Разделеният Корейски полуостров остава една от най-опасните геополитически точки в света, а евентуален нов конфликт там би могъл да въвлече САЩ, Китай, Русия и Япония в мащабна война. В анализ за The American Conservative Дъг Бандоу предупреждава, че най-сигурният начин за предотвратяване на подобен сценарий е дългосрочното преодоляване на разделението между двете Кореи — макар перспективата за обединение днес да изглежда по-несигурна от всякога.
Германският пример и уроците за обединението на Корея
изображението е илюстративно
Дъг Бандоу припомня, че германското обединение е било може би най-яркият символичен край на Студената война между САЩ и Съветския съюз и доказателство за ползите от преодоляването на изкуствени национални разделения. По аналогия, излекуването на корейското разделение би било най-прекият начин да се предотврати повторение на войната от 50-те години — този път в ядрена среда.
Въпреки това обществените нагласи в Южна Корея се променят. Според цитирано от Бандоу социологическо изследване 42,4% от анкетираните южнокорейци определят Северна Корея като „враждебна сила, застрашаваща сигурността“, спрямо 25,6% през 2015 г. Делът на тези, които виждат Пхенян като „партньор за обединение“, е спаднал от 43,5% до 30,8%. За първи път негативното възприятие изпреварва позитивното.
Как се променят нагласите в Южна Корея към Северна Корея
Особено показателни са нагласите сред младите: мнозинството от южнокорейците под 30 години възприемат Севера като враждебен. Макар че повечето граждани подкрепят идеята за междудържавна среща на върха, малцина я смятат за спешен приоритет. 43,2% от анкетираните дори считат обединението за невъзможно — рязък скок спрямо 14% преди десетилетие. Причините, според изследването, са напредналите ядрени и ракетни програми на Пхенян, задълбочаващото се военно сътрудничество с Русия и продължителното прекъсване на диалога между двете Кореи.
Въпреки нарастващия скептицизъм, мнозинството южнокорейци все пак вярват, че страната им би спечелила от обединение. Най-често посочваните причини са „скок напред като развита държава“ (46,1%) и „премахване на военната заплаха“ (29,3%). Според Бандоу именно елиминирането на риска от война може да се окаже ключовият фактор за националния напредък.
Ядрената политика на Пхенян и нарастващото напрежение
изображението е илюстративно
По-голямата пречка обаче идва от самия севернокорейски режим. След провала на срещата на върха в Ханой през 2019 г. между Доналд Тръмп и Ким Чен-ун Пхенян практически прекъсва контактите със САЩ и Южна Корея и се концентрира върху разширяване на ядрения си арсенал. Северна Корея се превръща и във важен партньор на Москва, доставяйки оръжие и персонал за войната в Украйна, което ѝ носи значителна руска подкрепа. Това, по думите на Бандоу, поставя режима в една от най-силните му геополитически позиции досега.
Припомняме – Вашингтон и Пхенян – нов старт на преговорите?
През 2023 г. Ким официално обявява Южна Корея за отделна и „враждебна“ държава и определя обединението като „невъзможно“. Разрушаването на символичната „арка на обединението“ в Пхенян цели, според него, да изтрие самата идея за национално помирение от историческия наратив. Макар това да не изключва бъдещ обрат, Бандоу предупреждава, че евентуален севернокорейски стремеж към единство най-вероятно би приел формата на насилствено поглъщане.
Дипломатическите опити на Сеул и ролята на САЩ
На този фон новият южнокорейски президент Ли Джъ-мьон възприема по-мек курс към Пхенян. Според цитирана от Бандоу информация на Deutsche Welle Сеул се опитва да възстанови комуникационните канали и да изгради доверие чрез серия от инициативи. Администрацията координира по-тясно политиката към Севера между министерствата на отбраната, външните работи и обединението и възстановява структура, фокусирана върху преговори и военни контакти.
Въпреки че президентът понякога изглежда прекалено настойчив в търсенето на диалог — което според Бандоу увеличава лостовете на Ким — министърът на обединението Чун Дон-ьон заема по-прагматична позиция. Той признава, че на практика двете Кореи функционират като отделни държави в международноправен смисъл, но подчертава необходимостта от „по-гъвкави отношения“, основани на реалистични съображения.
Бандоу смята, че САЩ трябва да търсят по-нормализирани отношения с Пхенян. Макар Ким да не изпитва непосредствена нужда от компромис, администрацията на Тръмп би могла да подчертае, че бъдещ американски президент може да бъде по-малко склонен към диалог. Освен това евентуален край на войната в Украйна може да намали руската подкрепа за Северна Корея и да охлади интереса на Китай.
Въпреки че доброволното обединение изглежда малко вероятно, Вашингтон и Сеул — заедно с Токио — трябва да разработят планове за извънредни ситуации при евентуален колапс или трансформация на севернокорейския режим. Предишните прогнози за скорошен крах на Пхенян не се сбъдват от десетилетия, а династията Ким остава стабилна с подкрепата на Китай и Русия. Въпреки това несигурното здраве на Ким и възможни вътрешни промени изискват готовност.
Най-непосредствените приоритети при подобен сценарий биха били избягване на конфликт с Китай, обезопасяване на ядрените оръжия и хуманитарна помощ. В по-дългосрочен план целта би била мирен преход към либерална демократична система и евентуално обединение — ако това е желанието на корейския народ.
Китайският фактор и препятствията пред обединението
Според Бандоу ангажирането на Китай е ключово. Пекин би могъл да се намеси, за да запази буферна държава и да предотврати обединение, особено ако очаква единна Корея да остане съюзник на САЩ и домакин на американски войски. Затова Сеул трябва да води неформални разговори за възможни гаранции — включително военен неутралитет и евентуално изтегляне на американските сили.
Обединението обаче поражда и икономически страхове. Южнокорейците внимателно следят германския опит и се тревожат за цената на интеграцията. По-младите поколения усещат по-слаба връзка със Севера и по-малка готовност да поемат финансовата тежест. Освен това съседните държави може да възприемат една по-мощна обединена Корея като конкурент.
В заключение Дъг Бандоу пише, че повече от седем десетилетия след края на Корейската война обединена, демократична и свободна Корея остава желана, макар и несигурна перспектива. Бъдещето на полуострова зависи преди всичко от самите корейци, но според него САЩ трябва да подкрепят техните стремежи и да съдействат за превръщането на обединението в реалност — ако това е изборът на народа.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
