Искането на Доналд Тръмп Съединените щати да получат Гренландия „за вечно ползване“ се превърна в неочакван тест за самите основи на евроатлантическия ред. Реакциите в Европа – от шок и смут до открити заплахи – показаха, че доверието между съюзници вече не е даденост. Както подчертава руският анализатор Андрей Баранов в публикацията си в Комсомолская правда, спорът около острова извади на повърхността дълбоки противоречия, които доскоро бяха прикривани зад формулата за „непоклатимо трансатлантическо партньорство“.
Искането на Тръмп за Гренландия и първият трус в НАТО
По оценката на Андрей Баранов, европейските лидери се оказват в ситуация без ясен исторически прецедент: президентът на САЩ, де факто водещата сила в Алианса, оказва натиск върху собствен съюзник – Дания – и едновременно с това предупреждава останалите държави да не възразяват, ако не искат да се сблъскат с търговски санкции и мита.
Според Баранов именно този ултимативен тон действа като катализатор. В европейските столици той се възприема не просто като дипломатическа грубост, а като сигнал, че САЩ са готови да използват икономическата си мощ срещу партньори от НАТО, ако това обслужва техните стратегически интереси.
Вижте още – Ще напуснат ли САЩ НАТО? Нови законопроекти разклащат алианса
Как спорът за Гренландия разкри кризата в трансатлантическия съюз
Напрежението бързо напуска сферата на реториката. В Конгреса на САЩ е внесена резолюция за анексия на Гренландия и превръщането ѝ в 51-ия щат на страната. Това, отбелязва Андрей Баранов, е моментът, в който тревогата в Европа прераства в открита паника.
Датският външен министър Ларс Льокке Расмусен предупреждава, че подобен ход би означавал „края на НАТО“. 
Полският премиер Доналд Туск стига още по-далеч, като заявява, че това ще бъде „катастрофа и край на света, какъвто го познаваме“. Франция заговорва за прекъсване на икономическите отношения със САЩ, Германия заявява, че повече няма да търпи американски провокации, а дори Нидерландия обещава да „покаже зъби“ на Вашингтон.
По думите на Баранов тези реакции ясно показват, че трансатлантическото доверие, градeно от 1949 г. насам, вече не се приема като нещо автоматично.
Давос, Тръмп и шоковата терапия за Европа и НАТО
Централно място в анализа на Баранов заема и речта на Доналд Тръмп на Световния икономически форум в Давос. Там американският президент открито напада европейските лидери, припомняйки, че доскоро го наричали „нашия татко“, но след темата за Гренландия изведнъж го превърнали в „ужасен човек“.
„Съединените щати се нуждаят от Гренландия. Ако кажете „да“, ще сме благодарни. Ако кажете „не“, ще го запомним“, предава смисъла на думите му Андрей Баранов. Именно тази логика – благодарност срещу подчинение – се възприема в Европа като шокова терапия, разкриваща реалното съотношение на силите.
Вижте и това – Защо „Непокорна Франция“ поиска излизане от НАТО
Европейската сигурност без САЩ: Франция, Германия и битката за лидерство
След Давос лидерите на ЕС се събират на извънредна среща на високо ниво. Според информация, цитирана от Баранов от Politico, в залата доминира разбирането, че трансатлантическият съюз е преминал точка, от която връщане към стария модел на отношения вече няма.
„Заплахите за Гренландия се превърнаха в шокова терапия, която показа колко уязвима е Европа“, признава един от участниците. Друг обобщава ситуацията с думите: „Усвоихме урока“.
Както иронично отбелязва Андрей Баранов, остава неясно какво следва от този урок. Още повече че зад разговорите за „европейска автономия“ се крие друг, по-малко афиширан проблем – кой ще води Европа, ако САЩ действително отстъпят назад. Ядрените Франция и Великобритания или Германия, която все по-открито демонстрира амбиции за стратегическо лидерство? Париж, Лондон и Берлин имат различни визии, но всяка от тези столици вижда себе си в центъра на бъдещата архитектура за сигурност.
Възможно ли е НАТО без Америка или Европа няма алтернатива
В материала си Андрей Баранов включва и анализа на политолога-американист Дмитрий Дробницки. Според него истински „развод“ между Европа и САЩ е практически невъзможен. НАТО не може да съществува без Америка, а Европейският съюз в сегашния си вид би се разпаднал без американска военна и финансова подкрепа. Допълнително Европа остава силно зависима от САЩ и в енергетиката.
По думите на Дробницки разговорите за общоевропейска армия или собствен ядрен чадър са по-скоро политическа реторика, отколкото реален проект. Реалната стратегия на европейците, смята той, е да „преживеят“ управлението на Тръмп и да запазят Съединените щати в евроатлантическата система.
Същевременно, отбелязва експертът, и самият Тръмп е направил крачка назад. След завръщането си от Давос той заявява, че сигурността на Гренландия ще се осигурява съвместно с НАТО, а заплахите за тарифни санкции срещу европейските „бунтовници“ остават нереализирани. Според Дробницки американският президент добре осъзнава силата на евроатлантическото лоби в Конгреса и избягва директна конфронтация с него.
В заключение Андрей Баранов напомня, че напрежението в НАТО не е безпрецедентно. Франция напуска военните структури на Алианса през 1966 г. и се връща едва през 2009 г. Гърция временно се оттегля през 1974 г. заради кризата с Кипър, а Испания ограничава участието си след референдум през 1986 г. Алиансът е преживявал кризи и преди, но спорът около Гренландия, както го описва Баранов в Комсомолская правда, поставя под въпрос не отделни политики, а самата логика на трансатлантическия съюз.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
