Ако американската стратегия за въздушни удари не успее да принуди Техеран да отстъпи или да доведе до срив на иранското ръководство, във Вашингтон може да започне да се обсъжда и далеч по-радикален сценарий – разполагане на сухопътни войски. Подобна възможност обаче би означавала изключително сложна и рискова операция. Това предупреждава проф. Робърт Фарли – експерт по международна сигурност от Patterson School и автор на анализи по военни въпроси – в публикация за изданието 19FortyFive.
В анализа си Фарли разглежда потенциален сценарий за сухопътна операция срещу Иран през 2026 г. и подчертава, че подобна война би била „изключително скъпа и изпълнена с опасности“. Според него географският мащаб на Иран и променената стратегическа ситуация в региона поставят огромно напрежение върху военните способности на Съединените щати.
Защо изобщо се обсъжда сухопътна война срещу Иран
Още в началото на анализа Фарли подчертава, че Съединените щати по принцип не желаят да нахлуват в Иран.
„Краткият отговор е, че не искат; инвазията в Иран не е действие на разумни хора, нито дори на висшето ръководство по националната сигурност на администрацията на Тръмп“, пише той в 19FortyFive.
Проблемът обаче е, че Вашингтон е формулирал военни цели във войната, които могат да се окажат трудно постижими без пряко военно присъствие. Ако САЩ не смекчат тези цели, а иранската политическа система не се разклати достатъчно под натиска на конфликта, администрацията във Вашингтон може да бъде изправена пред дилемата дали да разположи сухопътни войски с цел пряко да предизвика колапс на властта в Техеран.
Според Фарли подобен ход би бил изключително скъп и би носил сериозни рискове.
Откъде може да започне инвазията в Иран
Основният стратегически проблем е изключително прост – откъде да бъде проведена подобна операция.
По време на „войната срещу тероризма“ Съединените щати поддържаха значително военно присъствие както в Ирак, така и в Афганистан. Макар тези сили да бяха ангажирани предимно с вътрешни конфликти в двете държави, те създаваха потенциална база за сухопътна операция срещу Иран. Освен това в двете страни вече съществуваше и необходимата логистична инфраструктура за снабдяване на мащабни военни операции.
Днес ситуацията е съвсем различна.
САЩ напуснаха Афганистан през 2021 г. след колапса на правителството в Кабул. Макар талибаните да нямат особено добри отношения с Иран, Фарли смята, че вероятността те да позволят американски войски или снабдяване през тяхна територия е практически нулева.
Ирак все още приема ограничено американско присъствие – около 2000 войници – но този контингент се очаква да бъде допълнително намален през 2026 г. Освен това сложната вътрешнополитическа ситуация в страната прави масово разполагане на американски войски почти невъзможно.
Турция също изглежда малко вероятно да допусне голямо американско военно разгръщане, а и границата между Турция и Иран не е благоприятна за бърза инвазия.
В резултат, според анализа на 19FortyFive, остава практически само един конвенционален вариант – мащабен амфибиен десант. Подобна операция би изисквала огромни ресурси и би поставила сериозно натоварване върху американските морски и въздушни сили за дълъг период. Фарли отбелязва, че подобна операция не е невъзможна – „малко неща са невъзможни за американската армия, ако има достатъчно време и пари“ – но тя би изисквала ниво на ангажимент, за което администрацията на Доналд Тръмп засега не е подготвила американското общество.
Вижте още – Иран срещу петродолара: война на изтощение, която може да разтърси световната икономика
Амфибиен десант: единственият реалистичен военен вариант
Анализаторът напомня и за известното военно учение Millennium Challenge, проведено от Министерството на отбраната на САЩ през 2002 г.
Сценарият на това учение е бил изграден около ситуация, много близка до тази, която би била необходима за инвазия в Иран. Упражнението предизвиква сериозни спорове, след като част от американските сили са били „възстановени“ в симулацията, въпреки че първоначално са били унищожени от противниковите сили.
Според Фарли този епизод не доказва, че инвазията е невъзможна, но ясно подчертава огромните трудности, които подобна операция би срещнала.
„Афганистанският модел“: прокси сили и специални части
По-вероятен сценарий, според анализа в 19FortyFive, е използването на местни съюзници и прокси сили, подкрепени от американската авиация и специалните части.
Според публикацията американското разузнаване е започнало още преди месеци да развива контакти с кюрдски общности в северната и западната част на Иран. В последните дни се появиха и съобщения, че иранските служби за сигурност са предприели удари срещу кюрдски бази в Ирак, което подсказва, че Техеран възприема тази заплаха сериозно. Подобна стратегия би следвала т.нар. „афганистански модел“ – комбинация от:
- прецизни въздушни удари
- специални части
- модерни комуникационни и разузнавателни системи
- местни съюзнически сили на терен
Този подход вече е използван от САЩ в Афганистан, Сирия и Либия.
Фарли обаче предупреждава, че Иран не е сравним с тези случаи. Иранската армия е значително по-голяма и се смята за много по-професионална от милициите, срещу които този модел е използван досега. Дори с американска подкрепа не е ясно колко далеч биха могли да напреднат кюрдските сили.
Защо географията и мащабът на Иран са огромен военен проблем
Една от теориите за победа предполага, че кюрдските сили могат да отвлекат вниманието на иранската армия достатъчно, за да предизвикат масово въстание в големите градове на страната.
Фарли е скептичен към подобни очаквания.
Според него подобна идея подценява сложната и многостепенна система за сигурност в Иран, в която армията не е основният инструмент за контрол върху вътрешния ред. Освен това, както отбелязва той, подобен сценарий разчита на „магическо мислене“ относно способностите на протестиращите.
В заключение Фарли подчертава, че Иран е голяма, гъсто населена и географски разнообразна държава. Дори при минимална съпротива сухопътната инвазия би била изключително мащабна операция. Тя би натоварила сериозно американските военни ресурси за дълго време – дори при условие, че след това се появи сила, способна да поеме контрола над страната.
Според публикацията в 19FortyFive съществуват и съобщения за разногласия между държавния секретар Марко Рубио и министъра на отбраната Пийт Хегсет относно възможното разполагане на американски сухопътни войски. Засега не е ясно дали това е реално планиране, дипломатически блъф или отчаян опит да се формулира стратегия за победа във война, която все още няма ясна перспектива за край.
Във всеки случай, заключава Фарли, Конгресът, въоръжените сили и медиите в САЩ трябва да зададат много конкретни въпроси на администрацията относно плановете ѝ за използване на сухопътни войски и за начина, по който тази война може да бъде приключена.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
