Докато спорът около споразумението ЕС–Меркосур още тлее, Брюксел вече натиска педала за нова голяма търговска сделка – този път с Индия. Европейската комисия я представя като стратегически ход срещу зависимостта от Китай, но според анализ на Хавиер Виламор в The European Conservative рискът е добре познат: поредно геополитическо споразумение с ограничени икономически ползи и отложени социални последици.
След месеци на напрежение около Южна Америка, Европейската комисия насочва вниманието си към Азия. Както отбелязва Виламор, преговорите с Индия се рекламират като доказателство, че Европейският съюз все още е глобален търговски играч, способен да сключва мащабни международни сделки в нестабилна световна среда.
Вижте и това – Урсула готви заобикаляне на ЕП със сделката ЕС–Меркосур
Брюксел търси алтернатива на Китай
По думите на Виламор новото споразумение е по-малко за бърз икономически растеж и повече за стратегическо позициониране. Индия е представяна като естествен партньор в момент, когато отношенията на ЕС с Китай са напрегнати, а глобалната търговия става все по-непредсказуема.
Индийската икономика расте бързо, пазарът е огромен, а средната класа се разширява. За европейските институции това е логичен аргумент за сближаване. Но, както подчертава Виламор, за европейските компании Индия остава изключително труден пазар – със сериозни регулаторни бариери и високи мита.
Стратегическа сделка с ограничени икономически ползи
Дори без ново споразумение търговията между Европейския съюз и Индия вече е значителна – между 120 и 135 млрд. евро годишно. Това прави Индия деветия по големина търговски партньор на ЕС.
Проблемът, според Виламор, е качеството на достъпа. Европейските компании плащат средни мита от около 9% за индустриални стоки, а при автомобили, вино, спиртни напитки и някои химически продукти ставките са значително по-високи. Намаляването дори на част от тези бариери би донесло милиарди евро спестявания – но основно за големите корпорации, които вече имат капацитет да навлязат на индийския пазар.
Вижте още – Георги Вулджев: Има ли нужда ЕС от търговски сделки с Меркосур и Индия?
Индия – голям пазар, труден достъп
Тук идва ключовият скептицизъм, подчертан от Хавиер Виламор. Прогнозите на Европейската комисия не говорят за икономически пробив, а за бавни и умерени печалби, разпределени във времето. Очакваното нарастване на БВП на ЕС е минимално и далеч от обещанията за ръст на заетостта или осезаемо подобрение на жизнения стандарт.
Печеливши от сделката ще бъдат конкретни сектори – автомобилни компоненти, машиностроене, фармацевтика, медицински изделия и услуги. По-малките фирми и по-бедните региони на Европа вероятно ще останат в периферията на тези ползи, което според автора засилва усещането, че търговската политика на ЕС работи основно в полза на големите играчи.
Кой печели от споразумението с Делхи
От гледна точка на Европейската комисия логиката е последователна: по-ниски бариери, по-лесен достъп за европейските компании и по-тясно обвързване на Индия с европейските търговски правила и стандарти. Целта е ясна – да се намали стратегическата зависимост от Китай и да се укрепи позицията на ЕС в условията на глобална несигурност.
Както подчертава Виламор, това не е сделка, която ще трансформира европейската икономика за кратко време. Потенциалните ползи ще се натрупват бавно и неравномерно, а за много сектори ефектът може да остане почти незабележим.
Земеделието – извън обхвата, но не и извън тревогите
Съществена разлика спрямо споразумението с Меркосур е мястото на земеделието. При сделката с Индия чувствителните селскостопански продукти – говеждо месо, птиче месо, захар, млечни продукти – са изключени или строго ограничени. Това обяснява защо липсват масови фермерски протести, каквито съпътстваха южноамериканската тема.
Въпреки това, както отбелязва Хавиер Виламор в The European Conservative, безпокойството в селските райони остава. Проблемът не е толкова Индия днес, а моделът на търговска политика: все по-строги екологични и социални изисквания вътре в ЕС, съчетани със споразумения, които постепенно могат да ерозират европейското земеделие.
Точно този модел, предупреждава авторът, крие риск от повторение на вече познат сценарий – първоначално тихо одобрение, последвано от нарастващо обществено и политическо напрежение, когато реалните икономически и социални ефекти станат видими.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
