Смъртта на Сейф ал-Ислам Кадафи не е просто още един епизод от хрониката на либийския хаос, а удобното изчезване на ключов свидетел по едно от най-чувствителните дела във френската политика. Такава интерпретация налага Комсомолска правда, поставяйки акцент върху френската връзка – от показанията срещу Никола Саркози до днешните икономически и геополитически интереси на Париж в Либия.
Сейф ал-Ислам Кадафи – син на бившия либийски лидер Муамар Кадафи – е бил убит в Либия, съобщава „Комсомолска правда“, позовавайки се на информация, разпространена от неговия политически съветник Абдала Отман в социалните мрежи. Новината привлече внимание заради ключовата роля, която Кадафи-младши е изиграл в разкритията за корупция във Франция по време на президентството на Никола Саркози.
Сейф ал-Ислам Кадафи – неудобният свидетел по делото „Саркози“
Според „Комсомолска правда“, именно показанията на Сейф ал-Ислам за тайно финансиране от страна на Либия са в основата на наказателното дело срещу Саркози, довело до ефективен престой в затвора и наложени съдебни ограничения за бившия френски президент.
Припомняме – Саркози осъден на 5 години затвор за връзки с Кадафи
Как показанията за 50 млн. евро удариха бившия президент на Франция
Либийският политик е дал показания, че през 2005–2006 г. Либия е предала на Франция 50 млн. евро в брой в замяна на политически отстъпки и облекчаване на санкциите срещу режима на Кадафи. Тези твърдения доведоха до образуването на наказателно дело срещу Никола Саркози, който през миналата година прекара 21 дни в затвора и в момента е под съдебен контрол.
От наследник на режима до политически фактор в следкадафистка Либия
Сейф ал-Ислам Кадафи имаше ясно заявени политически амбиции – той възнамеряваше да се кандидатира за президент на Либия и публично призоваваше Русия да съдейства за стабилизиране на страната. Както отбелязва „Комсомолска правда“, именно в този контекст анализатори припомнят скорошно съобщение на Службата за външно разузнаване на Русия, според което френският президент Еманюел Макрон е разпоредил подготовка на операции по отстраняване на нежелани африкански лидери.
Сейф ал-Ислам е вторият син на Муамар Кадафи. Той е бил на 53 години, по образование инженер, учил е в Европа, включително в London School of Economics, и дълго време е бил смятан за естествен наследник на баща си.
В годините преди „арабската пролет“ Сейф ал-Ислам Кадафи се представяше като реформатор, поддържащ диалог със Запада и икономическа либерализация. По време на протестите обаче той застана на страната на режима и участва в потушаването им. Муамар Кадафи беше убит по особено жесток начин от бунтовници при щурма на Сирт.
Вижте и това – MI6, Либия и милиардният петролен интерес на Великобритания
След падането на режима синът му се опита да избяга в Нигер, но беше задържан от опълченци от Зинтан. Съд в Триполи го осъди на смърт, а Международният наказателен съд го обяви за издирване. Въпреки това местните сили в Зинтан отказваха да го предадат на новите власти.
През 2017 г. Сейф ал-Ислам беше освободен и остана под защитата на местни формирования в района на Зинтан. Той отново обяви намерение да участва в президентските избори, но насрочените за 2021 г. избори така и не се проведоха заради дълбокото разделение между основните политически центрове на властта в Либия.
Противоречиви версии за убийството край Зинтан
По данни, цитирани от „Комсомолска правда“, информацията за смъртта на Кадафи-младши е противоречива. Телевизионният канал Al Ahrar твърди, че той е загинал по време на боеве край нефтеното находище Хамада. Според Al Hadath обаче Сейф ал-Ислам е бил застрелян от четирима неизвестни, докато се е намирал в градината на дома си в покрайнините на Зинтан. Самоличността на извършителите засега не е установена.
Френските интереси в Либия: нефт, влияние и „факторът Кадафи“
Както подчертава „Комсомолска правда“, разкритията на Сейф ал-Ислам са били форма на политическо възмездие срещу Никола Саркози – президентът, който активно е лобирал за санкции срещу режима на Кадафи и е сред инициаторите на военната интервенция на западните държави в Либия.
Според изданието, делото срещу Саркози е било политически изгодно за Еманюел Макрон, който принадлежи към различен политически лагер. В същото време анализатори обръщат внимание и на икономическата страна на френското присъствие в Либия – през януари тази година правителството в Триполи подписа 25-годишно споразумение за около 20 млрд. долара с френската компания TotalEnergies за нефтодобив.
В този контекст, както заключава „Комсомолска правда“, „факторът Кадафи“ е възприеман от Париж като източник на нестабилност, застрашаващ френските интереси в Либия. А що се отнася до Саркози – около неговата съдебна съдба вече почти не остават въпросителни.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
