Лагард натиска за дигиталното евро на фона на капиталовия отлив от Европа
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард настоява страните от еврозоната спешно да приемат законодателство за въвеждането на дигиталното евро. Както отбелязва анализаторът Томас Колбе в American Thinker, този натиск идва на фона на задълбочаваща се дългова криза във Франция и обща несигурност за бъдещето на еврозоната.
Вижте още – Лагард настоява: Дигиталното евро идва до октомври 2025
Капиталът масово бяга към САЩ
Колбе подчертава, че най-точният показател за здравината на една икономическа система са капиталовите потоци и нетните преки инвестиции. Статистиката е красноречива: Германия е загубила нетни преки инвестиции за 64,5 млрд. евро през миналата година, като значителна част от тях са се насочили към САЩ. За целия ЕС през 2024 г. отливът е около 20 млрд. евро, докато американският пазар продължава да привлича рекордни вложения – вече над 5,7 трилиона долара.
Още по темата – В клуба на богатите: Германия с рекордни фалити
Тази устойчива тенденция свидетелства за ускорена деиндустриализация на Европа. В същото време, по думите на Колбе, американският президент Доналд Тръмп умело използва всяко свое дипломатическо посещение, за да привлича нови инвестиции. Само обиколката му в Близкия изток през май 2025 г. донесе обещания за вложения на стойност трилиони долари.
Дигиталното евро = пълен контрол?
В Европа усилията са насочени към въвеждането на дигиталното евро. Според анализа на Томас Колбе, официалната реторика представя новата валута като модерно средство за разплащания, но реалната цел е централизирано управление и контрол върху капитала.
Дигиталните портфейли ще бъдат управлявани от ЕЦБ и ще позволяват проследяване на всяка транзакция, поставяне на лимити и дори блокиране на преводи в чужбина. Това на практика означава край на банковата тайна и на свободното движение на капитали в еврозоната.
Икономиката на Европа в изкуствена кома
Колбе твърди, че икономиката на еврозоната реално е в рецесия от години, скована от свръхрегулации и дългове. От 2019 г. насам в публичната администрация са назначени още 420 хиляди души – в момент, когато автоматизацията и изкуственият интелект могат да заместят рутинни дейности.
Политиката на нулеви лихви на ЕЦБ, съчетана с масирани дългови програми, е довела както държавния, така и частния сектор до все по-дълбока зависимост от евтиния кредит. Сегашната активност в Брюксел и Франкфурт е отчаян опит да се овладее пренасочването на капиталовите потоци, които напускат Европа.
Америка печели от европейския отлив
Докато ЕЦБ залага на централизиран контрол и все по-строги механизми, Федералният резерв в САЩ поддържа реално положителни лихви и стимулира предприемачеството. Тръмп въведе и т.нар. GENIUS Act, който позволява на частните банки да емитират свои дигитални валути, обезпечени с държавни облигации, злато или дори биткойн.
Така САЩ едновременно използват дигиталните валути за намаляване на тежестта на дълга си и показват, че предпочитат пазарната инициатива пред централния контрол. Според Колбе това е фундаментално различие с Европа, което има „експлозивни последствия“.
Европа остава извън световната игра
Капиталът търси места, където е третиран най-добре – с предвидима регулация и разумни условия. В Европа обаче рамката, доминирана от „зелени“ идеологии и тежки регулации, придобива „задушаващи бюрократични измерения“, пише Колбе.
Контрастът е ясен: докато Брюксел залага на дигитална цензура, контрол върху мнението и сега и върху капитала, САЩ подготвят почвата за глобална конкуренция с Китай, изграждайки енергийни мощности за новите технологии и индустрии.
„В случай на нова дългова криза капиталът няма да се насочи към еврозоната, а към Съединените щати – центъра на световната икономика“, заключава Томас Колбе в анализа си за American Thinker.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
