Американският президент Доналд Тръмп все по-често се възприема като политически риск за своите идеологически съюзници в Европа. Това става ясно от анализ на Politico, който очертава нарастваща тенденция на дистанциране сред десни и популистки партии на континента.
„Трябва да държим дистанция“, е заявила Марин льо Пен пред депутати от партията си „Национален сбор“, по време на вътрешна среща, съобщава Politico, позовавайки се на участник в разговора.
След Орбан: отдръпването от Тръмп се ускорява
Според Politico процесът на отдалечаване от Тръмп е започнал още преди загубата на унгарския премиер Виктор Орбан на парламентарните избори. Кампанията му включваше открита подкрепа от Тръмп, както и визита на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс в последните дни преди вота.
Загубата на Орбан, съчетана с международния отзвук от войната в Иран и конфликта на Тръмп с папата, е ускорила този процес, отбелязва Politico.
Връзките с Тръмп като риск в изборен контекст
„В конкретния контекст на избори това не е особено обещаващ подход“, коментира Торбен Брага от Алтернатива за Германия, член на комисията по външна политика в Бундестага.
За италианския премиер Джорджа Мелони напрежението с Тръмп достига повратна точка след нападките му срещу папа Папа Лъв. Подкрепата ѝ за папата е не само идеологическа, но и политически удобна, предвид католическата ѝ база и нарастващото недоволство в Европа от ролята на САЩ в конфликта в Близкия изток и растящите цени на енергията.
Източник от „Национален сбор“, цитиран от Politico, подчертава, че поражението на Орбан не може да се обясни само с „умора на избирателите“, а и с негативното възприемане на близостта му със САЩ.
Различни стратегии: АзГ и Льо Пен
В навечерието на президентските избори във Франция през 2027 г., партията на Марин льо Пен се стреми да избегне асоциации с администрацията на Тръмп, посочва Politico.
Подобен подход се наблюдава и в Германия, където представители на Алтернатива за Германия също внимават в отношенията си с Вашингтон, особено преди ключови регионални избори.
Депутатът Матиас Моосдорф дори коментира в социалната мрежа X, че демонстративната близост между Будапеща и администрацията на Тръмп е „висяла като воденичен камък“ на врата на Орбан.
От политически актив към потенциална тежест
След завръщането на Тръмп в Белия дом първоначално се смяташе, че той може да даде тласък на сродни антиимиграционни и популистки движения в Европа. Администрацията му дори формализира усилията си за изграждане на международна мрежа от съюзници като част от стратегията за национална сигурност.
Първоначално Алтернатива за Германия виждаше в това възможност да увеличи натиска върху консерваторите на канцлера Фридрих Мерц и да разруши т.нар. „санитарен кордон“ срещу крайната десница. Въпреки това лидерът на партията Алис Вайдел продължава да поддържа по-позитивна линия, като заявява, че не смята близостта с Тръмп за проблем и че Орбан е провел „много добра кампания“.
За разлика от германските си съюзници, Марин льо Пен отдавна поддържа по-резервирана позиция към Тръмп. Според бивш представител на крайнодясна формация, цитиран от Politico, още след щурма на Капитолия през 2021 г. тя е осъзнала, че близостта с него носи политически рискове.
„Харесваме нашите приятели във Вашингтон, но не искаме те да ни казват какво да правим“, обобщава неин съюзник.
Въпреки това партията не е прекъснала напълно контактите си със САЩ. Представители на „Национален сбор“ са участвали в официални събития и срещи с американски дипломати, включително с посланика Чарлз Къшнър.
Наследството на Орбан и бъдещето на десницата в Европа
Въпреки отдръпването от Тръмп, идеологическото наследство на Орбан остава силно в Европа, отбелязва Politico. Неговият модел продължава да бъде следван от редица националистически партии.
Много анализатори смятат, че победата на опонента му Петер Мадяр се дължи повече на фокус върху корупцията и икономическите проблеми, отколкото на външнополитическите позиции на Орбан.
Затова, според съюзници на Марин льо Пен, поражението му няма да означава край на противопоставянето срещу Европейската комисия.
„Имаме нужда от голяма държава, която да поведе този процес. Ако спечелим през 2027 г., други ще последват“, заявява близък до Льо Пен източник, цитиран от Politico.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
