Геополитическият упадък на Европа: откъде започва всичко
Американското издание „Уол Стрийт Джърнъл“ излезе с интересна статия, според която европейски официални лица се бояли, че Европа ще остане назад сред жестоката борба и конкуренция на сегашните велики сили – САЩ, Китай, Русия. С ироничен коментар по повод тази статия се включи френският предприемач и геополитически анализатор, специалист по Китай, Арно Бертран. Според него времето за притеснения е свършило отдавна, защото още през 60-те години на миналия век френският президент Шарл дьо Гол е предупредил, че да разчиташ на външен защитник означава да загубиш суверенитета си.
На всеки здравомислещ човек това е пределно ясно. Да пуснеш една империя да те охранява, тя да разположи своите военни бази на твоя територия, да ги издържа и да праща войниците си там, на другия край на света, но всичко това за твое добро… По същия начин европейците през 17–19 век разполагат свои бази на територията на суверенни държави в Азия и Африка, та от толкова „добро“ коренните народи там се отърваха от колониален гнет чак в средата на 20 век.
Тук въпросът не е дали Европа съществува като самостоятелен субект – военен, политически и икономически, който може да осигури бъдеще на своите многобройни страни с различни национални етноси. Защото в разделянето на глобализирания свят на макрорегиони всеки полюс на силата трябва да има собствена наука, индустрия, земеделие, източници на енергия и военни сили, които да охраняват всичко това. Тук въпросът е откога Европа не е субект и какво трябва да прави България в тази ситуация.
Историческите намеси на Великобритания в европейските процеси
Арно Бертран
Защото, ако според анализатора Арно Бертран това е станало някъде след управлението на дьо Гол, има достатъчно данни, че проблемът е доста по-ранен. Има доста историци, които свързват неуспешната кампания на Наполеон в Русия през 1812 година с британското разузнаване. Англичаните успяват да изградят сериозна агентурна мрежа в по-големите европейски градове – от Лисабон до Санкт Петербург. Англия се е явявала конкурент както на Франция, така и на Русия, но Наполеон недалновидно решава да нападне другата голяма евразийска империя, за да си счупи врата…
Когато Франция се засилва отново по времето на Наполеон III, англичаните подкрепят Германия на Бисмарк във Френско-пруската война от 1870–1871 г. Когато съюзът на тримата императори (германски, австрийски, руски) се превръща в един континентален блок – кошмарът на морската империя Англия – последната се опитва да скара Австрия и Русия на Балканите и го постига на Берлинския конгрес от 1878 година, като същевременно Русия губи доверието си в Германия.
Като резултат континентът е скаран и се образуват два блока – Франция и Русия срещу Германия и Австрия. Засилването на Германия вследствие на индустриализацията и апетитите на немците за морско присъствие води до това англичаните да подкрепят по-слабото звено в Първата световна война.
Разузнаване, империи и конфликтите на ХХ век
Интересна е обаче историята на британското разузнаване преди Втората световна война. Тясно свързаните английски и американски капитали подкрепят Хитлер и Франко през 30-те години, което надали е без съгласието на дълбоката държава и разузнаването на Великобритания. За англичаните това е най-доброто, което може да се случи – да прекършат немската сила на изток, където тя да свърши „черната работа“ – да се справи с комунистическия враг на англосаксонските капитали. Веднъж справила се с СССР, Германия щеше да е достатъчно отслабена, за да могат Англия и САЩ да я задушат постепенно и да победят.
Разбира се, пресилено ще е да кажем, че английското разузнаване напътства всяко зло, война, разединение на европейския континент през последните два века. Но не можем и да отречем, че англичаните имат първото в света ефективно разузнаване, което работи активно още през 18 век, а се структурира и засилва дейността си по времето на Наполеоновите войни. Резултатът е налице – Европа е винаги разединена и се бори срещу себе си, докато до края на 19 век англичаните завладяха света и контролираха директно една четвърт от територията на земното кълбо и индиректно три четвърти от финансите и търговията.
Слабостта на ЕС и влиянието на англосаксонските елити
сн: Министерски съвет
Няма голямо значение за българския народ дали американците ще се оттеглят от Източна Европа, защото това би означавало само засилване на британското влияние. Много геополитически анализатори го виждат и в момента с британски инициативи като Триморието. Англичаните водят за носа брюкселските бюрократи. Последните са потънали в корупция (не може да бъде, само на изток има корупция…) и държат парите си в британски офшорни зони. Затова и редовно вземат решения, които им се струват напълно самоубийствени за европейската икономика и повечето хора вземат висшия ешелон от политиците на Европейския съюз за бездарници или за откровени идиоти. Когато се сетим къде си държат крадените пари и кой ги държи за едни чувствителни части, всичко си идва на мястото.
Англия обаче няма бъдеще на велика сила. В момента англичаните все още имат силна шпионска мрежа в Европа и по света и могат да забавят възхода на десетки суверенни държави, да предизвикват войни или – както у нас – да саботират европейското единство. Въпреки всичките исторически предпоставки и наследства обаче, Великобритания няма ресурс. Това е една сравнително малка държава без особени енергийни източници, изолирана на неособено плодороден остров. Не на последно място това е страна без човешки потенциал, особено в момента, когато британските елити действат според максимата „разделяй и владей“ със собственото си население. В условията на все по-ниска възвръщаемост на капитала и сериозна икономическа криза английският елит внася мюсюлмани и ги противопоставя на местното население, за да сее раздори и да предотврати всяка ефективна реформа.
Състоянието на трите велики сили: САЩ, Русия и Китай
Да, навярно в следващите 30–50–70 години Англия ще е достатъчно силна, за да мъти водата на континентална Европа. Но ще залязва като международен фактор и няма капацитет да бъде световна сила, която да води Европа. Затова и „Уол Стрийт Джърнъл“ говори за конкуренцията между САЩ, Китай и Русия. На този фон българският политически елит трябва много добре да направи сметката какви са дългосрочните интереси на българския народ. Всяка продължаваща заигравка с Брюксел е като да се качваш на „Титаник“. Европейският съюз не е субект, никога не е бил и няма и да бъде. Дали ще бъде разрушен в изгода на Англия или на някой друг, реално няма значение. А и Англия е била винаги враг на българския народ заради православието ни и близостта с руския народ. Така че съвременните български водачи на нацията трябва да търсят българския интерес в противопоставянето на трите съвременни „велики сили“.
Тук обаче идва интересният момент. САЩ са залязващ хегемон, чийто перспективи, независимо дали отново ще сложат ръка върху държавите от Латинска Америка или не, не са особено добри. Американската индустрия трябва да се създава почти наново, социалното разделение в обществото е огромно, а борбата между национални и глобализирани финансови елити там все още не е свършила. Перспективите са тази страна да затихва до регионална сила през следващите десетилетия.
Вижте още – Залязващият хегемон: ще нападнат ли САЩ Венецуела?
Русия от своя страна изглежда във възход в момента, но това далеч не е толкова сигурно, колкото изглежда. Борбата и там не е свършила между национално отговорните елити и тези, които искат лесно и мързеливо да се продадат на Запада и да изнасят ресурси на безценица, за да ги оставят да мързелуват с любовниците на Френската ривиера. Въпреки официалния ръст руски икономисти посочват сериозни икономически проблеми, а мигрантският поток от Средна Азия се засилва. За интересуващите се не е тайна, че много руски геополитически анализатори виждат английско влияние в създаващата се крайно опасна за Русия ситуация, в която със страшни темпове расте миграционният натиск на мюсюлмани от бившите съветски републики, които в много градове държат нелегалния бизнес и се ползват от протекциите на корумпирани чиновници. Дали и как ще се оправи Русия предстои да видим, но в следващите десетилетия надали ще има силата да присъства в Европа така, както е присъствал Съветският съюз.
Китай е интересен играч, защото е непознат за нас. Дори специалисти по тази страна с дългогодишен опит признават, че понякога не могат да разберат как работи тази държава, как се управлява, какви са различните фракции между елитите там, накъде клонят везните. При всички положения виждаме, че китайците имат доста по-различен подход от империите, с които сме свикнали. Навлизат икономически, опитват се да създават взаимоизгодни отношения и да развиват предимно стопанско сътрудничество, а не политически васали. Което звучи добре, но все пак не е ясно как ще се развива Китай като империя в бъдеще. А и самата страна има сериозни проблеми със създаването на една нова средна класа, скоростната трансформация на обществото и създаването на вътрешен пазар. Китайското общество се променя бурно, което винаги носи рискове. А и тепърва китайците ще се сблъскват с различните интереси около себе си – на американци, англичани и на еманципиращите се държави от Източна Азия.
Бъдещето на Източна Европа и българската дилема
В този контекст в Източна Европа се получава сериозен вакуум на силата. Притеснителен е анализът на много хора, според които този регион остава в една черна геополитическа дупка. Трите велики сили имат други проблеми на други места. Англия няма капацитет да прилапа ЕС, затова го саботира и най-много да вкара за известно време в орбитата си Западна Европа. Неслучайно сегашните лидери на Франция и Англия са бивши служители на англосаксонски финансови институции. А Източна Европа остава като поле на борба между Англия и Русия, което ще доведе до ужасни последици за местното население. Обедняването и да си далеч от индустриални и финансови проекти е най-малкото. Никой не би искал да е поле на битки между големи играчи.
На фона на тези неособено положителни перспективи за бъдещето на нашия регион България все пак има какво да направи. Доста интересна е тезата на политолога Валентин Вацев, според когото на нашата страна ще ѝ се отрази добре малко геополитическа изолация и вглъбяване в себе си. Нашата страна има сериозни проблеми. Колкото и да си приказваме за гражданско общество, такова няма! Гражданинът участва активно в политическия живот и се бори за своите интереси. Погледнато така, в България има 80% поданици. Светът се развива бурно и само най-силните ще оцелеят в него. За да може българският народ да чества 1400 години история, ще трябва да създаде едно активно общество от граждани, които участват активно в политическия и икономически живот на страната. Да има възможности за социално израстване и за обновяване на политическите елити, да има повече справедливост в обществото, която да мотивира неговите членове да се борят за общото – това, което гарантира нашето оцеляване: държавата като институция, армията, стопанството ни.
В условията на хаос и борба между великите сили най-лесното, което биха могли да направят недалновидните и неспособни български елити, ще бъде да се хвърлят в обятията на поредния „голям брат“, защото така е най-лесно – независимо дали това ще бъде САЩ, Китай или Русия. Още по-трагично ще бъде дори да не направят това, а да се оставят по течението, наливайки вода в мелницата на Великобритания и позволявайки ѝ да направи от Балканите за пореден път барутен погреб. Но има и друг вариант – суверенитет, реален, сравнителна изолация и дистанцираност от великите сили, осъзната съпротива срещу Англия. Подобна политика в следващите няколко десетилетия ще даде време на българския народ да се възстанови от тоталната криза на обществото. Защото ние често си говорим за икономическа криза, без да вникваме във факта, че ние просто сме бедни, защото сме безправна колония на Запада и българските човешки и материални ресурси се изсмукват от нашите „партньори“. А реалната криза не е икономическа – тя е криза на обществото, на липсата на сплотеност между неговите членове, липсата на доверие, липсата на общи ценности и на обща цел.
Може ли България да избере път на суверенитет?
Разбира се, подобен труден път на суверенно и самостоятелно развитие, който обаче изглежда като единственият, който би осигурил оцеляването на българския народ в следващите десетилетия, не може да бъде постигнат от сегашните ни управляващи – смес от местна мафия и колониални лакеи на чужди сили – хора без визия, без способности, без морал, хора, които искат да завлекат някакви пари, за да живеят на острови под контрола на британската империя. Имаме нужда от тотална смяна на сегашните водачи на нацията с хора, които имат интереси тук, на място. Имат деца и искат да ги гледат тук, да им оставят къщи, вили, имоти на територията на нашата страна, да им осигурят бъдеще и сигурност тук, на място. Водачи, които осъзнават, че това не може да стане по друг начин, освен с една по-силна България и един по-силен, по-богат, по-сплотен и по-осъзнат български народ, който се бори за своите интереси, а не се евтанизира бавно на дивана пред телевизора с долнокачествен алкохол в чашата. Такъв народ се създава, когато бъде включен в управлението на страната и бъде издигнат материално, като икономическите облаги бъдат разделени с него.
Анализът е на Георги Съйков, заглавията и вътрешните заглавия са редакционни.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
