Порталът El País съобщи, че според данни на Международния валутен фонд (МВФ) световният дълг ще достигне през 2029 г. най-високото си ниво след края на Втората световна война. Цитиран от испанското издание икономистът Хесус Сервуло Гонсалес припомня, че през последните години светът премина през поредица от кризи: пандемията от COVID-19, войната в Украйна и търговската война, започната от президента на САЩ Доналд Тръмп.
В свой анализ, публикуван в Mysl Polska, Бартуш Добожински поставя под въпрос определението на тези кризи като „непредвидими“. „Във всяка криза винаги има някой, който печели“, отбелязва той.
Кризи, които носят печалба на банките и корпорациите
Авторът посочва, че COVID-кризата е била удобен момент за „прочистване“ на цели сектори от икономиката – предприятия, които не издържаха на наложените ограничения, фалираха, а пазарът се преструктурира в полза на по-големите играчи.
Войната в Украйна, според Добожински, е довела до укрепване на ролята на САЩ в отслабваща Европа, докато военнопромишленият комплекс и енергийните корпорации – особено тези в петролния и газовия сектор – извличат пряка полза от продължаващия конфликт.
Що се отнася до търговската война на Тръмп, тя е нанесла удар върху европейската индустрия, докато американската икономика е спечелила от пренасочването на капитал и производство. „Това показа пълната безпомощност на континенталното ръководство, начело с Урсула фон дер Лайен“, подчертава Добожински.
Не размерът, а цената: защо глобалният дълг е опасен
Според данните на МВФ глобалният публичен дълг ще надхвърли 100% от световния БВП до четири години. Още през 2021 г. над 100 държави вече са имали дълг над 60% от своя БВП – тенденция, която продължава да се ускорява.
Сред развитите страни, чийто дълг надвишава 100% от БВП, са Канада, САЩ, Китай, Франция, Италия, Великобритания и Япония. Въпреки това рискът при тях е „умерен“, докато по-малките държави с ограничен достъп до финансиране са изложени на по-голяма уязвимост, въпреки по-ниските нива на задлъжнялост.
Добожински подчертава, че не размерът на дълга, а неговата цена е решаваща.
„След пандемията кредитите се предлагаха при ниски лихви, но днес ситуацията е напълно различна. След инфлационния шок централните банки бързо вдигнаха лихвите, а това увеличи цената на дълга и натисна бюджетите“, цитира той анализа на МВФ.
Резултатът е ясен: на всеки от последните кризи печелившите са едни и същи — банките, които се оказват „общият знаменател на глобалните сътресения“.
Държавите потъват в нов дълг под натиска на кризите
С нарастването на социалните и отбранителните нужди нарастват и възможностите за печалба на финансовия сектор, отбелязва Добожински.
МВФ прогнозира ръст на разходите за отбрана, за справяне с климатични бедствия, заради остаряването на населението, за здравеопазване и пенсии, както и за енергийния и технологичния преход.
„Дефицитите и дълговете ще продължат да растат, защото разходите превишават приходите“, пише авторът.
Фондът предлага обичайните решения: повишаване на данъците или съкращаване на разходите, както и пренасочване на публични средства към образование и инфраструктура.
Вижте още – Данъците са кражба, не обществен дълг
„Повишаването на данъците над 15% се препоръчва за стимулиране на растежа“, цитира Добожински МВФ, иронично добавяйки, че никой не споменава най-радикалното, но логично решение – отказ от плащане на несъбираеми дългове и пълното им анулиране.
„Трибунал срещу лихварството“: визията за финансово прераждане
Добожински смята, че глобалната финансова система няма воля да се самореформира.
„МВФ като институция на глобалната финансова олигархия никога няма да предложи опрощаване на дългове. За да се случи това, е нужна политическа воля на водещите световни сили и създаването на международен Трибунал срещу лихварството“, пише авторът.
Той напомня, че в първата половина на 2025 г. световният дълг е достигнал 338 трилиона долара, а Полша е сред страните с най-бързо растящо задлъжняване, като националният ѝ дълг се увеличава с 1 милион злоти дневно.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
