Протестите в Иран отново разклатиха Ислямската република. Икономическият срив, нарастващите жертви и репресиите на режима подхранват въпроса дали страната е на прага на реална промяна.
Вълната от протести, която разтърсва Иран от края на декември, подхранва надежди на Запад за „революционна промяна“, но засега ѝ липсват два ключови елемента – ясна визия за бъдещето и ефективна организация. Така описва ситуацията анализаторът Илан Берман (експерт по регионалната сигурност в Близкия изток, Централна Азия и Руската федерация) в публикация за The National Interest, където отбелязва, че въпреки масовото недоволство „Ислямската република губи време“, но протестиращите все още трудно се обединяват около алтернатива и устойчива координация.
Развитието на протестите през последните дни в голяма степен потвърждава неговите основни изводи – недоволството се разширява, но режимът реагира с репресии и контрол върху комуникациите, което допълнително затруднява самоорганизацията на улицата.
Икономическият срив като искра за протестите
Протестите започват на фона на рязко влошаваща се икономическа ситуация – срив на националната валута, галопираща инфлация и все по-тежки условия за обикновените иранци. Берман посочва, че отговорът на властите – символична финансова помощ, равняваща се на около 7 долара месечно – е „твърде малък и дошъл твърде късно“, за да спре натрупаното обществено недоволство.
Massive protests in and around Isfahan (3rd largest city in Iran) 👇
Regime forces are fleeing.
— Dr. Eli David (@DrEliDavid) January 8, 2026
Паралелно с това страната е изправена пред дълбока ресурсна криза, включително хроничен недостиг на вода, толкова сериозен, че официални лица дори заговориха за възможно преместване на столицата. Тези проблеми засилват усещането за системен провал на управлението и превръщат икономическия протест в по-широко политическо отхвърляне на религиозното управление.
Жертви, арести и силовият отговор на режима
С разрастването на демонстрациите властите отговарят със сила. Правозащитни организации и международни медии съобщават за десетки загинали и стотици ранени, като броят на жертвите варира според източниците заради трудната верификация на място. Хиляди хора са били задържани в рамките на масови арести.
Iran is undergoing a revolution and perhaps the largest explicitly anti-Islamic regime protests in history. This is the capital Tehran.
Protesters are taking over cities across the country and the regime now faces a REAL chance of falling.
I ask again, why is the media silent? pic.twitter.com/dpHZcDaRxt
— Dr. Maalouf (@realMaalouf) January 9, 2026
Силите за сигурност – включително Революционната гвардия и милицията „Басидж“ – използват огнестрелно оръжие, сълзотворен газ и водни оръдия, а протестиращите все по-често са представяни от властите като „бунтовници“ или „инструмент на външни сили“. Репресивният отговор допълнително радикализира обществените настроения, но засега не води до разпад на силовия апарат.
Интернет блокади и удар срещу организацията на улицата
Един от ключовите ходове на режима е масовото ограничаване на интернет и мобилните комуникации. Блокадите имат за цел да попречат на координацията между различните протестни ядра и да ограничат изтичането на информация към външния свят.
Точно този механизъм е описан от Берман като еволюция на иранската стратегия след протестите през 2009 г., когато режимът изгражда цяла „архитектура на наблюдение и цензура“. Днес властите целенасочено се насочват към т.нар. „комуникатори“ – активисти, журналисти и организатори – за да прекъснат връзките между отделните групи на недоволните.
Иран на ръба: масово недоволство без ясна алтернатива
Реза Пахлави
Въпреки мащаба на протестите, основният проблем остава липсата на обединяваща визия и лидерство. Както подчертава Берман, иранците много добре знаят срещу какво са, но далеч по-несигурни са относно това за какво са. Част от протестиращите виждат решение в символично завръщане към монархията и фигурата на Реза Пахлави, но реалната му обединителна способност остава неясна, а другите опозиционни фракции са слабо видими.
Това не означава, че режимът е стабилен. Напротив – протестите стават все по-чести, по-широки и по-радикални в исканията си. Консенсусът, че Ислямската република е изчерпана система, се разраства. Но дали това ще прерасне в организирана политическа промяна, или ще остане поредица от спонтанни изблици, зависи от това дали улицата ще успее да преодолее именно двата дефицита, които Берман посочва: визия и организация.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
