Изслушването на Антъни Фаучи в американския Сенат върна с пълна сила споровете около пандемията, ограниченията, ваксините и произхода на COVID-19. За Армандо Саймън отказът на бившия директор на Националния институт по алергии и инфекциозни заболявания да отговаря на въпросите не приключва разговора за отговорността, а показва колко много въпроси все още чакат своите отговори.
В остър коментар за American Thinker, започващ с мисъл, приписана на Чарлз Буковски – че умните хора са изпълнени със съмнения, докато глупавите са изпълнени с увереност – Саймън описва Фаучи като човек, попаднал в класическа безизходица.
Между помилването и Петата поправка
По време на изслушването на 29 юли Фаучи се позова над сто пъти на Петата поправка на американската конституция, която защитава гражданите от принудително самообвинение. Това стана въпреки широкото предварително помилване, дадено му от президента Джо Байдън през януари 2025 г.
Помилването обхваща евентуални федерални престъпления, извършени между 1 януари 2014 г. и датата на подписването му и свързани със служебната дейност на Фаучи. То обаче не се отнася до поведение след този период, включително до евентуални неверни показания пред Конгреса. Именно тази възможност бе посочена от защитата му като основание той да откаже да отговаря.
Още по темата – Скандално изслушване за COVID-19: Фаучи отказа да отговори на над 100 въпроса
Според Саймън Фаучи е бил поставен пред неприятен избор. Ако беше започнал да отговаря, щеше да бъде принуден да защитава решенията и изявленията си от годините на пандемията. Ако продължи да мълчи, оставя впечатлението, че крие нещо въпреки полученото помилване. Авторът смята, че дори отговор на привидно безобиден въпрос е можел да усложни позоваването му на Петата поправка, поради което Фаучи е запазил мълчание през цялото изслушване.
За Армандо Саймън случилото се е потвърждение на подозренията, които още по време на пандемията бяха определяни като конспиративни. „Ние, „лудите“ по конспиративните теории, отново се оказахме прави“, пише той, представяйки изслушването като закъсняло признание, че официалната картина около COVID-19 е била далеч по-сложна от тогавашните публични послания.
Фаучи като изкупителна жертва на една по-голяма система
Авторът твърди, че действията на Фаучи и на други публични фигури са нанесли трайни щети върху доверието в науката. Според него по време на пандемията пред обществото са били представяни преувеличени или подвеждащи твърдения, неудобни данни са били потискани, а публичният дебат е бил ограничаван. Саймън разширява критиката си и към начина, по който политически или идеологически съображения според него влияят върху представянето на научни и статистически данни и в други области.
Фаучи обаче не бива да се превръща в единствената изкупителна жертва, подчертава авторът. По думите му отговорността се разпростира върху далеч по-широк кръг политици, здравни администратори, медии, фармацевтични компании и местни власти.
Саймън припомня решенията за настаняване на заразени с COVID-19 в домове за възрастни хора, продължителното затваряне на училищата, прекъсването на нормалната работа на бизнеса и ограниченията за посещения в болници. Той обвинява медиите, че са поддържали обществената паника, докато държавни служители и журналисти са продължавали да получават заплатите си независимо от икономическите последици за останалите граждани.
Авторът разглежда задължителните ваксинационни режими и ограниченията за неваксинираните като злоупотреба с власт и нарушаване на основни конституционни права. В текста си той нарича препаратите „токсични“ и „опасно експериментални“ – оценки, които представя като част от собствената си критика към пандемичната политика.
Лекарите, които платиха цената на несъгласието
Особено място Саймън отделя на лекарите, медицинските сестри и служителите във фармацевтичния сектор, които са отказали да следват официалната линия. Според него публично признание заслужават хората, които са поставяли под съмнение ограниченията, отказвали са ваксинация или са предписвали хидроксихлорохин и ивермектин на пациенти с COVID-19.
Авторът определя тези медици като професионалисти, изпълнили традиционното задължение на лекаря да предлага второ мнение и да лекува според собствената си преценка. Част от тях загубиха работата или лицензите си и бяха подложени на силен обществен и професионален натиск. За Саймън именно те, а не институциите, са проявили необходимата независимост.
Друг въпрос, който според него не е получил достатъчно внимание, е логиката зад финансирането на изследвания, способни да направят опасни вируси по-заразни, особено когато подобна работа се извършва в Китай. Саймън настоява темата за американското финансиране и изследванията, свързвани с лабораторията в Ухан, да бъде преследвана докрай.
Къде бяха републиканците през последните пет години?
Критиката му е насочена и към Републиканската партия. Авторът приветства по-твърдия ѝ тон през 2026 г., но пита къде са били републиканците през предходните пет години. По думите му много от тях са запазили мълчание именно когато ограниченията, цензурата и задължителните мерки са били в сила и когато противопоставянето е носело реални лични и професионални последици.
Саймън твърди, че още в началото на 2021 г. критично мислещите хора са разбрали, че рисковете се преувеличават, а локдауните причиняват огромни икономически вреди. Той поставя под съмнение ползата от маските, правилото за дистанция от шест фута и част от официалните предупреждения за смъртността. Това са оценки на автора, чрез които той описва собственото си разбиране за случилото се през пандемията.
„Даймънд принсес“ и първите съмнения
Като пример Саймън се връща към круизния кораб „Даймънд принсес“, поставен под карантина край Япония в началото на 2020 г. На борда се намират 3711 души, голяма част от пътниците са възрастни, а корабът се превръща в един от първите затворени колективи, в които вирусът се разпространява. Авторът цитира ранната равносметка от седем починали и определя случая като своеобразно теренно изследване на малко общество. Последващите данни обаче увеличават броя на свързаните с огнището смъртни случаи.
За него още тогава сравнително ограниченият първоначален брой жертви е трябвало да предизвика повече въпроси към медийната паника и прогнозите за масова смъртност. Саймън посочва, че именно този случай го е накарал още в началото да подозира, че публично представяната картина не отговаря напълно на реалността.
В заключение авторът определя като истинските герои на пандемичните години хората, които са отказали да носят маски, да приемат ваксини или да мълчат пред цензурата и злоупотребата с власт. За Саймън те са проявили индивидуалност и готовност да се противопоставят на мнозинството – качества, които според него в крайна сметка защитават свободното общество и самата цивилизация.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
