След като се отказа от руския газ, Европейският съюз рискува да попадне в нова, не по-малко опасна енергийна зависимост – този път от Съединените щати. Анализ на ReMix предупреждава, че на фона на растящо политическо напрежение с Вашингтон и все по-агресивна търговска политика на администрацията на Доналд Тръмп, „енергийната диверсификация“ на ЕС може да се окаже просто смяна на един геополитически лост с друг.
От руския към американския газ
Европейският съюз се насочва към нова и потенциално опасна форма на енергийна зависимост, като постепенно заменя руския газ с доставки от Съединените щати – страна, която става все по-непредсказуем геополитически партньор. Последният сблъсък между Вашингтон и Европа, свързан с опитите на администрацията на Доналд Тръмп да окаже натиск за придобиването на Гренландия от Дания, показва, че „по-зелената трева“ може да се окаже илюзия.
Вижте още – Гренландия запали нова криза между ЕС и САЩ
Данните на Bruegel и новата енергийна карта на ЕС
По данни на икономическия мозъчен тръст Bruegel, САЩ вече осигуряват около 25% от вноса на природен газ в ЕС, докато делът на Русия е спаднал до около 12% след рязкото прекъсване на енергийните връзки с Москва след началото на войната в Украйна.
Според същите оценки този дял на американския газ може да нарасне до около 40% от общото потребление на ЕС до 2030 г., което би превърнало САЩ в най-големия доставчик на газ за Европа, изпреварвайки Норвегия. Това ще се случи паралелно с постепенното изтичане и прекратяване на дългосрочните договори за руски втечнен газ още от следващата година, посочва ReMix.
Политическото напрежение с Вашингтон
Тази трансформация се случва в момент на нарастващо политическо напрежение между ЕС и САЩ. Както напомня ReMix, американският президент Доналд Тръмп вече наложи мита срещу европейски държави и отправи заплахи за нови търговски мерки като част от натиска си върху Дания заради Гренландия – територия, която е част от НАТО.
На този фон Politico съобщи, че анализатори и дипломати от ЕС все по-открито предупреждават за рисковете от прекомерна зависимост от американския втечнен природен газ, която може да остави Съюза уязвим както на политически натиск, така и на внезапни прекъсвания на доставките.
Рискът от зависимост и ответни мерки
По-малко от шест месеца след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Доналд Тръмп изгладиха предишен търговски спор – при което ЕС се ангажира да внася американска енергия за 640 млрд. евро в рамките на три години – напрежението отново ескалира.
Припомняме – Сделката Тръмп – ЕС: компромис или капитулация?
В публикация в социалната мрежа Truth Social Тръмп заяви, че ще наложи мита на редица държави от ЕС и НАТО „докато не бъде постигната сделка за пълното и окончателно придобиване на Гренландия“. В отговор лидерите на Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Великобритания, Нидерландия и Финландия предупредиха в общо изявление, че подобни заплахи подкопават трансатлантическите отношения и крият риск от опасна ескалация.
Както съобщава Reuters, Европейският съюз обсъжда възможни ответни действия, включително активиране на т.нар. защитен инструмент, който би могъл да ограничи достъпа на американски компании до обществени поръчки, инвестиции или банкови операции, както и да наложи рестрикции в сектора на услугите – област, в която САЩ имат търговски излишък спрямо ЕС, включително в цифровите услуги.
Газът като геополитически лост
Според анализа на ReMix основният проблем за Европа е, че ответните мерки биха разгневили именно доставчика, от когото тя все повече зависи. Подобно на рязкото скъсване с Русия в енергетиката, което доведе до високи цени и недостиг, аналогичен сценарий със САЩ би могъл да остави ЕС с все по-ограничен избор на доставчици.
„В света има и други източници на газ“, но рискът Тръмп „да завърти кранчето“ трябва да бъде отчетен, цитира Politico високопоставен дипломат от ЕС. При положение че някои държави вече разполагат с опасно ниски газови резерви – например германските хранилища са били под 50% запълнени през миналата година – подобен ход би могъл да има катастрофални последици.
Проблемът не е само в цената и наличността на втечнения газ, а в геополитическия лост, който възниква при концентрирани доставки. Последният конфликт около Гренландия отново поставя въпроса дали стратегията на ЕС просто да смени един доставчик с друг не създава нови стратегически уязвимости – и дали вместо това не е необходим по-сериозен фокус върху намаляване на потреблението на газ.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
