Кой контролира небето и кой решава кога да се променя времето? Тези въпроси поставя Мо̀ли Енгълхарт в своя публикация за The Epoch Times. Тя е фермер, стопанин и собственик на ранчото „Sovereignty Ranch“, както и автор на книгата „Debunked by Nature: Debunk Everything You Thought You Knew About Food, Farming, and Freedom“ — откровен разказ за пътя ѝ от веган-готвач и ресторантьор в Лос Анджелис до човек, който ежедневно живее с капризите на природата и последствията от времето.
Когато времето решава всичко за фермерите
За повечето хора времето е дребно неудобство: дали ще се отложи детски мач, дали да се вземе яке, дали да се премести разходка. Ако е студено — включвате отопление. Ако е топло — намалявате климатика.
Но за фермерите, подчертава Енгълхарт, времето не е фон, а определящ фактор за оцеляване. Земеделците следят влажност, почвена температура, промени във вятъра и облачността с вниманието, с което други следят финансови пазари или доклади за сигурност. Няколко градуса разлика могат да означават разцвет или пълна загуба на реколта.
Неочакваният лед, който унищожи реколтата
В своя текст Енгълхарт описва рязък климатичен удар от тази пролет. Седмици наред температурите били около 37 градуса, сякаш лятото дошло през април. Прогнозите уверено обещавали стабилни, топли нощи. Подготовката за сезона вървяла спокойно.
Една сутрин обаче семейството се събудило не със слана, а с лед.
Оранжериите не били уплътнени, защото прогнозата гарантирала безопасност. Автоматичните пропанови отоплители работили цяла нощ, изразходвайки 5 000 долара гориво. На разсъмване всичко било мъртво: домати, краставици, младите овощни и тропически растения, както и новите разсади от кейл и броколи на открито.
„Никакво предупреждение. Само загуба“, пише тя.
И подчертава: когато фермер говори за времето, той не се оплаква — той се надява, че следващата внезапна аномалия няма да унищожи цялата му работа.
Геоинженерството вече е част от климатичния дебат
Именно затова Енгълхарт смята за странно, че общественият разговор за климата дълго време игнорира геоинженерството. Темата беше смятана за крайна теория, но вече е част от публичния дискурс.
Тя изброява няколко факта:
– платформата Amazon Prime излъчва документални филми за геоинженерство;
– университети провеждат научни изследвания по темата;
– компании за модификация на времето работят открито в различни щати;
– държавни институции официално признават съществуването на подобни практики.
Енгълхарт привежда и пример от окръг Кер. След обилни наводнения там ръководител на компания за модификация на времето публично уверил гражданите, че неговата дейност не е причината за проливните дъждове.
Тя не твърди обратното. Но отбелязва, че самото наличие на подобни обяснения означава, че разговорът вече е променен.
Небето не е лаборатория: нуждата от прозрачност
„Времето е система, а природата е взаимосвързана“, пише Енгълхарт. Затова тя поставя редица логични въпроси:
– Ако добавим дъжд над един район — означава ли това по-малко дъжд другаде?
– Ако променим структурата на облаците или отражението на слънчевата светлина — какво става с ветровете, влагата, бурите?
– Ако в атмосферата се изпускат частици за охлаждане на климата — как това влияе на валежите, екосистемите, земеделието?
Фермерите, казва тя, не работят с теории, а с последствия.
Затова, ако геоинженерството вече е част от научни програми, публични политики и частни услуги, хората, които зависят от природата, имат право на прозрачност, контрол и участие преди, а не след такива решения. Хората избират храната и продуктите, които използват, но не избират какво пада от небето.
Енгълхарт завършва с въпрос, който според нея е най-важен:
Попита ли някой хората под небето дали са съгласни?
„Аз не помня да са ме питали“, пише тя. „И се съмнявам повечето хора да са били питани.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
