Решението на Испания да затвори въздушното си пространство за американски военни самолети, участващи в конфликта с Иран, поставя под въпрос досегашния модел на функциониране на НАТО и сигнализира за по-дълбока трансформация в трансатлантическите отношения. Това пише анализаторът Имран Халид в публикация за The Hill, като подчертава, че става дума не просто за дипломатически спор, а за структурна промяна в начина, по който съюзниците взаимодействат.
Край на автоматичната подкрепа в НАТО
Според Халид решението на Мадрид идва след по-ранен отказ да бъдат използвани съвместните бази в Рота и Морон де ла Фронтера за офанзивни операции. Макар във Вашингтон да се тълкува като временен разрив или политическа позиция на правителството на Педро Санчес, авторът на The Hill настоява, че „подобно тълкуване пропуска по-дълбоката структурна промяна“. По думите му наблюдаваме „края на ерата на празния чек за американските военни експедиции и раждането на постглобално НАТО“.
В продължение на десетилетия Съединените щати са разчитали на автоматична подкрепа от европейските си съюзници – както логистична, така и политическа. Както отбелязва Халид в The Hill, по време на Студената война и началото на войната срещу тероризма Европа на практика е функционирала като „отворен коридор за проекция на американска мощ“.
Припомняме – Санчес срещу Тръмп: Испания единствена се обяви срещу войната в Иран
Испания затваря небето: логистичните и политическите ефекти
Решението на Испания обаче променя тази логика. Затварянето на въздушното пространство за самолети, участващи в операция „Епична ярост“, включително такива, базирани във Великобритания, показва, че „ерата на автоматичността е приключила“, пише Халид. По думите му Мадрид не просто изразява позиция, а налага модел, при който националният интерес стои на първо място.
Непосредствените последици са логистични – американските самолети трябва да заобикалят Иберийския полуостров, което увеличава разходите и времето за полет. Но според анализа в The Hill далеч по-важни са политическите ефекти. Испания аргументира решението си с международното право, а министърът на отбраната Маргарита Роблес определя войната като „дълбоко незаконна и дълбоко несправедлива“, като ясно заявява, че испанската територия няма да бъде използвана за едностранно започнат конфликт.
„Незаконна и несправедлива война“: позицията на Мадрид
Това представлява сериозно отклонение от традиционния модел в НАТО, където вътрешните разногласия обикновено се изразяват чрез ограничено участие или мълчаливо дистанциране. В случая, подчертава Халид, става дума за „твърдо вето“, което показва, че дори в рамките на съюза подкрепата вече ще се договаря за всеки конкретен случай.
Реакцията на Вашингтон не закъснява. Администрацията на Доналд Тръмп заплашва с търговски ограничения и икономически натиск. Според Халид обаче това може да се окаже контрапродуктивно. В The Hill той предупреждава, че подобен подход рискува да превърне съюзническите отношения в чисто транзакционни, което „разяжда моралното и стратегическото лепило, което държи НАТО заедно“.
От съюз към договаряне: новата логика в НАТО
Испанската позиция не е изолиран случай, а част от по-широка тенденция в Европа. Макар Великобритания да остава твърд партньор на САЩ, други държави наблюдават действията на Мадрид „със смесица от тревога и тихо възхищение“, отбелязва Халид. Ако Испания успее да запази позицията си без сериозни последици, това може да се превърне в модел за други държави със сходен геополитически профил.
Въпреки това анализът не стига до извода, че НАТО се разпада. По-скоро, според The Hill, съюзът се трансформира. Държавите остават ангажирани с колективната отбрана в Европа, но отказват участие в конфликти извън региона без международен мандат. Испания, например, продължава да изпълнява ангажиментите си в рамките на НАТО, включително в защитата на Турция и Кипър, но поставя ясна граница по отношение на Иран.
Постглобалното НАТО и новата роля на САЩ
Основният извод на Халид е, че Съединените щати трябва да се адаптират към нова реалност, в която съюзниците действат като самостоятелни актьори, а не като подчинени партньори. „В един многополюсен свят дори най-мощната армия се нуждае от разрешението на своите съседи, за да се придвижва“, подчертава той.
В заключение анализаторът призовава Вашингтон да преосмисли подхода си. Вместо да реагира с икономически заплахи, САЩ трябва да осъзнаят, че цената на лидерството се е променила. В „постглобалната ера“, пише Халид в The Hill, силата на един съюз зависи от реалния консенсус около конкретните му действия. В противен случай дори небето над най-близките съюзници може да се окаже затворено.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
