Как действат т.нар. „икономически убийци“ – чрез дългове, натиск и контрол върху ресурси – и защо думите на човек, който се представя за такъв, звучат особено актуално днес. На фона на събитията във Венецуела и случилото се с Николас Мадуро, стари предупреждения за икономически капани и геополитически сценарии отново излизат на преден план.
Как действат „икономическите убийци“ – дълг, натиск и ресурси
Понятието „икономически убийци“ описва механизъм, при който държави, богати на природни ресурси, се въвличат в дългова зависимост чрез мащабни заеми и икономически прогнози с обещания за бърз растеж. Според тази логика, когато заемите не могат да бъдат обслужвани, финансовият натиск се превръща в политически – чрез изисквания за достъп до ресурси, стратегически отстъпки и съобразяване с външнополитически позиции. Така икономическите инструменти се превръщат в средство за влияние върху суверенни държави, без необходимост от пряка военна намеса.
Вижте още – Слушайте Чавес, гледайте Мадуро: как действа САЩ
Видеото с Джон Пъркинс, което отново се разпространява
В Telegram канала „М-демократизиране на информацията“ беше публикуван откъс от видео с участието на Джон Пъркинс, в което той описва именно този модел на икономически натиск. В записа, който припомняме, Пъркинс говори за „тайна глобална империя“, изградена чрез заеми от институции като Световната банка и сродни финансови структури.
По думите му средствата по тези заеми рядко достигат до реалната икономика на съответните държави. Вместо това те се насочват към западни корпорации за изграждане на инфраструктурни проекти, които обслужват ограничен елит, но не и по-голямата част от населението. Когато държавата изпадне в дългова криза, следват искания за политическа лоялност, евтин достъп до природни ресурси, подкрепа при ключови гласувания в ООН или разрешения за изграждане на военни бази.
В този контекст Пъркинс изрично въвежда и понятието за т.нар. „чакали“ – неофициални изпълнители, които според него се задействат, когато икономическият и политическият натиск не дадат резултат. По собствените му думи това са структури, свързани с организиране на преврати или физическо отстраняване на неудобни лидери. Ако и този етап се провали, Пъркинс твърди, че следва открита военна намеса, като посочва примери от по-новата история.
Кой е Джон Пъркинс и защо твърденията му продължават да се цитират
Джон Пъркинс е американски икономист и бивш консултант, който добива световна популярност след публикуването на книгата „Изповедите на един икономически убиец“. В нея той описва собственото си участие в икономически проекти през 70-те години, които според него са били използвани за въвличане на цели държави в дългова зависимост чрез умишлено завишени прогнози за икономически растеж.
След успеха на книгата Пъркинс публикува и нейни продължения и участва в редица публични изяви и интервюта, в които последователно защитава тезата, че проблемът не е капитализмът като икономическа система, а това, което той нарича „мутантна, хищническа форма на капитализъм“. Според него именно тази форма води до глобална нестабилност, социална несправедливост и радикализация, като икономическото отчаяние често стои в основата на конфликти и тероризъм.
Макар разказите му да са подлагани на критика от част от академичната общност заради липсата на конкретни документи, Пъркинс остава една от най-цитираните фигури, когато става дума за дългови капани, външна намеса и икономически инструменти за политически натиск.
Венецуела, петролът и случаят Николас Мадуро: съвременният паралел
сн: Фейсбук/Donald Trump For President
На този фон думите на Пъркинс звучат особено актуално заради случващото се във Венецуела – страна с едни от най-големите доказани петролни запаси в света. След години на икономически санкции, международен натиск и вътрешнополитическо напрежение, последните събития около ареста на Николас Мадуро и съпругата му отново поставят въпроса за границата между правосъдие, геополитика и контрол върху стратегически ресурси.
Без да доказва пряка връзка, случаят с Венецуела често се разглежда именно през рамката, описвана от Пъркинс – ескалация от икономически инструменти към политически и силови действия спрямо държави, богати на ключови суровини. Затова и видеото, разпространено в Telegram, се възприема не просто като архивен запис, а като коментар към процеси, които продължават да оформят световната политика и днес.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
