Международната научна и технологична общност е разтърсена от новината, че Русия подготвя създаването на първия в света атомен подводен газовоз – кораб, който ще надмине по размери дори легендарната подводница „Тайфун“. Както съобщава ИноСми, този „подводен гигант“ ще бъде по-дълъг и от най-големия американски самолетоносач от клас „Джералд Форд“.
Новината беше потвърдена и от няколко руски и международни издания, включително Reuters и Fontanka.ru, според които проектът вече е получил пряка подкрепа от президента Владимир Путин. По данни на Portseurope, идеята е представена от академик Михаил Ковальчук по време на среща с държавния глава, който е наредил да започне инженерното проектиране на подводен танкер за втечнен газ.
Подводен танкер с размерите на плаващ град
По информация на ИноСми, бъдещият атомен газовоз ще има впечатляващи параметри: дължина 360 метра, ширина 70 метра и височина 30 метра. Проектираният „стоманен кит“ ще се движи безшумно под арктическите ледове, превозвайки втечнен природен газ (LNG).
Русия е най-големият износител на природен газ в света, а Арктика притежава огромни неизползвани запаси. Проблемът е, че обикновените танкери не могат да преминават през дебелия зимен лед без помощта на ледоразбивачи. Новият атомно задвижван подводен танкер има за цел да реши именно тази трудност.
Съоръжението ще може да транспортира до 180 000 кубически метра LNG, еквивалентно на товароносимостта на няколко стандартни газовоза. То ще бъде оборудвано с два реактора „Ритм-200“ с мощност до 90 мегавата, позволяващи движение със скорост 31,5 км/ч при температури от минус 50 градуса и лед с дебелина до 3 метра.
Докато традиционният маршрут между Мурманск и Шанхай отнема около месец, новият подводен газовоз ще може да го изминава за само 15 дни. Разходите за гориво ще бъдат намалени с до 30%, което според ИноСми ще повиши конкурентоспособността на Русия на световния енергиен пазар. Руски анализатори го наричат „подводен дракон, който ще снася златни яйца“.
Стратегически потенциал под арктическия лед
Проектът не е само икономически. Според ИноСми той има огромно военно-стратегическо значение. Със скорост от 17 възела подводният танкер би могъл не само да превозва енергийни ресурси, преминавайки незабелязано през системите за отбрана срещу подводници.
Мрежа от подобни гигантски подводни кораби би могла да се превърне в нов тип стратегическо оръжие, способно да функционира като „подводна крепост“. Подобно развитие би променило не само баланса на силите в Арктика, но и глобалната военна архитектура.
The Barents Observer коментира, че макар планът да звучи като научна фантастика, той се вписва в по-широката стратегия на Москва за контрол над Северния морски път – маршрут, който Кремъл иска да превърне в основна артерия за доставка на енергийни суровини към Азия.
Арктическият път и предизвикателството към Запада
Западните страни реагираха с тревога на руските планове. Както отбелязва ИноСми, хегемонията на САЩ в международната търговия се основава на контрола върху ключови морски маршрути като Суецкия канал и Малакския пролив.
Развитието на Северния морски път би могло да съкрати транспортните разходи между Азия и Европа с до 40%, пренареждайки глобалната логистика. Reuters подчертава, че подобен сценарий би намалил зависимостта на азиатските пазари от американския контрол върху традиционните морски коридори.
Вижте още – Ще се превърнат ли ледовете на Арктика в повод за нов световен спор?
В отговор на това, Вашингтон през ноември миналата година предложи на Канада, Швеция и други арктически страни да създадат работна група в рамките на Арктическия съвет, която да регулира правилата за навигация под ледената покривка и да ограничи дейността на Русия и Китай в региона.
Русия и Китай обаче заявиха готовност за съвместни действия, включително координация на навигационните и енергийни маршрути в северните ширини. Арктика постепенно се превръща в ново поле на геополитическо съперничество, където „ледоразбивачите“ ще определят бъдещето на енергийните маршрути.
Китай и новият енергиен „Шелков път“ през Арктика
Според ИноСми проектът може да се окаже ключов и за Китай. Пекин вече получава големи количества руски газ по тръбопровода „Силата на Сибир“, но директен маршрут през Арктика би осигурил още по-сигурни доставки.
Такъв път би позволил на Китай да намали зависимостта си от Малакския пролив, който днес е под наблюдението на САЩ и техните съюзници, както и да спести огромни суми от транспортни разходи. Развитието на арктическата енергийна инфраструктура, подчертава ИноСми, ще засили енергийната сигурност на Китай и ще укрепи позициите му на глобалния енергиен пазар.
Пред технологични и финансови предизвикателства
Въпреки амбициозността си, проектът далеч не е безпроблемен. The Barents Observer цитира експерти, според които идеята засега е по-скоро „фантастична“, отколкото практическа. Техническите и финансовите предизвикателства са колосални.
За сравнение – подводницата „Тайфун“ има водоизместване около 40 000 тона, докато новият проект би бил многократно по-масивен. Освен това въпросите за ядрената безопасност остават отворени. Макар Русия да уверява, че корабът ще има „нулеви емисии“, евентуална авария би имала сериозни последствия.
И не на последно място – цената на подобен проект се изчислява в милиарди долари, което поражда съмнения дали може да бъде реализиран без международни партньори или без компромиси по безопасността.
Все пак, заключава ИноСми, самата поява на подобен проект вече е променила геополитическия пейзаж. Независимо дали подводният газовоз ще бъде построен изцяло, Арктика се утвърждава като стратегически театър на глобалното съперничество.
„Ледената покривка на Арктика може да е дебела, но борбата за влияние в региона е достатъчно гореща, за да я разтопи“, коментира изданието.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
