Международното право срещу политиката на силата
В изявление пред Съвета за сигурност на ООН проф. Джефри Сакс поставя въпрос, който надхвърля конкретния случай на Венецуела и засяга самите основи на следвоенния международен ред. По думите му, същинският проблем не е характерът на дадено правителство, а дали която и да е държава има правото чрез сила, икономическа принуда или заплахи да определя политическото бъдеще на друга.
Сакс се позовава пряко на член II, алинея 4 от Устава на ООН, който забранява заплахата или употребата на сила срещу териториалната цялост и политическата независимост на държавите. Отказът от този принцип, подчертава той, би означавал на практика отказ от международното право като регулатор на глобалните отношения.
Смяната на режими като модел във външната политика на САЩ
По думите на Сакс, от 1947 г. насам външната политика на Съединените щати системно прибягва до смяна на режими като инструмент за влияние. Той се позовава на изследването Covert Regime Change („Тайна смяна на режима“) на политоложката Линдзи О’Рурк, която документира 70 операции по смяна на режими, предприети от САЩ само в периода 1947–1989 г.
Тази практика, подчертава Сакс, не приключва със Студената война. Напротив – след 1989 г. следват мащабни интервенции без мандат на Съвета за сигурност, сред които той изрично посочва:
- Ирак (2003 г.)
- Либия (2011 г.)
- Сирия (от 2011 г.)
- Хондурас (2009 г.)
- Украйна (2014 г.)
- Венецуела (от 2002 г. насам)
Общото между тези случаи, според него, е отсъствието на санкция от ООН и използването на сходни механизми за политическа дестабилизация.
Вижте още – Икономическите убийци и сценарият „Венецуела“
Военна сила, санкции и икономическа принуда
Сакс подчертава, че методите на намеса са добре установени и повтаряеми: открита военна сила, тайни разузнавателни операции, подкрепа за въоръжени групи, манипулиране на масови и социални медии, подкупи на военни и цивилни длъжностни лица, както и икономическа война чрез санкции.
Той напомня, че едностранните санкции, наложени извън рамките на Съвета за сигурност, са в противоречие с международното право. Общото събрание на ООН нееднократно е гласувало с огромно мнозинство срещу подобни „едностранни принудителни мерки“.
Още по темата – Слушайте Чавес, гледайте Мадуро: как действа САЩ
В този контекст Сакс посочва, че през последната година САЩ са извършили бомбардировки в седем държави, без одобрение от Съвета за сигурност и извън рамките на законната самоотбрана. Сред тях той изброява:
- Иран
- Ирак
- Нигерия
- Сомалия
- Сирия
- Йемен
- Венецуела
По думите му, тези действия допълнително ерозират ролята на ООН като централен гарант на международния мир и сигурност.
Венецуела като пример за глобална практика
Венецуела, подчертава Сакс, не е изключение, а илюстрация на по-широк модел. Той припомня, че през 2002 г. САЩ са били информирани и са одобрили опит за преврат срещу законно избраното правителство. В следващите години Вашингтон финансира организации, участващи в антиправителствени протести, а след това преминава към мащабни икономически санкции.
Резултатът, според представените от него данни, е срив на добива на петрол с около 75% и спад на реалния БВП на глава от населението с над 60% в периода 2016–2020 г. Подобни последици, подчертава Сакс, се наблюдават и в други държави, подложени на сходни форми на външен натиск.
В заключение проф. Джефри Сакс формулира избора като фундаментален: или международната общност защитава Устава на ООН като действащ инструмент на международното право, или приема логиката на силата и анархията в глобалните отношения. В ядрената епоха, предупреждава той, вторият път не оставя място за грешки.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
