Европейският съюз заплашва Китай с ответни търговски мерки, ако Пекин не направи конкретни промени в практиките, които Брюксел определя като нелоялни. Но зад твърдия тон на Урсула фон дер Лайен стои по-неудобен въпрос: може ли ЕС реално да влезе в търговска конфронтация с Китай, без самият той да плати висока икономическа цена?
Ултиматумът на Брюксел към Пекин
По информация на Euronews, председателят на Европейската комисия е дала ясен сигнал, че Брюксел очаква конкретни резултати до октомври. В противен случай ЕС може да задейства инструменти за натиск срещу Китай.
„Диалогът е от съществено значение, но диалогът трябва да дава резултати“, заяви Фон дер Лайен по време на официално посещение в Корк, Ирландия.
Тя добави, че в зависимост от отговора на китайската страна през есента може да последват действия от страна на ЕС.
„На практика сме подготвени за всичко, разполагаме с всички инструменти и обмисляме и други възможности, ако се наложи“, каза председателят на Европейската комисия.
Вижте още – Европа иска да се откъсне от Китай, но вече не може да живее без него
Фон дер Лайен посочи няколко основни проблема в отношенията с Пекин: свръхпредлагането на евтини китайски стоки, ограниченията пред европейските компании на китайския пазар и широкото използване на държавни субсидии. По думите ѝ това са практики, които ЕС вече не иска да вижда на своя пазар.
Въпреки това тя не уточни какви точно мерки може да предприеме Брюксел, ако октомврийският срок бъде преминат без видим резултат.
Още по темата – Китайското икономическо чудо: как Пекин превърна субсидиите в оръжие срещу Запада
Кой от кого зависи повече
Точно тук започва същинският проблем. Заплахата на Брюксел звучи твърдо, но търговската реалност е далеч по-сложна. Китай безспорно има нужда от европейския пазар. Но ЕС също е дълбоко зависим от Китай – не само като източник на евтини потребителски стоки, а като доставчик на компоненти, машини, суровини и цели производствени вериги.
По данни на Евростат през 2025 г. ЕС е изнесъл стоки за Китай за 199,6 млрд. евро, но е внесъл китайски стоки за 559,4 млрд. евро. Така търговският дефицит на блока с Китай достига 359,8 млрд. евро. С други думи, Европа купува от Китай почти три пъти повече, отколкото продава там.
Китай е пазар, но и индустриална опора за Европа
Още по-показателно е мястото на Китай в търговската карта на ЕС. Според данни на Европейската комисия, Китай е най-големият източник на внос за ЕС, с 22% от вноса на стоки през 2025 г. В същото време Китай поема едва 8% от износа на ЕС, след САЩ, Великобритания и Швейцария.
Тази асиметрия е ключова. За Китай ЕС е огромен и важен пазар. Но за ЕС Китай е нещо повече от пазар – той е индустриална опора. Европейската икономика е свикнала да работи с китайски доставки, китайски компоненти и китайски производствен капацитет. Затова евентуални широки ограничения срещу Пекин могат да се окажат удар не само срещу китайските производители, но и срещу европейските компании и потребители.
Критичните суровини като скритото оръжие на Пекин
Особено уязвима е зависимостта от критични суровини. Самата Европейска комисия признава, че 97% от доставките на магнезий за ЕС идват от Китай, а 100% от редкоземните елементи, използвани за постоянни магнити, се рафинират в Китай. Тези материали са важни за батерии, електромобили, вятърни турбини, соларни панели, отбранителна индустрия, електроника и високотехнологично производство.
Санкции срещу Китай или бумеранг срещу ЕС
Това означава, че ако Брюксел реши да превърне реториката в реална търговска война, Пекин има възможности за ответен натиск. Китай може да ограничи или затрудни достъпа до суровини и компоненти, за които Европа все още няма бързи заместители. Така мерките, замислени като наказание срещу Китай, могат да доведат до по-високи цени, недостиг и нов удар върху европейската индустрия.
Според Reuters анализ на Goldman Sachs сочи, че ЕС вероятно няма да тръгне към американски тип всеобхватни мита именно заради зависимостта си от критични китайски материали като редкоземните елементи. Според анализа по-големият проблем за Европа не е само двустранният дефицит с Китай, а загубата на пазарни позиции на европейските производители спрямо китайските компании в трети държави.
Това е и голямата дилема пред Брюксел. Ако ЕС не реагира, китайският износ продължава да притиска европейските производители, особено в сектори като електромобили, машини, стомана, химически продукти и зелени технологии. Ако обаче реагира прекалено остро, може да засегне собствената си икономика, която вече страда от високи енергийни разходи, слаба конкурентоспособност и зависимост от външни доставки.
Марош Шефчович
След срещата между европейския комисар по търговията Марош Шефчович и китайския министър на търговията Уан Уънтао двете страни са очертали четири работни направления: ребалансиране на търговията и инвестициите, експортен контрол, права върху интелектуалната собственост и реформа на Световната търговска организация. Китайската страна също потвърди създаването на съвместен механизъм за наблюдение на търговските потоци, съобщи китайската държавна агенция Синхуа.
Шефчович настоя Китай да покаже първи конкретни резултати до октомври. Той призна, че не всичко може да бъде решено дотогава, но заяви, че има достатъчно време, за да се постигне промяна.
„Тенденцията не е устойчива, а запазването на статуквото не е вариант“, заяви Шефчович след срещата, която определи като интензивна, фокусирана и конструктивна.
Вижте и това – Европа има технологии, но няма мащаб: защо ЕС изостава от САЩ и Китай
Пекин обаче също има свои претенции. Според Reuters Китай е изразил опасения от европейски протекционизъм, включително във връзка с планирани регулации, киберсигурността и ограниченията върху износа на високотехнологични продукти. Китайската позиция е, че ЕС не трябва да прехвърля собствените си икономически проблеми върху Пекин.
Така спорът вече не е само за търговски баланс. Той е за модела на глобализацията, който самият ЕС дълго време приемаше. В продължение на години Европа се възползваше от евтините китайски стоки, от евтините компоненти и от възможността да изнесе част от производствените рискове извън собствената си територия. Сега същият модел се връща като стратегическа зависимост.
Европейската комисия разполага с Инструмента срещу принудителни мерки, който позволява на Брюксел да реагира, ако трета държава упражнява икономически натиск върху ЕС или негови държави членки. Според Европейската комисия основната цел на този инструмент е възпиране, но при нужда той може да доведе и до ответни мерки. До момента обаче той не е използван, а прилагането му би изисквало политическо единство между държавите членки.
Това единство не е гарантирано. Част от европейските държави са по-склонни към твърд курс срещу Китай, докато други се страхуват от ответни действия, загуба на пазари или удар върху собствените си индустрии. Ирландският премиер Михол Мартин, чиято страна пое ротационното председателство на Съвета на ЕС от 1 юли, също даде по-предпазлив тон.
„Търговията трябва да се води на справедлива основа и всички трябва да играем по едни и същи правила, а това невинаги е така“, каза той заедно с Фон дер Лайен.
В същото време Мартин подчерта, че между Европа и Китай има значителна взаимозависимост и че в крайна сметка всички имат нужда един от друг в някаква степен.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
