МАГА срещу Европа: защо консерваторите в САЩ губят търпение
Американските консерватори от движението „Америка на първо място“ (MAGA) никога не са били особени почитатели на Европейския съюз. В техните очи това е „свръхдържава“, доминирана от леви идеи, която подкопава националния суверенитет, традиционните ценности и идентичността на държавите членки. Тази линия на критика отдавна е част от политическия дискурс в САЩ, но напоследък тя придобива ново звучене. Както отбелязва Андрю Дей в статия, публикувана в The American Conservative, ускоряването на американската дипломация около войната в Украйна през последния месец е довело до „по-дълбоко раздразнение“ на Вашингтон спрямо европейските съюзници.
Европа като спирачка пред мира
Много американски консерватори и реалисти във външната политика са убедени, че европейските лидери бавят, ако не и пряко блокират, мирния процес. Според Андрю Дей, доклад на Axios, цитиран широко през август, разкрива, че Белият дом на Доналд Тръмп смята Европа за „таен саботьор“ на усилията за прекратяване на конфликта. За представителите на MAGA това бе още едно доказателство, че именно европейската нерешителност удължава „един брутален и ненужен“ сблъсък.
Вижте още – Белият дом: Европа саботира мира в Украйна
Авторът подчертава, че част от тези обвинения изглеждат и като опит за прехвърляне на вина. Дей отбелязва, че Axios е представил тезата на Белия дом с гръмко заглавие, но сред критиките срещу неназовани европейски лидери фигурирало и това, че те „не били достатъчно твърди спрямо Русия“ – нещо, което противоречи на оплакванията на MAGA, че Европа е твърде твърда в своята линия. В същото време, както признават и цитирани американски официални лица, именно Великобритания и Франция – двата ключови съюзника – работят конструктивно с Вашингтон.
Грешките с „гаранциите за сигурност“
Въпреки това, смята Андрю Дей, европейците действително изглеждат като хора, които поставят пречки пред мира. Той припомня примера с плановете на Лондон и Париж за създаване на „успокоителни сили“ в Украйна – предложение, което циркулира още от февруари. То включваше изпращане на европейски войски, но само при условие, че САЩ осигурят въздушна „подкрепа“.
Кремъл категорично се противопостави на подобен сценарий, а Белият дом дълго време отказваше американско военно участие. „Така нареченото мирно предложение изглеждаше повече като отровно хапче, отколкото като път към решение“, коментира Дей. Въпреки това президентът Доналд Тръмп в крайна сметка даде сигнал, че би подкрепил европейски миротворци „по въздух“ и дори заяви, че Москва е склонна на западни гаранции.
Реакцията в Европа обаче бе далеч от единодушна. Докато Париж подготвяше среща на високо равнище, в Лондон се появиха сигнали за ограничаване на първоначалния ангажимент, а Германия призна, че няма капацитет да прати дори минимален контингент – факт, който стана очевиден след разгръщането на едва една бригада в Литва.
Русия печели, Украйна рискува повече загуби
„Първата и най-важна стъпка пред Европа е да възприеме по-реалистичен поглед върху войната и върху военните възможности на страните“, подчертава Андрю Дей. По думите му, суровата истина е, че Русия печели войната, и колкото по-скоро тя приключи, толкова по-добре за Украйна.
Докладът на Axios твърди, че европейските лидери насърчават Киев да изчака „по-добра сделка“, отколкото тази, която Тръмп се опитва да договори. „Това е ужасен съвет“, смята Дей. Ако Украйна иска да запази държавност, макар и върху ограничена територия, трябва да се възползва от текущото предложение. Алтернативата е повече бойни действия, още жертви и накрая далеч по-неизгодни условия – или пълна капитулация.
Пет стъпки за нова стратегия
В анализа си Андрю Дей предлага пет конкретни насоки, които според него биха помогнали на Европа да подкрепи усилията на Вашингтон за край на войната:
-
Реализъм за военния баланс – приемане на факта, че Русия е във военно преимущество.
-
Членство на Украйна в ЕС – вместо символични контингенти, ЕС може да предостави по-устойчива гаранция чрез своята клауза за взаимопомощ.
-
Силна украинска армия – дипломатическо договаряне на допустимите от Москва лимити върху въоръжението, но и ангажимент за бъдещо превъоръжаване на Киев.
-
Икономически стимули за Русия – замяна на безкрайните санкционни пакети с перспектива за реинтеграция в световната икономика.
-
Дългосрочни отношения с Москва – изграждане на modus vivendi, който да предотврати връщане към нова конфронтация след края на войната.
Европа и Русия – нужда от ново начало
Цитирайки руски стратегически експерти, Андрю Дей посочва, че в Москва се усеща „дълбока антипатия“ към Европа, която подкопава и без това крехките преговори. Според един от тях, европейците „често действат ирационално и против собствените си интереси“ и вероятно при първа възможност ще ревизират всички постигнати договорености.
Подобна атмосфера се задълбочава и от изявления на европейски лидери, наричащи Владимир Путин „чудовище пред портите“ или руснаците „хуни“ и „рак за Европа“. „Това не е просто неуместно, това е контрапродуктивно“, подчертава Дей. Русия е част от европейската цивилизация, а нейните културни приноси са неоспорими.
Китай, САЩ и мястото на Европа
В заключение, Андрю Дей напомня, че с отслабването на американската хегемония и възхода на Китай, Западът ще има интерес да възстанови връзките с Русия и да я откъсне от орбитата на Пекин. „Тръмп разумно следва тази цел като част от стратегията си за прекратяване на войната в Украйна. Време е Европа да се присъедини към това усилие“, пише авторът.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
