Епидемията от Ебола в провинция Итури, Демократична република Конго, отново се превръща в повод за предупреждения за глобална заплаха. Според д-р Дейвид Бел, който пише в The Daily Sceptic, този прочит пропуска най-важното: става дума преди всичко за локална здравна и хуманитарна криза, подхранвана от бедност, война, разселване, недоверие към външната помощ и слаба здравна система.
Бел стъпва върху контекстуална бележка за настоящата епидемия от Ебола Бундибугьо в Итури, подготвена от колектив от изследователи и специалисти, работили в региона и по предишни епидемии от Ебола. Той определя документа като рядък пример за качествен общественоздравен анализ, защото вместо да представя вируса като абстрактна глобална заплаха, поставя огнището в конкретния социален, политически и икономически контекст.
Вижте и това – „Корабът на чумата“: как се завърна сценарият за следваща пандемия
Според д-р Бел последните години са наложили модел, при който след COVID-19 светът постоянно бива предупреждаван за нови „екзистенциални“ здравни заплахи — маймунска шарка, птичи грип, вирус Марбург, хантавирус. Той посочва, че въпреки силния медиен и институционален шум тези заболявания общо не са довели до мащаб на смъртност, сравним с много от пренебрегваните болести в бедните региони. Като пример Бел отбелязва, че маймунската шарка е довела до около 500 смъртни случая в рамките на две международни здравни извънредни ситуации, докато Демократична република Конго губи около 70 000 деца годишно от малария.
Точно това, според него, е проблемът в начина, по който се разказват подобни епидемии. Те се представят като заплаха за Запада, докато реалните и постоянни здравни бедствия за местните хора остават на заден план. Бел твърди, че международното обществено здраве все по-често се определя от богати донори, корпорации и институции с преки интереси от определени решения — повече финансиране, повече външни консултанти, повече фармацевтични продукти и извънредни програми.
Ебола обаче не е нова болест за региона. Вирусът е идентифициран за първи път преди около 50 години именно в Демократична република Конго и оттогава причинява периодични огнища, най-често малки. Най-голямата епидемия досега — в Западна Африка през 2014 г. — убива около 11 000 души за година. Бел припомня, че Ебола се предава чрез близък и директен контакт с телесни течности на болен човек, а тежкото заболяване обикновено е видимо — с висока температура, системни кръвоизливи и висока смъртност сред тежките случаи.
Това, според него, е ключово за разбирането защо болестта може да се разрасне в Итури, но не представлява същия тип риск за Европа или Северна Америка. За да се установи предаване между хората, не е достатъчно вирусът да „прескочи“ от животно към човек. Нужни са условия, които позволяват продължително разпространение: бедност, липса на достъп до медицинска помощ, късно откриване на случаите, недоверие към здравните власти, въоръжени конфликти, масово разселване и практики, които увеличават риска при погребения.
Итури не е просто здравна карта, а зона на война и бедност
Именно такава е ситуацията в Итури. Контекстуалната бележка описва провинцията като регион с между 5,9 и 7 милиона души население, включително близо 1 милион вътрешно разселени. Итури е етнически разнообразна провинция, в която живеят общности като хема, ленду, алур, лугбара и нанде. Конфликтът често се свежда до напрежение между хема и ленду, но авторите на бележката предупреждават, че това е опростяване: зад насилието стоят и спорове за земя, власт, ресурси и дълга история на политическа манипулация.
Провинцията е и важен златодобивен район. Занаятчийският добив на злато структурира местната икономика, създава големи движения на хора към минни обекти и е свързан с мрежи за трафик, изнудване и контрол от въоръжени групи. Пътните блокади са описани като пространства на организирана принуда, в които движението на хора и стоки се превръща в източник на доход за въоръжени групировки.
Към това се добавя и тежката обстановка по отношение на сигурността. В Итури действат въоръжени групи като CODECO и „Заир“, а в части от провинцията нападения извършват и Allied Democratic Forces — ADF, групировка с угандийски произход, свързвана с „Ислямска държава“ в Централна Африка. Според контекстуалната бележка между януари и ноември 2025 г. при предполагаеми нападения на ADF в Северно Киву и Итури са били убити над 950 души. Здравни заведения са разрушавани и плячкосвани, а медицински работници са били заплашвани, отвличани или нападани.
Защо Ебола се задържа там, където държавата отсъства
Здравната система в Итури също е част от проблема. Грижата в голяма степен е платена, което изключва най-бедните. При заболяване много хора първо търсят лекарства в аптеки, където медикаменти се продават свободно, а болниците се избягват заради цените. Това води до забавено лечение и късно откриване на случаи. Бел подчертава, че в условия на недохранване, HIV разпространение над 5% в някои групи, наличие на чума и ограничен достъп до медицинска помощ, малки огнища могат да бъдат пропуснати, а по-големите да се установят твърде късно.
Друг важен фактор е недоверието. Според Бел местните хора имат основания да са подозрителни към външни здравни интервенции. Той посочва историческата памет за колониалното насилие, огромната разлика между доходите на международните консултанти и местните жители, както и спомените от предишни ваксинални изпитвания и здравни кампании. Контекстуалната бележка също предупреждава, че критиките към „Ебола бизнеса“ не бива да се отхвърлят като ирационална конспирация. Подозрението е структурно — то идва от десетилетия насилие, бедност, изоставяне и усещане, че външни организации печелят от несигурността.
В този контекст реакциите срещу здравни екипи, включително съобщенията за палене на палатки по време на настоящата епидемия, изглеждат по-малко изненадващи, пише Бел. Според него те не трябва да се разглеждат просто като „дезинформация“ или невежество, а като израз на дълбоко недоверие към модел, при който бедните общности често се превръщат в обект на външни интервенции, без реално да получават устойчива здравна система.
Погребалните ритуали като риск, но и като ключ към доверието
Погребалните практики са друг критичен елемент. При Ебола телата на починалите са особено заразни. В много местни общности обаче грижата за тялото, оплакването, измиването и присъствието на роднини не са формалност, а дълбоко значима част от прехода между живота и смъртта. Контекстуалната бележка описва как в някои селски общности тялото може да бъде държано няколко дни, за да могат близките да се сбогуват, а жените често играят основна роля в подготовката му. В други случаи тялото се транспортира до мястото, където човекът е искал да бъде погребан — практика, която при Ебола е изключително рискова.
Жените са сред най-уязвимите, защото често се грижат за болните и участват в погребалните ритуали. Особено изложени са и хората в лагерите за разселени, където пренаселеността, липсата на вода, недохранването и невъзможността за изолация правят „бариерните мерки“ почти неприложими. Бележката обръща внимание още на децата, секс работниците в минните райони и коренните групи като мбути, които са силно маргинализирани и здравно уязвими.
Ваксини, консултанти и „Ебола бизнес“
На този фон Бел твърди, че епидемията може да се разшири локално, включително с отделни случаи в съседни провинции или през граница, но това не означава, че Ебола ще се установи в Европа, Северна Америка или по-стабилни държави в региона като Кения или Руанда. Той определя като свръхреакция решението на САЩ да спрат визови кандидатури в столицата Киншаса — на около 2900 км от Итури — както и в съседни държави като Уганда и Южен Судан.
Според него правилният отговор не е „парашутиране“ на още скъпоплатени външни консултанти и налагане на фармацевтично решение върху общности с ниско доверие. Контекстуалната бележка предлага друг модел: работа с общностите, местно наемане на хора, прозрачност, включване на местни експерти, адаптирана комуникация на местните езици и чрез реално използвани канали — радио, WhatsApp групи, местни лидери и религиозни структури.
Особено важно е, според авторите, отговорът да не създава паралелна здравна система, която временно изсмуква кадри и ресурси, а след края на извънредната ситуация оставя местната система още по-слаба. Инвестициите, направени заради Ебола, трябва да укрепят трайно съществуващото здравеопазване. Лечебните центрове не бива да се възприемат само като места за изолация, а като места за грижа, където пациентите и семействата им имат права и достойнство.
Ваксините също имат място, но не като универсално решение, пише Бел. Според него пръстеновата ваксинация може да помогне, когато огнището е малко и ясно очертано, но предишни епидемии често вече са били в спад, преди ваксините да могат да окажат решаващ ефект. Контекстуалната бележка добавя, че липсата на ваксина или специфично лечение не означава, че пациентите са без помощ: ранната и качествена симптоматична грижа — рехидратация, контрол на температурата и болката, лечение на бактериални усложнения и хранителна подкрепа — значително подобрява шансовете за оцеляване.
Бел: проблемът не е глобална паника, а местна катастрофа
Един от най-важните уроци, според Бел, е, че бедността остава основният двигател на риска. Итури е богата на ресурси, но местното население не извлича полза от тях. Златото, дървесината, петролът и други богатства се свързват с глобални пазари, докато регионът остава в несигурност, разселване и зависимост от хуманитарна помощ. Бел прави по-широк извод: Западът често говори за технологичен и „зелен“ преход, но част от ресурсите за него идват от места, в които бедността, детският труд, конфликтите и нестабилността са реалната цена на чуждото благоденствие.
Затова, според него, настоящата епидемия не трябва да бъде използвана за нова вълна от страх, а като повод да се видят дълбоките причини за здравните кризи. Ебола в Итури е сериозна опасност за засегнатите общности, но не е най-голямата заплаха нито за тях, нито за света. За хората в региона ежедневните рискове включват война, глад, малария, HIV, чума, липса на здравна помощ и насилие.
Бел заключава, че местните общности могат да се справят с Ебола, ако получат уважителна, прозрачна и практически полезна подкрепа. Те са го правили от десетилетия. Истинският въпрос е дали международният отговор ще намали проблема, или отново ще го превърне в индустрия за страх, финансиране и зависимост.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
