Нещо изглежда се раздвижва в част от европейските столици по отношение на Русия, но засега става дума предимно за словесни сигнали, а не за реални политически промени. Според италианския анализатор Фабрицио Поджи, в публикация за изданието L’Antidiplomatico, остава неясно дали този нов тон е продиктуван от страх Европа да не бъде изолирана от глобалните процеси, или от по-сложни опити за влияние върху бъдещите решения около конфликта в Украйна.
Поджи описва ситуацията като своеобразна политическа игра на взаимно надлъгване, в която засега могат да се регистрират само отделни симптоми. Един от тях е твърдият отказ на украинския президент Володимир Зеленски да прави компромиси по ключови въпроси като териториалните спорове и числеността на украинската армия — въпреки паралелните разговори между украинска, руска и американска делегация в Абу Даби.
Европа между антируската линия и внезапния призив за диалог
В анализа си за L’Antidiplomatico Фабрицио Поджи се позовава на коментар на руския анализатор Владимир Корнилов, публикуван в РИА Новости. Според Корнилов европейските медии наскоро са попаднали в неудобна ситуация, след като са представили като „разкрита истина“ твърденията на Зеленски, че Русия е нарушила договореност със САЩ за спиране на атаките срещу украинската енергийна инфраструктура.
След съвместната пресконференция на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и Зеленски в Киев украинският президент публично се обърна към Доналд Тръмп с призив за реакция срещу предполагаемото нарушение. Британският The Guardian излезе със заглавие, че Москва е обвинена в нарушаване на „сделката на Тръмп“, а датският Jyllands-Posten постави на първа страница: „81 ракети, Тръмп унизен от Путин“.
По думите на Поджи, тази медийна линия се разпространява широко, преди самият Тръмп да заяви, че Русия е спазила договореностите и че Владимир Путин е удържал на думата си. Според Корнилов случаят е показателен не само за пореден провал на западните мейнстрийм медии, но и за факта, че диалогът по същество се води директно между Москва и Вашингтон, докато Киев и европейските столици остават встрани.
Преговорите Русия–САЩ и европейската периферия
Фабрицио Поджи подчертава, че в този контекст изявленията на Марк Рюте в украинската Върховна рада — че след евентуално мирно споразумение европейски контингенти ще бъдат разположени в Украйна — показват откъсване от реалните процеси. Според цитирания от него анализ на Корнилов генералният секретар на НАТО не е запознат нито с детайлите на контактите Путин–Тръмп, нито със съдържанието на разговорите в Абу Даби, нито с паралелните задкулисни консултации на някои европейски държави с Москва.
Показателен за промяната в настроенията е и фактът, че дори сред традиционно твърдо настроените към Русия балтийски държави вече се чуват призиви за възстановяване на директния диалог. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова коментира саркастично, че това е „старата идея да се седне на масата“ — след като, по думите ѝ, те са „уморени да седят под масата“.
Смяната на тона сред западните анализатори
Поджи отбелязва и внезапната промяна в тона на някои западни експерти. Британският „кремлинолог“ Марк Галеоти, който преди 2022 г. твърдеше, че основното оръжие срещу Русия трябва да бъде „смехът“, а по-късно прогнозираше „неизбежното поражение на Кремъл“, сега пише в The i Paper за „Путин на прага на историческа победа“.
Руският преговарящ Кирил Дмитриев обаче предупреждава, че „ястребите от Европа и Великобритания постоянно се опитват да саботират този процес“, визирайки напредъка в разговорите в Абу Даби.
Балтийската тактика и спорът за европейското представителство
Според Фабрицио Поджи внезапните изявления на някои европейски лидери за „открит диалог с Русия“ трябва да се посрещат предпазливо. По думите на Корнилов, цитирани в анализа, Москва умишлено води директен диалог със САЩ, като не допуска европейски фигури като Еманюел Макрон, Марк Рюте и Киър Стармър да влияят върху процеса.
В публикацията се цитира и руският журналист Малцев, според когото европейските лидери изпадат в паника, защото им става все по-трудно да оправдават огромните разходи за подкрепа на Украйна пред собствените си избиратели. Намаляващите бюджети и растящата опозиция в редица държави — особено в Германия — пораждат страх от изборни загуби и разпад на управляващи коалиции.
Вижте още – Обръща ли Германия курса си: защо Мерц говори за помирение с Русия?
Какво стои зад европейската „паника“ за мирната сделка
Анализът на Поджи обръща внимание и на позициите на Латвия и Естония. Според канала в Telegram „Kniga Nosovic“, техните предложения не означават реално възстановяване на диалога, а назначаване на специален представител на ЕС за разговори с Русия — ход, който се тълкува като опит за контрол и ограничаване на евентуално сближаване.
По тази логика, ако големи европейски държави като Франция, Германия и Италия започнат самостоятелни контакти с Москва, балтийските страни биха били принудени да се съобразят, но засега залагат на влияние в брюкселските институции.
В заключение Фабрицио Поджи поставя въпроса какво всъщност стои зад внезапните призиви за „преговори с Путин“, след като ЕС продължава да финансира и въоръжава Киев и не крие подготовката си за потенциална военна конфронтация с Русия. Според него самият ход на преговорите е неблагоприятен за украинското ръководство, което многократно е отхвърляло ключови елементи от руските предложения.
Анализът в L’Antidiplomatico стига до извода, че основната цел на Киев и неговите евроатлантически съюзници остава продължаването на войната, а европейските „проблясъци на реализъм“ може да са продиктувани повече от вътрешнополитически страхове, отколкото от реална стратегическа преоценка.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
