Конфликтът между САЩ, Израел и Иран навлиза във втория си месец с тревожни сигнали за изчерпване на военните ресурси на западната коалиция, докато Техеран запазва темпото на производство и атаки. Според анализ на Кит Кларенберг, ситуацията все по-ясно се превръща в „състезание по издръжливост“, в което предимството започва да се измества към Иран.
Още в първите седмици на конфликта, отбелязва Кларенберг, неспособността на САЩ и Израел да неутрализират Иран чрез въздушни удари поставя въпроса за евентуална сухопътна операция – сценарий, който се разглежда като изключително рисков. Междувременно Вашингтон вече е изразходвал над 850 ракети Tomahawk и около 1000 прехващачи за противовъздушна отбрана, при темпове, които самият Пентагон определя като „тревожни“.
Вижте още – САЩ обмислят десант в Иран: риск от унизително поражение
Запасите се топят: скъпа и неустойчива война
На 24 март британският мозъчен тръст RUSI публикува анализ на първите 16 дни от войната, цитиран от Кларенберг. Според него, САЩ и Израел са извършили над 11 000 бойни действия с високоточни (прецизно-управляеми) боеприпаси, чиято стойност достига около 26 милиарда долара. В резултат запасите от далекобойни прехващачи и прецизни оръжия „се доближават до изчерпване“. Още по-притеснително е, че възстановяването на тези запаси може да струва двойно повече и да отнеме години, дори при предвоенни производствени темпове. В същото време, отбелязва Кларенберг, Иран продължава да произвежда боеприпаси без видимо забавяне.
Вижте още – „Китайският Нострадамус“: САЩ могат да загубят войната с Иран
Западни медии също признават, че иранските дронове и ракети са значително по-евтини за производство от средствата, необходими за тяхното прихващане. Това води до т.нар. „разрушително съотношение на разходите“, което според RUSI представлява „критична уязвимост“ за западната военна индустрия.
По данни на RUSI, цитирани от Кларенберг, през първите 16 дни от конфликта са използвани над дузина различни видове боеприпаси с „неустойчив темп“. В същото време Иран поддържа постоянен натиск – средно по 33 ракетни и 94 дронови удара дневно. Този интензитет постепенно изтощава ключовите ресурси на коалицията. Анализът предупреждава за приближаваща „пропаст в боеприпасите“ за Вашингтон и Тел Авив. Допълнително, изпълнителният директор на германската оръжейна компания Rheinmetall предупреждава, че глобалните запаси от боеприпаси са „празни или почти празни“.
Очакванията са, че САЩ могат да се изправят пред недостиг на ключови системи като ATACMS и THAAD в рамките на седмици, докато израелските прехващачи Arrow вероятно ще бъдат напълно изчерпани още през април.
Иран поддържа натиска с дронове и ракети
Кларенберг отбелязва и стратегическите последици от затварянето на Ормузкия проток от Иран. Това допълнително нарушава веригите за доставки на ключови компоненти за електроника и високоточни оръжия, което оскъпява и забавя производството им. Така конфликтът не само изтощава наличните запаси, но и подкопава способността на Запада да ги възстанови в разумни срокове.
Според анализ на мозъчния тръст JINSA, цитиран от Кларенберг, иранските атаки систематично подкопават противовъздушната отбрана на САЩ и съюзниците им. Унищожаването на радарни и сателитни системи намалява ефективността на прихващането и увеличава нуждата от още повече боеприпаси. В някои случаи се изстрелват до 11 прехващача Patriot срещу една ракета или до осем срещу един дрон – често без гарантиран успех.
Още по темата – Дронът Shahed: евтиното оръжие, което може да струва милиарди на противника
Особено предизвикателство представляват дроновете, които използват нови тактики, включително роеви атаки и нисковисочинни полети, затрудняващи откриването им. Част от тях са базирани на тактически решения, използвани във войната в Украйна.
Допълнително, Иран използва балистични ракети с касетъчни бойни глави, които разпръскват десетки субмуниции. Дори при частично прихващане, тези боеприпаси могат да нанесат щети.
Пробиви в ПВО и удари по ключови цели
Кларенберг посочва, че иранските удари са нанесли сериозни щети на над дузина американски бази в региона. Само един удар срещу щаба на Пети флот на САЩ в Бахрейн е оценен на около 200 милиона долара. Унищожени са самолети, има загинали и ранени американски военнослужещи, а част от оцелелите са били евакуирани. В същото време атаките срещу корабоплаването в Персийския залив се оказват още по-трудни за спиране – над половината от изстреляните проектили по морски цели са поразили целите си.
#Iran / #USA / #Bahrein 🇮🇷🇺🇸🇧🇭: Iranian Forces struck the US Naval Base in Bahrein.
The Base apparently hit by at least one “Shahed-136” Kamikaze Drone. pic.twitter.com/FW42b6AktO
— War Noir (@war_noir) February 28, 2026
Географската близост на Иран до държави като Кувейт, Катар и ОАЕ означава, че ракетите достигат целите си за 3 до 10 минути, което допълнително затруднява отбраната. Според Кларенберг, войната е започната с очакването за бърза и едностранна победа чрез въздушни удари. Реалността обаче показва сериозно подценяване на иранските способности.
Още през 2024 г. JINSA предупреждава, че Иран разполага с „голяма и високоефективна ракетна и дронова сила“, способна да направи американските бази в региона „неизползваеми“ и да „претовари“ системите за ПВО. Въпреки това, анализът тогава залага на увеличаване на прехващачите като решение – подход, който днес изглежда недостатъчен.
Война на изтощение: кой ще издържи
Както обобщава Кит Кларенберг, конфликтът се трансформира в класическа война на изтощение, в която решаващо значение има не технологичното превъзходство, а способността за устойчиво производство и възстановяване на ресурси. При настоящите тенденции, Иран изглежда запазва стратегическо предимство именно в този аспект – фактор, който може да се окаже определящ за изхода от конфликта.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
