Последната среща на върха на НАТО може да бъде разчетена погрешно, ако от нея се направи изводът, че Съединените щати безусловно застават на страната на Европа в конфронтацията ѝ с Русия. Според Матю Дж. Андерсън, автор на анализ, публикуван в American Thinker, поведението на президента Доналд Тръмп е значително по-прагматично, отколкото изглежда на пръв поглед.
Андерсън смята, че Тръмп разбира кой държи силните карти в променящия се световен ред. Освен публичната дипломация американският президент поддържа преки контакти с китайския и руския си колега Си Дзинпин и Владимир Путин, чието съдържание невинаги става достояние на обществото.
Критичното отношение на Тръмп към Европейския съюз и НАТО, проявено още през първия му мандат, според автора остава непроменено. Макар Вашингтон в момента да оказва на европейските си партньори известна дипломатическа подкрепа и ограничено съдействие, това не означава, че САЩ възприемат Европа като равностоен стратегически център.
Европа без пространство за стратегически маневри
Основната теза на Андерсън е, че Европа постепенно се е превърнала в периферна сила, заобиколена от държави и региони с много по-голямо икономическо, военно и политическо влияние.
На запад се намират Съединените щати, на изток – Русия и Китай, на север – огромното арктическо пространство, което Европа не е способна да контролира, а на юг – Индия и набиращият мощ Близък изток, в който авторът определя Израел като водеща сила.
При това разположение Европейският съюз почти не разполага с възможности за самостоятелно стратегическо маневриране. Според Андерсън перспективите Европа отново да се утвърди като сериозна световна сила са ограничени, докато НАТО отдавна е загубило както своята актуалност, така и икономическата си жизнеспособност.
Авторът твърди, че европейските държави сами са се поставили в това положение чрез поредица от погрешни вътрешни икономически и политически решения. Войната, според неговата интерпретация, се разглежда от част от европейските ръководители като средство за възстановяване на отслабналото влияние и икономически позиции на континента. Вероятността подобна стратегия да успее обаче е малка.
Тръмп, Русия и новата триада на световната сила
Матю Дж. Андерсън определя Тръмп като политик, който още от първия си мандат правилно е оценил както Русия, така и състоянието на НАТО.
Да бъдеш прав за Русия, според автора, означава да разбираш нейното дългосрочно икономическо и търговско значение, както и да оценяваш реалистично нейната военна мощ. Заедно със Съединените щати и Китай Русия формира това, което Андерсън нарича триада на световните свръхсили.
Същевременно правилната оценка на НАТО и Европейския съюз предполага да се признае, че времето им като водещи центрове на глобалната политика изтича и че светът вече се променя независимо от тях.
След срещата си с Тръмп в Анкоридж Путин покани американския си колега в Москва. Сдържаният отговор на Тръмп, пише Андерсън, показва, че и двамата държавни ръководители могат да желаят по-продуктивни отношения, но действат в рамките на сложни отбранителни и външнополитически традиции, изградени върху дълбоко недоверие към другата страна.
Някои определят това натрупано наследство като своеобразен „тигел на убежденията“ – система от исторически представи и страхове, която трудно може да бъде преодоляна. Затова, дори да настъпи промяна в отношенията между Вашингтон и Москва, тя вероятно ще бъде бавна.
Европа е част от общото евразийско пространство и от неговата архитектура за сигурност, но самата Европа не представлява единна държава. Дори в границите на западната си част тя исторически е била регион на постоянни съперничества, конфликти и войни.
След Наполеоновите войни настъпва период на относителен мир, продължил приблизително сто години. През ХХ век обаче тази тенденция се обръща. Континентът преминава през почти непрекъсната поредица от регионални, революционни и световни войни, последвани от Студената война.
Сега, отбелязва Андерсън, една нова война на XXI век все по-често се представя като неизбежна.
Съществуват множество политически, социални и институционални обяснения за тази тенденция, но в центъра ѝ авторът поставя икономическия упадък. Именно той, според анализа, обяснява защо Европейският съюз е решен да провокира Русия и едновременно с това настойчиво търси подкрепата на Съединените щати.
Икономическият упадък като двигател на конфронтацията
Ако Германия, Франция и Великобритания разполагаха със силно политическо ръководство, устойчив индустриален растеж, контролирани граници и по-малка зависимост от външни енергийни източници, подобен конфликт не би бил необходим и вероятно не би бил обсъждан сериозно, смята Андерсън.
Като един от най-показателните примери той посочва политиката на Ангела Меркел. Според него германската стратегия за зелена енергия, деиндустриализацията, отворените граници и извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали са нанесли тежки щети върху икономическата устойчивост на страната.
Андерсън обвинява Меркел, че е възприела наивната прогресивна идея, според която петролът и традиционните енергийни източници вече нямат значение. По неговата оценка Съединените щати също са се движели в сходна посока, преди Тръмп да промени курса им.
Франция и Великобритания не се намират в по-добро положение. Авторът ги представя като държави, преминали през поредица от слаби правителства, неконтролирани граници, деиндустриализация и изнасяне на производството в чужбина. Към това той добавя вътрешното насилие, свързано според него с културни общности, чужди на традиционната среда на тези общества.
При подобни условия не е изненадващо, пише Андерсън, че европейските ръководители се оказват в икономически капан и започват да разглеждат войната като отчаян инструмент за възстановяване.
НАТО като фалиращо предприятие
В анализа си авторът обръща специално внимание на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и на негово скорошно посещение в Белия дом.
Според Андерсън Рюте е представял аргументи в полза на войната и на американското финансово участие с помощта на презентации, графики и таблици, които повече приличали на план за спасяване на провалило се предприятие, отколкото на стратегия на жизнеспособен военен съюз.
В този контекст авторът напомня предупреждението човек да внимава какво си пожелава. НАТО, според него, фактически действа като представител на Западна Европа и търси в Съединените щати спонсор, който да го поддържа преди настъпването на неговия своеобразен фалит.
„Президентът Тръмп вече е виждал това“, отбелязва Андерсън, правейки паралел между подхода към НАТО и преструктурирането на губещо търговско дружество.
Авторът признава, че зад тази стратегия стоят и множество други интереси и участници, но определя упадъка на Германия, Франция и Великобритания като вероятно най-значимия фактор. Скандинавските държави са донякъде защитени от тази тенденция, особено Норвегия с нейните природни ресурси и натрупан капитал, но остават податливи на влиянието на европейската политика.
За да обясни връзката между икономическото развитие и войната, Андерсън се позовава на икономическия историк Уолт Ростоу – съветник по националната сигурност в Белия дом при президентите Дуайт Айзенхауер, Джон Кенеди и Линдън Джонсън.
В своя труд „Етапите на икономическия растеж: некомунистически манифест“ Ростоу изгражда модел, който показва как държавите преминават през различни степени на икономическа зрялост.
Този модел обаче може да обясни и защо държавите прибягват до война, когато процесът им на развитие е прекъснат, забавен или обърнат вследствие на лошо управление и прекомерна държавна намеса.
Според Андерсън Европа се е плъзнала назад – от напреднала индустриална и колониална сила към социална държава с отворени граници. Начело на този модел стои слаба политическа класа, която според него не разполага нито с план, нито с идеи, ангажираност или национална лоялност.
Пряк сблъсък с Русия би бил самоубийствен
Андерсън твърди, че Кремъл вече е променил характера на руската Специална военна операция в Украйна и я определя като формална война. Макар развитието на конфликта да остава трудно предвидимо, авторът смята, че предимството на Русия е толкова голямо, че участието на НАТО може да се разглежда единствено като форма на самоубийство.
Той свързва тази склонност към катастрофични решения с характерния според него за европейската култура екзистенциален песимизъм.
Когато една война приключи, както в крайна сметка всяка война трябва да приключи, обикновено се появяват нови граници, отношения, съюзи и договорености. Според автора НАТО и европейските ръководители разчитат именно на предизвикания от войната хаос като възможен изход от собствената им слабост.
Съединените щати могат да окажат определена техническа и военна помощ, включително чрез продажба на оръжие. За Европа обаче това съдействие може да се превърне в собственоръчно приета отровна чаша – помощ, която не решава основните ѝ проблеми, а я въвлича още по-дълбоко в конфликт, който не може да спечели.
Светът след Европа и НАТО
В дългосрочен план Матю Дж. Андерсън прогнозира, че Съединените щати, Русия и Китай ще запазят и възстановят водещото си положение в световната система.
Европейският съюз вероятно ще се разпадне или ще се свие, а НАТО най-накрая ще бъде изведено от употреба. Старият атлантически съюз ще заобиколи Европа и ще насочи икономическите си отношения към източната и южната част на Евразия, защото именно там все повече се концентрира реалната сила.
Това, подчертава авторът, е изводът, който следва от модела за етапите на икономическия растеж.
Европейският съюз ще бъде допълнително засенчен както в търговско, така и във военно отношение от възхода на Близкия изток, който Андерсън очаква да бъде все по-силно доминиран от Израел. Причината, според него, е, че държавите в този регион знаят какво искат, разполагат с план и са способни да водят война.
За разлика от тях европейски фигури като Марк Рюте, Еманюел Макрон, Фридрих Мерц и Урсула фон дер Лайен не притежават тези качества, смята авторът. Те могат да се окажат изправени пред особена политическа съдба, когато осъзнаят, че настоящата битка вероятно е последната им съпротива срещу историческия упадък.
Европейските граждани, завършва Андерсън, може дори да почувстват облекчение.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
