Гръцки съд присъди високо обезщетение за смърт, настъпила след ваксинация срещу COVID-19, като прие, че държавата може да носи отговорност, когато имунизацията е част от публична здравна политика. По информация на БНР роднините на починала жена ще получат 300 000 евро, след като съдът в Атина е отхвърлил аргумента, че ваксинацията е била изцяло доброволен личен избор.
Жената е починала след поставяне на ваксината на AstraZeneca, а съдът е приел, че в конкретния случай съществува причинно-следствена връзка между имунизацията и настъпилия фатален изход. Според БНР решението стъпва именно върху този ключов елемент – доказаната чрез медицинска експертиза връзка между ваксината и последиците.
Здравното министерство е опитало да защити позицията, че ваксинирането е било доброволно и следователно държавата не носи отговорност. Този аргумент обаче е бил отхвърлен от съда, който е приел, че кампанията по ваксиниране е част от държавна политика за обществено здраве, а това променя правната рамка на отговорността.
Според адвокатите по случая решението е значимо, защото може да отвори вратата за разглеждане на сходни казуси, свързани със сериозни странични ефекти. В същото време те подчертават, че ключовият фактор остава медицинската експертиза – именно тя е тази, която трябва да установи пряката връзка между ваксинацията и настъпилата вреда.
Вижте още – „Безопасни и ефективни“: Ваксиналният COVID мит рухва
Доказаната причинна връзка – ключът по делото
Макар конкретният случай да привлича внимание заради размера на обезщетението, той не се появява във вакуум. В последните години в Гърция постепенно се оформя съдебна линия, която допуска държавна отговорност при тежки вреди, настъпили в рамките на публични здравни политики.
Още през 2021 г. гръцкият върховен административен съд допуска възможността граждани да търсят компенсации за сериозни увреждания след ваксинация, ако докажат връзка между ваксината и вредата, както и че имунизацията е била част от държавна кампания. Това поставя основата, върху която по-късно се развиват конкретни дела.
През 2025 г. административен съд в Атина вече присъжда обезщетение от 50 000 евро на мъж, развил тромбоза след ваксинация с препарата на AstraZeneca. В този случай също е приета причинна връзка, което показва, че съдилищата са готови да признаят отговорност при доказани медицински основания.
В друго решение от същата година съдът развива и тезата за така наречената „прекомерна жертва“ – ситуация, при която отделен гражданин понася непропорционална вреда в името на обществен интерес. Именно този принцип често стои в основата на подобни решения.
Индивидуален случай, а не общо правило
Юристи не изключват възможността подобни решения да доведат до увеличаване на исковете срещу държавата. Ако повече граждани успеят да докажат причинно-следствена връзка между ваксинация и сериозни увреждания, съдилищата могат да бъдат изправени пред нарастващ брой подобни казуси.
В същото време експертите са категорични, че не може да се говори за „вълна от автоматични обезщетения“. Всеки случай ще бъде разглеждан поотделно, а доказателствената тежест ще остава висока. Това означава, че само добре обосновани медицински заключения могат да доведат до успешен иск.
Оформя ли се съдебна практика в Гърция
Подобни казуси се разглеждат и в други държави, като подходите варират – от съдебни дела до специализирани компенсационни механизми.
В Италия например съдилища вече са присъждали обезщетения в случаи, при които е установена връзка между ваксинация и тежки здравословни последици. Италианската система традиционно допуска държавна компенсация при увреждания, настъпили вследствие на задължителни или силно препоръчвани ваксини, като COVID ваксините бяха включени в този дебат след пандемията.
В Обединено кралство темата придоби обществена чувствителност около редкия синдром VITT (ваксин-индуцирана тромбоза с тромбоцитопения), свързан с ваксината на AstraZeneca. Там се разглеждат както индивидуални искове, така и потенциални колективни дела срещу производителя и институциите. Успоредно с това функционира държавна схема за компенсации – Vaccine Damage Payment Scheme, която предвижда фиксирано обезщетение при доказана сериозна вреда.
В Германия също има дела, свързани с ваксините срещу COVID-19, като част от тях са насочени към производители, а други – към държавата. Германските съдилища разглеждат въпроси като достъп до данни за странични ефекти, прозрачност на договорите и евентуална отговорност при редки усложнения.
В САЩ действа специална федерална програма – Countermeasures Injury Compensation Program (CICP), която разглежда искове за увреждания, свързани с медицински контрамерки, включително ваксини срещу COVID-19. Тази програма обаче е критикувана за ограничен обхват и по-труден достъп до компенсации в сравнение с други механизми.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
