му, става въпрос за „богати, уважавани хора, предприемачи“, които по време на обсадата са плащали, за да стрелят по беззащитни жители на Сараево.
Журналистът е предал на прокуратурата 17-странично досие, включващо свидетелства, документи и показания на поне двама бивши босненски разузнавачи.
Какво разкриват свидетелствата от войната в Босна
Според разследването, цитирано от Al Jazeera, между 1992 и 1996 г. групи италианци и други оръжейни ентусиасти се събирали в Триест в края на седмицата. Предполага се, че пътуванията към Босна са били организирани чрез авиокомпанията Aviogenex, която ги транспортирала до позиции около Сараево, окупирани от милиции, верни на Радован Караджич — по-късно осъден за геноцид и престъпления срещу човечеството.
Там „туристите“ плащали за възможността да стрелят по жители на града. Според La Repubblica, цитирана от Al Jazeera, цената за участие е достигала до 100 000 евро (по днешни инфлационни нива). Източници твърдят, че участниците дори получавали „ценова листа“, в която най-скъпи били убийствата на деца, следвани от мъже и жени, а възрастните можели да бъдат застреляни „безплатно“.
Гавацени обобщава:
„Хора с пари, оръжия и подходящи контакти. Отиват на лов за хора и се връщат към нормалния си живот — почтени в очите на всички.“
В досието на Гавацени фигурира свидетелството на босненския разузнавач Един Субашич, според когото босненските служби са информирали италианската разузнавателна агенция SISMI за тези пътувания още през 1994 г. По думите му италианците твърдели, че са „прекратили операцията“ месеци по-късно.
Документите, цитирани от Al Jazeera и ReMix, посочват и трима италианци от Торино, Милано и Триест, като един от тях — миланец — по това време е собственик на клиника по пластична хирургия.
Al Jazeera цитира и свидетелства на преживели обсадата. Един от тях е Дземил Ходжич, основател на проекта Sniper Alley Photo. Той казва:
„Не е изненадващо за мен. Още тогава циркулираше информация, че през уикендите някакви външни хора идват да стрелят по нас.“
Ходжич разказва, че брат му е убит от снайперист, докато играе тенис:
„Никога няма да узнаем дали стрелецът е бил един от онези, които са платили.“
Бившият кмет на Сараево Бенямина Карич също е предала материали на прокуратурата в Милано относно „богати чужденци, извършвали нечовешки действия“.
И двата източника посочват, че в предполагаемите „сафари“ може да са участвали не само италианци. Филмът „Sarajevo Safari“ (2022) на босненския режисьор Миран Зупанич изследва ролята на богати чужденци, включително от САЩ и Русия.
Посочва се и руският писател Едуард Лимонов, заснет през 1992 г. да стреля по Сараево в документален филм на Павел Павликовски.
През 2007 г. бившият американски морски пехотинец Джон Джордан свидетелства пред международния трибунал в Хага, че е наблюдавал „туристи стрелци“ по време на конфликта.
Спорните моменти и международните реакции
ReMix включва важен контрапункт, като цитира BBC, според която някои британски военни, служили в района, не вярват, че подобни пътувания са били възможни. Според тях:
-
никога не са чували за „снайперски туризъм“;
-
логистично би било изключително трудно да се осъществи;
-
слуховете може да са „urban myth“ (градски митове – б.р.)
Тази позиция не опровергава разследването, но подчертава, че темата остава противоречива и частично недоказана.
Сърбия отрича участие на свои структури, макар свидетелства, цитирани от Al Jazeera, да намекват, че сръбската Държавна сигурност „е била зад организацията“.
Босненският консул в Милано Даг Думрукчич заявява пред La Repubblica, цитирана от ReMix:
„Работим в пълно сътрудничество с италианското разследване.“
Предстои да бъдат призовани първите свидетели, включително Субашич.
Макар твърденията да са тежки и в някои случаи трудно доказуеми, прокуратурата в Милано заявява, че ще проследи всички следи. За мнозина в Сараево въпросът днес е не само правен, но и морален — дали най-накрая ще излязат наяве имената и фактите около едни от най-мрачните слухове на босненската война.
Както казва Дземил Ходжич:
„Надявам се този случай да не изчезне от медиите. И че най-накрая ще има резултати.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
