Генетично модифицираните организми често се представят като символ на научен напредък, но според американския фермер и автор Джоел Ф. Салатин истинският проблем не е в технологията, а в липсата на граници и отговорност. Когато ГМО навлизат в чужди ниви без съгласие, въпросът вече не е научен, а морален и правен.
Какъв е истинският проблем с ГМО
Салатин, известен с устойчивите си земеделски практики и директните продажби от своята ферма Polyface Farm във Вирджиния, поставя под съмнение широко разпространеното схващане, че генетично модифицираните организми (ГМО) са просто въпрос на технологичен прогрес. В статия, публикувана в The Epoch Times, Салатин настоява, че дебатът за ГМО погрешно се води като идеологически, докато в действителност става дума за собственост, отговорност и нарушаване на граници.
По думите му общественият разговор обикновено се движи между две крайности – безусловна вяра в иновациите и пълно отхвърляне от страх за околната среда. Това, което остава на заден план, е далеч по-простият въпрос: какво се случва, когато една технология се разпространява извън мястото, където е желана, и причинява щети на други?
Вижте още – ЕС отвори вратите за новите ГМО растения?
ГМО и опрашването без граници
Салатин подчертава, че критиката му към ГМО не е само практическа или икономическа, а принципна. Той се позовава на библейския разказ за Сътворението, в който растенията се възпроизвеждат „според вида си“ и със собствено семе. Според него ГМО нарушават и двата принципа – създават организми, които не биха възникнали по естествен път, и често не осигуряват стабилно, възпроизводимо семе.
Авторът припомня, че историческият пример за кръстосване между различни видове – магаре и кон – води до муле, което е стерилно. Това, по думите му, показва съществуването на естествени биологични граници. ГМО, за разлика от това, целенасочено премахват тези граници.
Още по-сериозен проблем е разпространението. Опрашването не признава огради, имотни граници или договори. В началото на развитието на ГМО индустрията уверява, че кръстосаното замърсяване ще бъде локално. Днес вече е ясно, че поленът може да се пренася на огромни разстояния – дори между континенти.
Патенти, замърсяване и обърната отговорност
С навлизането на ГМО културите – най-вече царевица и соя, разработени от компании като Monsanto – се въвежда и патентен модел. Семената стават интелектуална собственост, която фермерите трябва да купуват всяка година от притежателя на патента.
Проблемът възниква, когато ГМО започват да се появяват в ниви, чиито собственици не са ги искали. Биологични фермери, за които сертификацията забранява ГМО, откриват замърсяване в реколтата си – без да са посявали такива култури.
По логиката на класическото право това би трябвало да е случай на навлизане в чужда собственост. Ако чужд бик влезе в нечий двор и унищожи насажденията, собственикът на животното носи отговорност. При ГМО обаче съдилища в САЩ и Канада постановяват обратното: фермерите с „замърсени“ ниви са обвинени в кражба на интелектуална собственост и са задължени да платят обезщетения на притежателите на патентите.
Както отбелязва Салатин, това е битка между Давид и Голиат – но без прашка. В крайна сметка потърпевшият се оказва виновен.
Кой носи щетите, когато ГМО навлязат в чужда нива
Салатин смята, че в този момент обществото е пропуснало ключов принцип: свободата свършва там, където започва вредата за другия. Ако този принцип беше приложен, експериментите с ГМО можеха да продължат – но само при условие, че остават в рамките на имотите на онези, които ги желаят.
Вместо това, по думите му, държавата и съдилищата фактически дават свободен ход на корпорациите, а последствията са видими. Днес ГМО са повсеместни, а глифозатът е широко използван и подкрепян от регулаторни органи като EPA, въпреки че веществото е свързано с над 10 млрд. долара изплатени обезщетения по дела за неходжкинов лимфом и хиляди висящи съдебни процеси.
Авторът прави паралел с други случаи, при които отговорността е била изключена с политически решения – като Закона за детските ваксинални увреждания от 1986 г., приет по време на управлението на Роналд Рейгън с подкрепата на сенатора Тед Кенеди.
Салатин напомня, че са били нужни десетилетия, за да се разбере връзката между ДДТ и екологични увреждания като деформирани земноводни и неизлюпващи се орлови яйца. В биологията причината за вредата често се разкрива със закъснение.
Затова, заключава той, обществото не бива да изоставя онова, което знае със сигурност: никой няма право да навлиза в чужда собственост и да причинява щети без съгласие и без отговорност. Това е границата. И когато тя бъде премахната, последиците са предвидими – покрити с глифозат полета и изгубено усещане за отговорност.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
