В Европейския съюз все по-често се говори за икономическа независимост, технологичен суверенитет и намаляване на зависимостта от Китай. Но според Рут Сисаск, в анализ за Jacobin, зад тази нова реторика стои по-дълбок проблем: Брюксел осъзнава, че вече трудно може да управлява последиците от глобалния капитализъм, от който десетилетия наред се възползваше.
Повод за анализа е поредното остро изказване на върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас. Миналия месец тя сравни икономическите отношения между ЕС и Китай с „рак“, като заяви, че Европа трябва да понесе болезнената „химиотерапия“ на експортни ограничения, скрининг на инвестициите и преструктуриране на веригите за доставки.
Според Сисаск тази метафора е показателна за промяната в тона на Брюксел. Изправени пред растящата технологична и индустриална мощ на Китай, европейските институции вече говорят за нови индустриални инициативи, търговски ограничения и укрепване на местното производство. Подобна посока се наблюдава и в САЩ, където Вашингтон залага на мита, индустриални субсидии и връщане на производства обратно на своя територия.
Търговският дефицит, който промени тона на Брюксел
В анализа си за Jacobin Рут Сисаск посочва, че през последните години ЕС прави опити да се препозиционира като икономическа сила на фона на нарастващата зависимост на държавите членки от китайския износ и от китайския пазар.
Официалните данни на Евростат показват мащаба на проблема. През 2024 г. вносът на ЕС от Китай достига 517,8 млрд. евро, докато износът на европейски стоки към Китай е 213,3 млрд. евро. Така търговският дефицит при стоките възлиза на 304,5 млрд. евро. Само през първото тримесечие на 2026 г. дефицитът достига 98 млрд. евро — най-високото ниво от третото тримесечие на 2022 г. Китай вече е най-големият източник на внос за ЕС, а разривът между вноса и износа продължава да се разширява.
Лари Финк; стоп кадър: YouTube/New York Times Events
Сисаск отбелязва, че дори водещи представители на глобалния капитал признават, че моделът, изграден след 80-те години, е в криза. Тя цитира главния изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк, според когото старият модел на глобален капитализъм се пропуква, а държавите харчат огромни средства, за да станат самостоятелни в енергетиката, отбраната и технологиите.
Според авторката това е именно пътят, по който ЕС и САЩ се опитват да поемат. Но европейският стремеж към независимост, подчертава тя, е много по-лесен на думи, отколкото на практика.
От свободен пазар към протекционизъм
Съветът на ЕС вече признава, че производителността на Европа изостава от тази на други големи икономики през последните 20 години. В същото време, както отбелязва Сисаск, изследванията на Андреа Бутоло и негови колеги показват, че Китай се е превърнал във водещ производител на батерии, електромобили, вятърни турбини и редица други напреднали индустриални технологии.
Още по темата – Китайското икономическо чудо: как Пекин превърна субсидиите в оръжие срещу Запада
Китайски компании като Huawei, ZTE, Baidu и Xiaomi вече са глобални конкуренти. Особеното притеснение за държавите от Глобалния север е, че Китай все по-успешно комбинира технологично развитие с производствен капацитет. Той вече не е просто място за евтина сглобка, а необходим партньор при производството на редица технологии — особено на всичко, което използва батерии.
ЕС отговаря с вълна от индустриални инициативи. Приетият тази година Закон за индустриалния ускорител поставя акцент върху продукти, произведени в ЕС, включително чрез схеми за подкрепа и обществени поръчки. Комисарите от всички 27 държави членки са били помолени да картографират китайската активност във всички ресори — от търговията и земеделието до отбраната, здравеопазването и дигиталната инфраструктура. Сисаск посочва и публикация на Guardian, според която Брюксел вече сериозно обсъжда квоти, тарифни квоти и изисквания за диверсификация на доставчиците в стратегически важни сектори.
Паралелно с това, отбелязва авторката, Европейската комисия иска да удвои пазарния дял на ЕС при полупроводниците до 20% в рамките на следващите четири години. Според Reuters предложението включва ускорени процедури за одобрение на центрове за данни и цели да принуди производители и купувачи да сключват споразумения, които да гарантират бъдещи покупки.
Още през 2019 г. Европейската комисия определи Китай едновременно като „партньор, конкурент и системен съперник“. Според Рут Сисаск напрежението между Брюксел и Пекин вече е излязло на повърхността, а изказването на Кая Калас на конференцията Lennart Meri в Талин, макар и нетипично за дипломатическата практика, напълно се вписва в последния завой на европейската политика.
Проблемът, пише Сисаск, е, че ЕС отдавна има търговски дефицит при стоките с Китай. Една от основните тревоги на Брюксел е стремежът на Китай към заместване на вноса и самодостатъчност. Европейската комисия твърди, че макар ЕС да приветства усилията на китайските власти да привличат преки чуждестранни инвестиции, европейските компании продължават да се сблъскват с дискриминация на китайския пазар и им е трудно да се конкурират заради липсата на равнопоставени условия.
Според Сисаск, когато европейците обясняват проблема с политическата система на Китай, те всъщност признават — без да го казват открито — че собственият им пазар изостава в развитието си.
Вижте и това – Европа има технологии, но няма мащаб: защо ЕС изостава от САЩ и Китай
Европейската комисия критикува и китайския икономически подход, като твърди, че „изкривяващите“ индустриални политики и практики на Пекин, особено широката подкрепа за производствения сектор, създават свръхкапацитет в Китай с негативни последици за широк кръг членове на Световната търговска организация. За Сисаск това потвърждава, че враждебната метафора на Калас не е изолиран случай, а част от по-широка промяна в разказа — подобна на силните антикитайски лозунги на Доналд Тръмп още по време на първия му мандат.
Китай вече не е само „работилницата на света“
Важна част от анализа на Jacobin е тезата, че въпреки всички приказки за деглобализация, глобализацията не изчезва. Сисаск се позовава на изследванията на Бенджамин Селуин и Кристин Бернхолд върху капиталистическите вериги на стойността. Според тях дебатите за деглобализацията често пропускат фундаментална особеност на капитализма: постоянният стремеж на капитала да извлича принадена стойност от труда.
Тяхното изследване показва, че водещите американски компании не изоставят глобализацията, а я реорганизират, като едновременно се опитват да ограничат технологичния възход на Китай.
Въпреки години на дискусии за връщане на производството у дома и за икономически суверенитет, глобалното производство остава дълбоко взаимосвързано. Компаниите продължават да разчитат на международни вериги за доставки. А колкото по-технологично сложно става производството и колкото по-важно остава поддържането на ниски разходи, толкова по-голяма е нуждата от специализирани доставчици, суровини и трудови пазари.
Сисаск посочва примера с полупроводниците. Производството в началните фази може да се разширява в Европа и САЩ, но голяма част от световния производствен капацитет остава концентрирана в Азия. Компаниите все по-често следват стратегията „Китай плюс едно“, като диверсифицират производството към страни като Виетнам и Малайзия, но запазват широките международни вериги за доставки.
От края на 70-те години Китай дълго време беше възприеман като огромен и сравнително евтин източник на труд за западните компании, които търсеха по-ниски производствени разходи. Според Селуин и Бернхолд, цитирани от Сисаск, икономическото отваряне на Китай е променило и подхода на САЩ към международните сделки.
Докато американската икономика се насочва към високотехнологични звена, научноизследователска дейност, знание и професионални услуги, тя все повече разчита на внос на евтини промишлени стоки от Китай. Често тези стоки се произвеждат под контрола на западни компании или за тяхна сметка.
Ползата за САЩ беше ясна: американските компании контролираха технологиите и пазарите, а Китай предоставяше евтин труд. Но този процес едновременно помогна и за развитието на китайския технологичен сектор.
Според Сисаск китайската държава е провела успешна стратегия: първо е интегрирала страната в трудоемки глобални производствени мрежи, а след това е подпомогнала все по-сложни форми на индустриално и технологично развитие. Китай е преминал от нискотехнологична, трудоемка индустриализация към все по-високотехнологично развитие.
Така страната е променила позицията си — от „работилница“ за Запада до конкурент на американските и европейските компании.
Защо Европа не може да повтори китайския модел
Възходът на Китай насърчава западните правителства да търсят политики за възстановяване на индустриалната конкурентоспособност и технологичното лидерство. В САЩ това се свързва с връщане на производства, индустриални субсидии и т.нар. „friend-shoring“ — прехвърляне на вериги за доставки към съюзнически или политически близки държави.
Този подход се пренася и към ЕС. Както администрацията на Байдън, така и тази на Тръмп оказват натиск върху Европейския съюз да се дистанцира от Китай. Сисаск припомня, че още през 2020 г. Guardian съобщава как САЩ са призовавали ЕС да изключи Huawei от 5G мрежите.
Днес европейските политици говорят за стратегическа автономия, независимост при батериите, технологичен суверенитет и индустриална устойчивост. Митата и индустриалната политика все по-често се разглеждат като необходими инструменти за защита на европейската конкурентоспособност.
Тук Сисаск подчертава големия обрат. Самият ЕС традиционно се представя като една от най-отворените икономики в света и като най-големия единен пазар. Свободната търговия между държавите членки е сред основните принципи на съюза, а ЕС се обявява и за отваряне на световната търговия. Но когато търговският дефицит с Китай расте, нуждата от промяна става все по-очевидна. Европа може да инвестира в нови технологии, да субсидира стратегически отрасли, да подкрепя производството на батерии и полупроводници. Според Сисаск обаче това, което Европа не може да направи, е да възпроизведе условията, които първоначално са дали конкурентното предимство на Китай.
Причината е структурна. Европейските икономики не разполагат с огромни маси евтин индустриален труд вътре в ЕС. Европейските работници имат по-високи заплати, социални права и трудови защити. Затова стремежът на Европа към икономически суверенитет остава зависим от глобализацията и от евтини продукти, базирани на ниски разходи за труд.
Това напрежение се вижда и в думите на германския канцлер Фридрих Мерц, който според текста заявява, че „балансът между работа и личен живот“ и четиридневната работна седмица няма да бъдат достатъчни, за да се запази сегашното равнище на благосъстояние на Германия, поради което ще трябва да се работи повече.
Според Сисаск глобалният капитализъм е разчитал на неравенството в разходите и богатството между търговските партньори. С Китай това неравенство постепенно се изравнява. Ако ЕС иска да поддържа ниски производствени разходи, да намали зависимостта от китайския пазар и едновременно да запази социалните си придобивки, той ще трябва да търси нови партньори с ниски разходи за труд.
Не „рак“, а сиамски близнак: защо отделянето е почти невъзможно
В заключение Рут Сисаск пише в Jacobin, че метафората на Кая Калас за „химиотерапията“ е лошо избрана. Химиотерапията атакува чуждо тяло. Китай обаче не е външен елемент, който просто може да бъде изрязан от европейската икономика. Той е структурно вграден в глобалния пазар.
Според авторката по-точният образ е този на сиамски близнак: болезнено разделяне може да е мислимо, но дори след него светът остава споделен. Амбицията за откъсване от Китай е рискова, защото ЕС няма нито достатъчен производствен капацитет, нито нужните суровини за истинска независимост.
Затова Европа може да говори за стратегическа автономия и технологичен суверенитет, но реалността е по-сложна. Ако се откъсне от китайските вериги за доставки, ЕС ще трябва да изгради нови — в региони, в които Китай също има силни позиции и може да прониква икономически. Така, според Сисаск, проблемът не е просто дали Европа може да се отдели от Китай, а дали изобщо може да се отдели от глобалния модел, който самата тя десетилетия наред поддържаше.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
