Джефри Епстийн е роден през 1953 г. в Бруклин, Ню Йорк, в еврейско семейство. По-късно той се превръща в една от най-скандалните фигури на съвремието – осъден сексуален престъпник, обвиняван в организиране на международна мрежа за трафик и сексуална експлоатация на непълнолетни, докато паралелно поддържа отношения с политици, финансисти, академични среди, аристокрация и публични лица. Така рамкира историята Al Mayadeen, като я свързва с нова вълна публични документи около случая, често наричани „досиетата Епстийн“.
Според медията именно мащабът на новоразкритите архиви прави важно не само да се говори за престъпленията, а да се реконструира „как“ Епстийн натрупва пари, влияние и защита – и как институции и елити многократно му осигуряват чадър.
От Бруклин до Уолстрийт: как Епстийн натрупва богатство
От учител без диплома до Уолстрийт: биографията е фон, богатството е въпросът. Сайтът проследява ранните години на Епстийн: гимназия в Бруклин, интерес към математика, обучение в Cooper Union и по-късно в NYU без завършена диплома. После – работа като преподавател в елитното училище Dalton School (1974–1976), от която е освободен.
Ключовият завой, според редакцията, е Уолстрийт: Bear Stearns (бившият финансов конгломерат, който фалира през 2008 г. по време на Световната финансова криза – б.р.), където Епстийн напредва необичайно бързо, въпреки съмнения за биографията му и вътрешни нарушения. В текста се подчертава, че около неговото „забогатяване“ се изгражда мит за финансов гений, но паралелно се описват повтарящи се модели на достъп до богати покровители и използване на доверие, статус и институционална толерантност.
Mедията отхвърля образа на Епстийн като изключителен инвеститор и твърди, че богатството му се появява по-скоро чрез повтаряща се схема: преувеличени или фалшифицирани компетенции, достъп до елити, злоупотреби и съмнителни финансови операции, които рядко водят до реална отговорност.
Описани са и ранни епизоди след Bear Stearns – партньорства, данъчни „стратегии“, случаи на спорни инвестиции и граждански дела. Разказът стига до 80-те години и свързването на Епстийн със среди около Towers Financial (в текста се споменава Стивън Хофенберг и твърдения за участие в понци схема, които Епстийн отрича) и други епизоди на пазарни манипулации.
Съществената „скоба“, която изданието поставя, е периодът на отношенията с милиардера Лесли Уекснър (The Limited / Victoria’s Secret). Именно там Епстийн получава достъп до огромни активи и доверие, които отключват имоти, самолети и социална легитимация. Изреждат се: имение в Палм Бийч, къща в Манхатън, имот в Охайо, частни самолети и по-късно частния остров Little St. James.
Оттук нататък, според медията, Епстийн не просто има пари – той има „печат за достоверност“, който отваря врати към банки, университети и публични фигури.
Вижте още – Републиканецът Томас Маси настоява за пълно разкриване на файловете „Епстийн“
Мрежата Максуел и израелската връзка
Текстът на сайта свързва разширяването на престъпната мрежа с Гислейн Максуел и фамилния контекст на баща ѝ – медийния магнат Робърт Максуел. Именно тук редакцията изостря вниманието към Израел: Максуел е описан като човек с обширни и целенасочени връзки с израелския елит, като се споменава необичайно високопоставеното му погребение в Йерусалим и присъствието на израелски официални лица като индикатор за значимостта му.
Важно уточнение в текста: медията признава, че твърденията за разузнавателни връзки с Мосад остават спорни – Максуел публично е отричал, а окончателна документация не е изнесена. Но изводът на редакцията е, че комбинацията от достъп, финанси, политически отношения и последващо отношение към него подхранват подозренията.
Епстийн и Ехуд Барак: политика, технологии и влияние
изображението е илюстративно
Най-централната фигура по израелската линия в разказа на изданието е бившият премиер на Израел Ехуд Барак. В текста се твърди, че документите показват дългогодишен контакт между двамата, включително години след присъдата на Епстийн от 2008 г.
Според медията кореспонденция и записи документират срещи, обаждания и посещения, включително планове през 2017 г. Барак да отсяда в жилището на Епстийн в Ню Йорк. Посочва се, че Барак е признавал посещения в имоти на Епстийн и пътуване с негов частен самолет, но е отричал да е виждал неподходящо поведение.
Още по темата – Хиляди имейли осветяват връзките на Ноам Чомски с Джефри Епстийн
В един от примерите сайтът твърди, че документите показват как Барак търси съдействие от Епстийн по медийна тема: израелски телевизионен канал е осигурил ексклузивно интервю с Хилари Клинтън и Барак иска помощ за интервю с Доналд Тръмп за конкурентен канал, който би достигнал голяма част от израелската аудитория и американските граждани в Израел.
Редакцията пише още, че съществува аудиозапис на частен разговор между Барак и Епстийн за мащабна миграция към Израел, включително обсъждане на способността на държавата да абсорбира допълнителни рускоезични имигранти. Този разговор е представен като пример, че Епстийн влиза в дискусии по стратегически и демографски теми с бивш израелски премиер.
Вижте и това – Как мрежата на Епстийн достига самите върхове на световния елит
По най-деликатната част – твърденията за разузнавателна връзка – медията се позовава на документ, приписван на информация от поверителен източник към ФБР, според който е изразено убеждение, че Епстийн е израелски шпионин. Това е представено като съдържание на документ, а не като съдебно установен факт.
Текстът разглежда и деловия пласт на отношенията между Епстийн и Барак. Посочва се връзка с технологични компании в сферата на сигурността и наблюдението, включително участие в създаването на компанията Reporty Homeland Security (по-късно Carbyne), както и обсъждания около Palantir. Редакцията добавя контекст за ролята на подобни технологии в израелската система за сигурност.
„Досиетата Епстийн“: пари към Израел и имейлите за пандемията
Al Mayadeen прави пряка връзка между Епстийн и насочване на средства към израелски структури. Според текста данъчни документи, свързани с фондация на Епстийн, показват дарения към Friends of the Israel Defense Forces (FIDF) и Jewish National Fund (JNF). Медията посочва и твърдение, че през 2008 г., докато е изправен пред обвинения, Епстийн е пътувал до Израел и е посещавал военни бази заедно с ръководител на FIDF.
В частта за пандемията сайтът описва имейли, в които се обсъждат сценарии за пандемична ситуация. Подчертава се, че няма конкретни доказателства за пряка връзка между Епстийн и възникването на COVID-19, но се поставя въпросът защо той присъства в подобни дискусии, свързани с планове и технически спецификации за пандемични сценарии.
В заключителната си рамка Al Mayadeen представя случая Епстийн не само като история за един престъпник, а като прозорец към по-широка система на власт и безнаказаност. Според редакцията огромният обем документи поставя въпроса защо толкова информация не води до пропорционална справедливост и отговорност.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
