Европейските лидери започват все по-често да си спомнят 2022 г. — годината, когато началото на войната в Украйна предизвика тежка енергийна криза, рязък скок на цените и стотици милиарди евро извънредни разходи за подкрепа на домакинствата и индустрията. Сега, три години по-късно, континентът отново е изправен пред подобен риск. Както съобщава Politico, новият конфликт в Близкия изток вече започва да разклаща енергийните пазари и поражда тревоги за нов ценови шок.
Цените на петрола отново над $100 заради войната
Според Politico цената на петрола е преминала границата от 100 долара за барел, след като войната в Близкия изток — започнала след американски и израелски удари срещу Иран — навлезе във втората си седмица без ясен изход.
Ситуацията предизвика спешна реакция от страна на Г-7. Финансовите министри на групата проведоха извънредна среща и заявиха, че са готови да предприемат „необходимите мерки“, включително използване на стратегическите петролни резерви. До конкретно решение обаче не се стигна. Френският министър на финансите Ролан Лескюр, който председателства срещата, уточни, че държавите все още не са постигнали съгласие за освобождаване на резерви.
Ормузкият проток – ключовата артерия на световния петрол под заплаха
Междувременно, както отбелязва Politico, Ормузкият проток — през който преминават около 20% от световните доставки на петрол — остава фактически блокиран заради заплахите на Техеран срещу корабоплаването.
Паралелно с това производството на енергия в няколко държави от Персийския залив е било ограничено или временно спряно, след като ирански дронове и ракети са атакували енергийна инфраструктура.
Последиците вече се усещат в Европа. Цените на горивата започват да се повишават, а цената на природния газ — основният двигател на енергийната криза през 2022 г. — отново се покачва. В понеделник тя надхвърли 60 евро за мегаватчас, което е най-високото равнище оттогава.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди, че конфликтът вече има реални последици.
„Сега наблюдаваме регионален конфликт с непредвидени последствия“, заяви тя в реч пред посланиците на ЕС. „Ефектът върху енергетиката, търговията и финансите вече е реалност.“
Европейските лидери се страхуват от нова инфлационна вълна
Европейските институции започват открито да обсъждат възможните икономически последствия.
Еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис заяви пред журналисти, че ако конфликтът бъде ограничен до няколко седмици, ефектът върху европейската икономика вероятно ще бъде ограничен. При по-продължителна криза обаче, предупреди той, може да се стигне до стагфлационен шок — комбинация от висока инфлация и слаб икономически растеж.
Френският президент Еманюел Макрон също подчерта значението на свободното корабоплаване в Ормузкия проток. По време на посещение във военна база в Кипър той заяви, че възстановяването на морския трафик там е „ключово за потока на газ и петрол“. Франция, по думите му, обмисля военен ескорт за контейнерни кораби и танкери, макар че подобна операция би могла да започне едва след успокояване на бойните действия.
Междувременно енергийни министри от страните от Г-7 също се събират на извънредна среща в Париж.
Газовите резерви на ЕС са по-ниски след студената зима
Въпреки тревогите, според Politico ЕС все още не е задействал извънредните си механизми за стабилизиране на енергийния пазар.
На теория Брюксел разполага с няколко инструмента:
- използване на стратегически резерви
- съвместни покупки на газ
- извънредни ценови тавани
Засега държавите предпочитат стратегия „изчакай и виж“, докато стане ясно как конфликтът ще се отрази върху доставките. Допълнителен риск обаче е, че след студената зима европейските газови резерви са на необичайно ниски нива, съобщава Politico, позовавайки се на източник от национално енергийно министерство.
Енергийните анализатори предупреждават, че ефектът върху пазара може да бъде дори по-сериозен от този през 2022 г. Според Аджай Пармар, директор в аналитичната компания ICIS, вече се наблюдават сериозни прекъсвания на добива в няколко страни от Близкия изток.
„Виждаме масово спиране на добива в много държави от региона, включително — изненадващо — и в Саудитска Арабия“, заяви той пред Politico.
„Последиците за пазара могат да бъдат много по-сериозни от тези през 2022 г.“
Политическият спор: кой ще бъде обвинен за енергийната криза
На този фон президентът на САЩ Доналд Тръмп омаловажи опасенията за цените на енергията.
В публикация в Truth Social той заяви, че краткосрочният скок на цените на петрола е „малка цена за сигурността и мира“.
„Само глупаците биха мислили друго“, написа Тръмп.
По-късно той дори заяви, че войната е „почти приключила“, което временно доведе до спад на цените на петрола под 100 долара.
В Европа обаче политическите лидери са много по-предпазливи. Никой от тях засега не обвинява пряко Вашингтон за кризата. Британският министър на енергетиката Ед Милибанд например заяви пред парламента, че напрежението на енергийните пазари е резултат от „иранските заплахи към Ормузкия проток“, а не от американско-израелските удари.
Но според бившия енергиен министър на Великобритания Ед Дейви, който днес е лидер на либералдемократите, политическият дебат може да се промени.
„Тази безразсъдна и незаконна война ще доведе до по-високи цени на горивата и по-скъпи сметки за енергия“, заяви той пред BBC.
И добави:
„Когато хората започнат да плащат тези сметки, те ще попитат: кой причини това? И отговорът ще бъде — Доналд Тръмп.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
