Идеята за възрастова проверка в интернет вече не е само технически спор за достъпа на деца до вредно съдържание. В ЕС, Великобритания и САЩ тя постепенно се превръща в част от по-широк дебат за цифровата идентификация, отговорността на платформите и бъдещето на анонимния достъп до мрежата. Формално аргументът е защита на непълнолетните. Но зад подобни регулации все по-често се вижда и друг въпрос — докъде може да стигне държавният контрол над интернет под прикритието на обществена полза.
Вижте още – След COVID сертификата: ЕС подготвя нова система за онлайн идентификация
Когато защитата се превръща в контрол
Темата беше поставена остро от журналистката Диана Панченко в публикация в нейния Telegram канал. Според нея светът върви към „интернет по паспорт“, ограничения върху VPN и по-висока отговорност за потребителите и платформите. Панченко свързва тези процеси с общата военна и политическа мобилизация в света и предупреждава, че фрагментацията на интернет вече не е далечна прогноза, а посока, към която държавите се движат.
ЕС ускорява възрастовата проверка
На 29 април Европейската комисия призова държавите членки да ускорят въвеждането на европейско приложение за възрастова верификация. Според Комисията то трябва да позволява на потребителите да доказват, че са над определена възраст, без да разкриват точната си възраст, самоличност или други лични данни. Приложението може да бъде въведено самостоятелно или да бъде интегрирано в Европейския портфейл за цифрова самоличност.
Официалното обяснение е ясно и трудно за отхвърляне: защита на децата от порнография, вредно съдържание, онлайн тормоз и рискови платформи. Именно така обикновено започват подобни регулации — с аргумент, който изглежда полезен и необходим за обществото.
Проблемът е, че когато достъпът до все повече онлайн услуги започне да минава през доказване на възраст, държавата и платформите получават нов механизъм за контрол. Днес той е насочен към непълнолетните. Утре може да бъде разширен към други категории съдържание, услуги или потребители.
VPN вече се разглежда като „пробойна“
Ключовият въпрос е какво се случва, ако потребителят заобиколи възрастовата проверка чрез VPN — виртуална частна мрежа, която прикрива реалното местоположение и маршрутизира трафика през друг сървър.
Хена Виркунен
На пресконференция на Европейската комисия изпълнителният заместник-председател Хена Виркунен беше попитана именно това — как Брюксел ще попречи на деца да заобикалят бъдещото приложение чрез обикновен VPN. Тя не обяви забрана на VPN, но призна, че е трудно да се създаде технологично решение, което да не може да бъде заобиколено, и добави, че част от следващите стъпки е да се мисли как да се предотврати подобно заобикаляне.
Това се вижда и от анализ на Европейската парламентарна изследователска служба. В документа се посочва, че VPN се използват за заобикаляне на онлайн възрастови проверки, а според някои позиции достъпът до VPN услуги трябва да бъде ограничен до потребители над определена „цифрова възрастова граница“.
С други думи — VPN вече не се разглежда само като инструмент за поверителност, киберсигурност и защита на личните данни. Той все по-често се описва като „пробойна“ в регулаторната система.
Юта показа новия модел на ограничения
Подобна логика вече се вижда и в САЩ. От 6 май 2026 г. в щата Юта влезе в сила S.B. 73 — закон за възрастова верификация при онлайн съдържание, определено като вредно за непълнолетни. Законът не забранява VPN като технология. Но въвежда важен принцип: ако потребителят физически се намира в Юта, той се смята за потребител от Юта, дори ако използва VPN, прокси сървър или друг метод за прикриване на местоположението си.
Electronic Frontier Foundation определя закона като първия в САЩ, който директно таргетира използването на VPN за заобикаляне на задължителни възрастови проверки. Според организацията това създава риск сайтовете да започнат да блокират VPN трафик или да изискват по-широка идентификация от всички потребители, за да избегнат отговорност.
Това е новият модел на контрол. Не е нужно VPN да бъде забранен изрично. Достатъчно е платформите да бъдат поставени под риск от санкции, ако позволят заобикаляне на правилата. След това те сами започват да ограничават достъпа.
Великобритания върви по същата линия
Във Великобритания Online Safety Act също е представен като закон за защита на децата онлайн. Официалното обяснение на британското правителство посочва, че платформите трябва да използват сигурни методи за проверка на възрастта, включително лицево сканиране, документ за самоличност или проверка чрез кредитна карта, за да ограничат достъпа на непълнолетни до вредно съдържание.
VPN не са забранени във Великобритания. Но самият факт, че възрастовата проверка може лесно да бъде заобиколена чрез VPN, вече се обсъжда като проблем от институции, регулатори и организации, които работят по темата за онлайн безопасността.
И тук логиката е същата: защитата на децата е реален проблем, но технологичното решение постепенно премества фокуса от съдържанието към идентификацията на потребителя.
Платформите вече са под директен натиск
Панченко поставя в една и съща верига и два други случая — ареста на Павел Дуров и глобата срещу X на Илон Мъск.
Дуров, основателят на Telegram, беше арестуван във Франция през август 2024 г. в рамките на разследване за предполагаемо съдействие или недостатъчно противодействие на престъпна дейност през платформата, включително разпространение на незаконно съдържание, измами и отказ за предоставяне на информация на властите. Делото не доказва вина само по себе си, но случаят отвори много по-широк дебат за отговорността на технологичните платформи и техните собственици, припомня Reuters.
Вижте още – Франция срещу Мъск и Дуров: Нова фаза в дигиталната цензура?
През декември 2025 г. Европейската комисия наложи глоба от 120 млн. евро на X за нарушения на задълженията за прозрачност по Акта за цифровите услуги. Официално санкцията е за подвеждащ дизайн на синята отметка, проблеми с рекламния архив и липса на достъп на изследователи до публични данни, а не за конкретно политическо съдържание.
И в двата случая обаче посоката е сходна: държавите вече не гледат на големите платформи само като на частни компании, а като на инфраструктура, която трябва да бъде подчинена на нов режим на контрол, отчетност и санкции.
От Китай до Русия: старите модели на интернет контрол
Извън западния контекст ограниченията върху VPN отдавна са част от по-твърди режими за контрол върху интернет. В Иран през 2024 г. беше обявена забрана за използване на неоторизирани VPN, като гражданите трябва да търсят разрешение за достъп до лицензирани услуги, посочва Freedomhouse.
В Русия няма пълна законова забрана на всички VPN за всички потребители, но държавата блокира услуги, които дават достъп до забранени сайтове.
Разликата е, че в авторитарните режими подобни мерки се оправдават с национална сигурност, екстремизъм или стабилност. В либералните демокрации езикът е друг — защита на децата, безопасност, прозрачност и отговорност на платформите. Но и в двата случая резултатът може да бъде сходен: по-малко анонимност и повече контрол върху достъпа до информация.
Големият въпрос: кога сигурността става цензура
Няма съмнение, че децата трябва да бъдат защитени онлайн. Интернет наистина съдържа рискове — порнография, насилие, тормоз, пристрастяващи алгоритми, опасни контакти и вредно съдържание. Въпросът е не дали проблемът съществува, а какви инструменти се използват за решаването му.
Точно тук предупреждението на Панченко звучи най-силно. Всяка подобна мярка обикновено се представя като нещо удобно, полезно и морално необходимо. Но след като веднъж бъде изградена инфраструктура за възрастова проверка, цифрова идентичност и контрол върху заобикалящите инструменти, тя трудно остава ограничена само до първоначалната си цел.
Днес става дума за защита на децата. Утре може да става дума за „рисково съдържание“. После — за „дезинформация“, „екстремизъм“, „чуждо влияние“ или „национална сигурност“.
Затова дебатът за VPN не е просто технически спор. Той е спор за бъдещето на интернет — дали мрежата ще остане пространство, в което човек може да чете, общува и търси информация без постоянна идентификация, или постепенно ще се превърне в система, в която достъпът се допуска само след проверка, разрешение и следа.
Панченко формулира това като предупреждение за фрагментацията на интернет. Проверените факти показват, че тази посока вече не е хипотеза. Тя започва да се оформя в закони, препоръки, регулаторни документи и политически изказвания.
Въпросът вече не е дали държавите ще опитат да регулират интернет по-строго. Те вече го правят.
Въпросът е дали обществата ще забележат кога защитата се превръща в контрол.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
