Европейският съюз реагира остро срещу Русия заради Украйна, но запази мълчание след американската атака срещу Венецуела. Този контраст, анализира Елдар Мамедов, оголва селективното прилагане на принципите и зависимостта на Европа от волята на Вашингтон.
Коментарът му, публикуван в Responsible Statecraft, поставя под остър фокус двойните стандарти на Европейския съюз във външната политика и цената, която Европа плаща за отказа си от последователност и стратегическа автономия.
Украйна и „червените линии“ на ЕС
изображението е илюстративно
Когато Русия нападна Украйна, върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че „суверенитетът, териториалната цялост и дискредитирането на агресията като инструмент на държавната политика са ключови принципи, които трябва да се отстояват – в случая с Украйна и в глобален мащаб“.
Тези думи не останаха само на хартия. От 2022 г. насам ЕС прие не по-малко от 19 пакета санкции срещу Русия и отпусна близо 200 млрд. долара финансова и военна помощ за Киев.
Вижте още – Джефри Сакс: САЩ системно налагат смяна на режими със сила
Венецуела и мълчанието на Брюксел
сн: Фейсбук/Donald Trump For President
На този фон, подчертава Мамедов, би било логично Европейският съюз да осъди и едностранната военна акция на САЩ срещу Венецуела в началото на 2026 г., довела до отвличането на президента Николас Мадуро. Това обаче не се случи.
Напротив – Брюксел демонстрира пълно мълчание. Според автора това не е изолиран пропуск, а част от по-широк модел на селективно прилагане на международното право, който вече сериозно е ерозирал доверието към ЕС – както в Глобалния юг, така и сред много европейски граждани, особено след колебливата и неравностойна реакция на нарушенията в Газа.
Правото като удобен аргумент
Официалната реакция на ЕС на удара срещу Венецуела представлява, по думите на Мамедов, „шедьовър на увъртането“. Европейските лидери се ограничиха до шаблонни и почти идентични изявления, в които уверяват, че „внимателно следят ситуацията“. Това „колективно наблюдение“, иронизира авторът, може да се окаже най-мащабната и същевременно най-пасивната мисия в историята на Съюза.
Картината се допълва от индивидуални изказвания. Германският канцлер Фридрих Мерц определи правната рамка на американската акция като „сложна“, а гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че правните въпроси били „неуместни“ – позиция, която Мамедов определя като безразсъдна за държава с дългогодишни суверенни спорове с Турция.
В резултат Калас публикува изявление от името на 26 държави членки, което по странен начин избягва да посочи американската атака като първопричина за кризата. Вместо това документът индиректно възпроизвежда аргументите на администрацията на Тръмп, като акцентира върху „нелегитимността“ на Мадуро, наркотрафика и транснационалната престъпност – въпреки заключенията на американското разузнаване, че венецуелският президент няма оперативна роля в управлението на наркокартели.
Разломът вътре в Европейския съюз
Мамедов подчертава, че тази позиция не говори нито от името на всички европейски държави, нито на европейските общества. Унгария дори се оттегли от общата линия, тъй като за премиера Виктор Орбан, близък съюзник на Тръмп, дори най-завоалираната критика към САЩ се оказа неприемлива.
На противоположния полюс застана Испания, която подписа отделно изявление заедно с Мексико, Бразилия, Колумбия, Чили и Уругвай. Документът изразява „ясно отхвърляне на едностранните военни действия срещу Венецуела“ и тревога от опити за външно присвояване на суверенни природни и стратегически ресурси – прозрачен намек към думите на Тръмп за „вземане на венецуелския петрол“.
От стратегическа автономия към васалитет
Най-ясно политическото пренареждане се вижда във Франция. Президентът Еманюел Макрон, който дълго време се представя като защитник на „европейската стратегическа автономия“, на практика подкрепи американската операция, като акцентира върху липсата на легитимност на Мадуро.
В остър контраст лидерите на Национален сбор – Марин льо Пен и Жордан Бардела – осъдиха операцията като опасно погазване на суверенитета и международното право, позиция, споделена и от левицата на Непокорна Франция.
Особено показателна е и реакцията на бившия премиер и външен министър Доминик дьо Вилпен, който още през 2003 г. се противопостави на войната в Ирак в Съвета за сигурност на ООН. Той остро разкритикува Макрон, подчертавайки, че Украйна, Венецуела и случващото се в Близкия изток са взаимно свързани, а мълчанието на ЕС по американската атака подкопава собствените му аргументи в защита на Украйна.
В заключение Мамедов предупреждава, че ЕС е изправен пред пропаст. След като е „аутсорснал“ сигурността си на САЩ и е отказал самостоятелни дипломатически решения, Съюзът остава зависим от волята на Вашингтон и все по-лишен от международна симпатия. Пред Европа стоят два пътя: да продължи с „селективните принципи“ и да се превърне в структура без тежест, или да направи трудния преход от васалитет към лидерство – което понякога означава да се каже „не“ дори на могъщ съюзник. Реакцията на събитията във Венецуела обаче засега не дава основания за оптимизъм.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
